Познай цената беше едно телевизионно предаване, където хората печелеха продуктите, познали точната им стойност. Интересно е обаче КОЙ може да отгатне сумата на частите, от които се правят най-новите и мощни технологични джаджи на нашето време.
Не очаквайте да ви връчат последен модел iPhone само защото сте познали, че се произвежда за 240 долара и се продава поне за 850. Разбира се, никой не си е представял, че компаниите произвеждат продукцията си на загуба, но е хубаво да видим какво седи точно зад големите печалби, които декларират всяко тримесечие.
Също е важно да се спомене, че ако ви изсипят всички нужни компоненти, едва ли ще успеете да си сглобите смартфон. Затова за разлика от домашния компютър телефона ще си го купуваме за парите, които са ни поискали компаниите.
Има обаче една фрапираща разлика, която попречи на Google Glass да донесе бъдещето на главата ни още днес. Въпреки огромните средства, инвестирани за разработване, няма как масово да се купуват за 1500 долара, като ги произвеждат за 152,47.
Колко струва вашият смартфон? Със сигурност, колкото и да сте платили за него, си мислите, че е повече, отколкото трябва. На пръв поглед може и да сте прави. Ако погледнем чисто материалистично на въпроса, всеки продукт, както и умният телефон, е сбор от частите, от които е направен. Затова всеки път, когато излязат докладите за стойността на производството, разликата между цената на рафта в магазина и тази, на която продуктът напуска фабриките, е доста стряскаща.
Най-новият и се предполага един от
най-мощните смартфони
сега е последният модел на Samsung - Galaxy S6 Edge. В средата на април анализатори на IHS публикуваха реалните стойности на неговите части и крайната му цена на производство. Става ясно, че за направата му компанията плаща 290 долара, а на пазара се продава за 800 долара. При най-прекия му конкурент iPhone 6 Plus разликата е още по-голяма. Хората на Тим Кук го сглобяват за 240 долара и го пускат за 850 на клиентите си.
Разглеждайки основните компоненти за сътворението на умните телефони, се вижда, че най-скъпата част е екранът, което е напълно нормално. Именно заради високата си резолюция и чувствителността на допир дисплеят е основният производствен разход. Другите два скъпи компонента са процесорът и паметта. Интересно е, че батерията излиза малко над 3 долара, а всичко, което намирате в кутията, когато го купите - слушалки и зарядно, е на обща стойност 6 долара. Самото му сглобяване, което и при двете компании се извършва в Китай, Тайван и сродните им бази, излиза 5,60 долара за Samsung и 4 долара за Apple.
Но откъде идва надуването на цената от фабриката до клиента? При смартфоните доставката не е твърде определяща. В един контейнер може да пренесете
десетки
хиляди бройки
- така разходите за транспорт, отнесени към единичната бройка, са минимални.
Ключът от палатката и при двата технологични гиганта се крие в инвестициите за разработка. Преди да започне да се произвежда модел, са нужни доста милиони долари, за да се измисли. Разбира се, че печалбата е основният двигател на компаниите въобще да се захванат с този бизнес, но без влагане на средства в човешкия фактор, който работи над следващия модел, може би нямаше да станем свидетели на никаква технологична революция през последните 7-8 години.
Един от най-известните надписи върху всички продукти на Apple гласи: Designed by Apple in California, Assembled in China (Проектиран от Apple в Калифорния, произведен в Китай). Той отговаря напълно на въпроса къде отива разликата между производството и продажбата.
В Китай компанията, която прави iPhone, е отделила 230 000 души за неговото сътворение. В Калифорния работят в пъти по-малко служители, но получават основния дял от приходите от продажби. За съжаление един от основните фактори за изнесеното от САЩ производство на продуктите им е възможно
най-ниско платената работна ръка
Вторият е, че в Щатите е невъзможно да наемеш толкова много работници. Дори градовете с по-голямо население от 230 000 души са само 83.
Затова всеки път, когато си плащаме за нов смартфон, трябва да знаем, че не само купуваме частите, събрани на едно място, но и даваме своите пари за хората, които са измислили точно как да ги съчетаят, за да работят на нивото, което искаме.
Все пак на пазара има смартфони, които са почти наполовина по-евтини от Samsung и Apple, но имат същите части и възможностите им са уеднаквени. Това произтича именно от разходите за разработване. В Китай на първите места по продажби са производители от страната точно заради наполовина по-ниските им цени спрямо техногигантите от Южна Корея, Япония и САЩ. Техните инвестиции са главно в самото производство и рядко в развиване на нови технологии.
При таблетите положението е сходно. Последният iPad на Apple се произвежда средно за 300 долара и се продава за 700. Единствената разлика спрямо смартфоните е, че се разработват наново софтуерните продукти, за да паснат на по-големия екран. Иначе това, което изглежда добре на 5 инча, се вижда доста ръбесто, разпънато на 10 инча.
