Доц. д-р Катя Михайлова, УНСС

Модерно е елитите да стоварват отговорностите си върху Ковид, а гражданите се оправдават с него

Доц. д-р Катя Михайлова: „Партиите на промяната“ от 45-ото НС не заложиха на позитивната кампания

2102 | 16 юни 2021 | 16:50

2021 е рекордьор по предизборни кампании от 1990. Има години с по два национални избора от различен вид. Но три годишно, а кой знае – може и с четири да посрещнем Коледа, се провеждат за първи път


Доц. д-р Катя Михайлова
Катедра „Икономическа социология“, УНСС

30-та предизборна кампания започва в средата на 31-та година от раждането на българската демокрация. 29 пъти сме гласували доверие на българските политици чрез парламентарни, европейски, президентски и местни избори. След месец ще гласуваме за 30 път, а през есента за 31. Дали политиците са оправдали гражданското ни доверие, или са инжектирали доза в „българското (не)доверие“, както казва Марин Паунов?

2021 е рекордьор по предизборни кампании от 1990. Има години с по два национални избора от различен вид. Но три годишно, а кой знае – може и с четири да посрещнем Коледа, се провеждат за първи път. Изглежда, че на фона на „глобалната хиперконкуренция“, по израза на Мария Марикина, разгърната и в политическо поле, българите гласуват с „Не подкрепям никого“ да управлява държавата ни.

Защо ли?

Заради „олигархизацията на политиката“, би отговорила Ивка Цакова. Заради налаганите политически „видимости“, които уж саморазкриват, но всъщност скриват властта, както пише Андрей Бунджулов. Или заради Ковид – модерно е елитите да стоварват отговорностите си върху него, а гражданите с него да се оправдават.

Защо ли? Защото казаната дума не е хвърлен камък в българската политика. Развързана е връзката между думите, чувствата и действията – политиците не достигат смисъла на думите, които изричат, или, ако са го достигнали, се страхуват да го претворят в действия. А може би политиката е изневерила на българските поговорки и народна мъдрост? А може би се е подиграла с думите, унизила е Словото, по израза на Жак Елюл?

Политиката е поле на претворените в действия думи. Затова е важно кой какво върши и говори. В предизборна кампания често се изговаря словосъчетанието „позитивна предизборна кампания“. Дори и председателят на ЦИК призова кандидатите да проведат толерантна и позитивна 30-та предизборна кампания. Какво означава позитивна предизборна кампания? Какъв смисъл влагат изборните кандидати в нея и съзнават ли отговорността, която си самовъзлагат, изричайки тези думи?

Потърсих отговорите чрез социологическо изследване. Чрез медиен мониторинг в предизборните кампании от 2014 до сега изведох 200 изявления, обещаващи позитивна предизборна кампания. Анализът им показва, че Позитивната предизборна кампания е метафизика за политици.

На мода е позитивното – позитивно да се говори и мисли. А позитивно да се действа остава встрани. Свежда се позитивното до положително, хубаво, желано, до вярата, че ако мисля позитивно, благоденствието ми се случва от само себе си. И се забравя, че ако PCR тестът е позитивен, това съвсем не означава добри неща. Николай Михайлов нарича това скърпено позитивно мислене „метафизика за домакини“.

Дали модата на позитивното не е повлияла върху разбирането на кандидат политиците за позитивна предизборна кампания? В началото на кампанията много от тях обещават, че ще водят позитивна кампания. По средата уверяват: „стремим се да водим позитивна кампания, за разлика от опонентите“. След изборния резултат анализират позитивните си кампании. Изглежда, че кандидатите за властта в „завладяната държава“, за която пише Андрей Нончев, често импровизират върху понятието „позитивна кампания“. Ако държавата се самоосвободи, кандидатите ще продължат ли да настояват, че провеждат позитивни предизборни кампании?

Анализът на 200-та предизборни обещания за позитивна кампания показва, че според кандидатите кампанията е позитивна, ако изключва компромати и език на омразата, издържана е в рамките на добрия тон и етика, обещава ефективно управление и по-добро бъдеще.

 

Риторическата функция на словосъчетанието се свежда до предизборно обещание, изразяване на нагласа за добронамерен и културен тон, и утвърждаване на позитивното като формула за успех от само себе си.

Чуха се вече първите обещания за позитивна предизборна кампания за летните парламентарни избори. Идват от партийни играчи с дългогодишен парламентарен опит. Любопитно е, че „партиите на промяната“ от 45-ия парламент не заложиха на позитивната кампания в предизборните си изявления преди пролетните парламентарни избори.

 

ИТН не определи словесно кампанията си, също и „Демократична България“. Изключение прави „Изправи се. Мутри вън“ – те откриват кампанията си в няколко МИР-а с декларация за позитивно предизборно намерение. Вероятно това е ехо от кметската кампания на Мая Манолова през 2019, която тя неуморно определяше като позитивна.

Изглежда, че реторичната формула „позитивна предизборна кампания“ е запазена за „партиите на статуквото“. Чуждестранни научни изследвания показват, че кандидатите с утвърдени позиции по-често говорят за позитивна кампания в сравнение с новите политически играчи, борещи се за статус и капитали в политическото поле. ГЕРБ, БСП и ДПС активно я използват в периода 2014-2021 и се опитват да внушават, че:

Нашата кампания е позитивна, а на опонентите – не е.

Позитивна предизборна кампания е ключова за ГЕРБ. По-рядко се употребява от БСП и ДПС. Обикновено председателят на ГЕРБ обявява, че кампанията ще е позитивна, а кандидатите по места повтарят. При БСП липсва подобен централизиран модел. Отделни кандидати – харизматични, с висок рейтинг и предизборна преднина, говорят за позитивна кампания. При ДПС употребата е по-скоро хаотична.

През 2007 ГЕРБ залага символния синтез между държава и политика, духовност и религия в основата на позитивната кампания. Тя започва с молитва, т.е. активира православния християнски код, и апелира за „открито управление“, утвърждавайки основни демократични ценности.

През 2015 БСП определя позитивната кампания като „феър плей от страна на опонентите“, т.е. въвежда критерий за законосъобразност.

За ДПС позитивната кампания изисква толерантност. Тя повишава избирателната активност и представителността на изборния резултат.

„ДА България“ добавя нов ракурс към дефиницията за позитивна предизборна кампания през 2017 – тя обединява „енергията и желанието на хората за промяна“. Социалната психология подсказва, че колективната енергията за промяна се задейства чрез автентичност, харизма и високовибрационни емоции. Има ли ги в кампаниите на партията и коалициите, в които тя участва?

Президентът Росен Плевнелиев по време на мандата си редовно призовава българските политици за позитивна кампания – без език на омразата; с етническа и религиозна толерантност; изключваща „дълбаене в безсмислени каузи“, безпринципно противопоставяне и очерняне на опонента.

През 2016 независимият кандидат за президент, подкрепен от БСП, Румен Радев заявява позитивна кампания. „Но, ако бъда предизвикан, тръгвам на война“, казва той, подчертавайки обратното лице на позитивната кампания и възможната нейна трансформация в негативна.

ГЕРБ конкретизира позитивната кампания чрез езикови формули като: „прозрачен и национално отговорен дебат“, „крачка встрани от компромати и черен пиар“, „лице в лице с нашите симпатизанти“, „без популизъм“ (2014), „планирана, последователна и амбициозна работа“, „градивна кампания“ (2015).

За БСП тя е кампания на „нашите идеи“, която води до „пълна изборна победа“ (2014). Тъй като такава не се случи, това значи ли, че кампанията не е била позитивна? Тя е и „съревнование на реални програми и идеи за едно по-ефективно управление“ без „ексцентрични новини по всички медии“ с „умерен стил“, но показваща „слабостите и злоупотребите на досегашното управление“. Търси „дoбpoтo, ĸoнтaĸтa c xopaтa“, чува проблемите им и не дава „празни обещания“ (2019).

През 2017 ГЕРБ въвежда нов акцент. Позитивната кампания се определя като „отворена към хората, с напълно изпълними приоритети“ на фона на и „въпреки всички опити за лъжи, манипулации и омаскаряване от страна на опонентите”. През същата година БСП не говори за позитивна предизборна кампания, а кампанията ѝ за Евроизбори през 2019 е изцяло негативна, т.е. насочена срещу врага – вътрешния и външния.

Трудно е задържането в позитивното и затова партиите си сътворяват врага по Умберто Еко – необходимият враг, чиято негативност да докаже нашата позитивност. Как биха изглеждали позитивните предизборни кампании, ако го нямаше врага? „Сега какво ще стане с нас без варвари? Та тези хора бяха някакво си разрешение.“, пита Константинос Кавафис.

Образът на опонентите като врагове, като варвари, разпространяващи клюки и компромати, и разграничаването от тях кристализира в кампанията за 45-ти парламент, завършила с най-слабите резултати за „партиите на статуквото“.

През 2019 се очертава фигурата на кандидата в позитивната предизборна кампания. За ГЕРБ той е „част от това общество“, не е „някаква имагинерна единица“, а „има семейство, живее в тази държава“. Кандидатите да „показват само това, което са свършили“, а другите „нека си говорят“, призовава Бойко Борисов. В изявленията на БСП и ДПС също се обръща внимание на личността и биографията на кандидата, който води позитивна предизборна кампания.

Личността и качествата на кандидата в предизборната кампания имат решаващо значение за нейния успех. В позитивна предизборна кампания кандидатите се характеризират с висок интелект, емоционална интелигентност и зрялост, социална чувствителност и емпатия, естествена харизматичност и паресия – умение да достигаш истината, да я предаваш и да носиш отговорността за думите си. В последните изборни години у нас рядко се срещат такива кандидати. Събужда се хипотезата, че едно от най-честите предизборни обещания за позитивна предизборна кампания, в повечето случаи остава неизпълнено.

Защо ли?

Поради липсата на опит в позитивната кампания, за разлика от негативната, нищо, че за позитивна много се говори. Негативната е с дълга история още от Цицерон и Римската империя. Според Георги Манолов у нас с предимство е негативната (1990-2003).

Основна причина за избора на негативни послания от кандидатите е психологическата предразположеност на избирателите към негативни послания, водеща до по-силното и дълготрайно въздействие на негативните в сравнение с позитивните апели. Негативното политическо говорене формира така нар. дистопичен дискурс (нихилистично говорене за неизбежността на обществена катастрофа), който в последните години е все по-предпочитан от кандидат политиците и публичните интелектуалци. При обща социално-психологическа нагласа за криза, несигурност, недоверие, дистопичният дискурс бързо и относително безпроблемно намира привърженици, т.е. гласоподаватели, оформящи висок изборен резултат.

Защо ли? Заради досегашното разбягване на политическите думи, чувства и действия и метафизичното отношение на политиците към позитивната предизборна кампания.

 

Словосъчетанието „позитивна предизборна кампания“ не е словесен ключ към сърцата на избирателите, нито е катализатор на самореализиращото се пророчество на Робърт Мъртън. Позитивната кампания е друго – автентичност, харизма и паресия, които съблазняват въображението, разширяват съзнанието, освобождават човешката индивидуална и общностна инициатива и воля за промяна. Позитивната предизборна кампания, а след нея и позитивната политика нямат нужда да бъдат словесно обявявани. Избирателите ги разпознават, усещат ги по синхрона на думи, чувства и действия.

 

Публикация на изследването:

Мihailova, K. (2020). Positive Election Campaign in the Gap Between the Theory and Practice. В Годишник на УНСС, 2020, № 1, pp. 239-264.

http://unwe-yearbook.org/uploads/Yearbook/Yearbook_2020_No14_K%20Mihailova_R.pdf

УНСС

 

 

Източник БТА



Позитивната предизборна кампания

2021 е рекордьор по предизборни кампании от 1990. Има години с по два национални избора от различен вид. Но три годишно, а кой знае – може и с четири да посрещнем Коледа, се провеждат за първи път

От категорията

Истинският проблем на БСП не е Нинова, а как да подкрепи правителство, което ще действа срещу Русия

Истинският проблем на БСП не е Нинова, а как да подкрепи правителство, което ще действа срещу Русия-1626963321.jpg

Три задачи са поставени пред новия кабинет от атлантическите ни партньори – ...

22 юли 2021 | 17:27

Марко Семов: А дали е възможна демокрация там, където има омраза?

-1562394598.jpg

Защото пръстът, размахан или насочен, е закана. А заканата е предупреждение за ...

22 юли 2021 | 18:15

Кеворкян: Търси се арендатор

-1568320806.jpg

Драмата е в друго. Да речем, че открият някой екзалтант, готов на всичко. И ...

25 юли 2021 | 07:56

Коста Филипов: РСМ ще гласува резолюцията за "червените линии" в преговорите с България

-1602568492.jpg

Ако такова българско малцинство бъде записано в конституцията на РСМ, това ...

24 юли 2021 | 17:26