Ако инвестирате в новото – купувате евтино
Не всичко ново се измисля зад дебелите стени на Google или Apple. В глобалното село, наречено Земя, интернет дава огромен шанс на всички ентусиасти, които имат свежи идеи.
Два основни сайта предлагат възможността на неизвестни компании или просто група от приятели да кандидатстват за събиране на средства, с които да произведат своето устройство. Крайните потребители печелят от своята инвестиция, като получат готовия продукт на абсолютно производствена цена.
Един от най-успешните проекти досега е умният часовник Pebble, за който първите повярвали в него са платили под 100 долара. За сравнение средната цена на големите марки от бранша е между 300 и 500 долара. Друго модерно устройство е 3D принтерът. На сайта за набиране на средства има модели за 150 долара, които вършат работа колкото събратята си за 800 долара.
Очилата на бъдещето са 10 пъти по-скъпи от материалите си
Един от най-амбициозните проекти за последните 5 години несъмнено е Google Glass. Умни очила, следящи това, което виждате, и да са ваш гласов асисент постоянно. С малък екран и управление само с глас или движение на ръката те могат почти всичко - от превод на табели или разговор, през навигиране из градския транспорт в непознат град, до запис на това, което виждате.
Въпреки доста дългия си тестов период и последвалото пускане в продажба цената се оказа препъникамък. 1500 долара са много дори и за добре платените потребители на Запад. Още повече че стойността на материалите и на сглобяването им е едва 150 долара.
Разликата от 10 пъти не може да се оправдае само с огромното количество време и човешки ресурси, вложени в тяхното сътворение. Затова от Google в момента подготвят втора версия. Тя трябва да бъде с по-нормална крайна пазарна цена и да разшири възможностите на очилата. Така се надяват освен голямото любопитство в потребителите да се появи и желание за реална покупка.
Новите телевизори почти не носят печалби
В пълната противоположност на пазара за смартфони се намира в момента този за телевизори. При тях производствените разходи за материали и сглобяване са доста близки с продажната цена. Това е един от минусите на бума на плоските екрани. Само за няколко години домакинствата по света се обзаведоха с телевизори от 32 до 50 инча, което свива лека-полека търсенето на най-новите модели.
През 2001 г. продажбата се е осъществявала на почти двойно по-голяма сума от тази за производство. В края на 2014-а въпреки наполовина намалените производствени разходи за един телевизор той се продава само с около 50 до 100 долара разлика.
Първите жертви, които паднаха в ценовата война, са моделите с плазмени екрани. Тяхната цена за производство не може да се конкурира с LED генерацията. Затова големите компании като Sony, Samsung и Philips обявиха, че повече няма да ги правят. Бъдещето на бранша вече зависи доста от филмовата и телевизионната индустрия. Защото новите модели масово се правят с ултрависока резолюция, която обаче почти никой тв канал все още не използва за своите предавания и филми.
У нас най-често си сглобяваме компютрите сами
Всички знаем, че сме нация техническа. И съвсем не на майтап голяма част от домашните компютри в България са сглобени с отделно купени компоненти. Ниската цена при този тип пазаруване е основната причина у нас домакинствата да имат поне един компютър. Защото за родния стандарт излиза много солено да се купи маркова машина, сглобена от производителя.
Това, което е невъзможно да се спести при смартфоните, таблетите и лаптопите, нашенецът го пести при компютъра. В зависимост от потребностите и бюджета си българинът намира начин да сглоби отделните части - дали сам, или с помощта на приятел. И рядко се случва да си плати за подобна операция на фирмата доставчик.
Цените в момента варират от 500 лева за компютър, с който само ще се рови из интернет и ще се пишат текстови файлове, до 2000 лева за една прилична машина за работа с по-тежки програми за обработка на видео и снимки или за игра на последните компютърни игри.
Пазарът обаче е благодатен. У нас има големи борси, които директно доставят частите от Китай и Тайван, като единственото оскъпяване е печалбата на търговеца на дребно. А самите компоненти са напълно достъпни за крайните потребители.
Друго основно предимство освен ниските цени е възможността за обновяване и заменяне на частите. Без да купувате всичко наново - например сменяте стария харддиск с нов, който събира повече информация.
Материалите на колите образуват 50% от цената им
ъпреки че масово българинът кара коли на старо, един от най-щекотливите въпроси, които го вълнуват, е колко струва да се произведе автомобил. За разлика от технологичните устройства с по 10-15 компонента в автомобила се намират над 20 000 отделни части. Така че е трудно да се сметне сборът от цените им, за да се получи крайно число. Но експерти от бранша коментират пред немското издание „Ди Велт“, че сумата на материалите за производство генерира 50% от пазарната стойност. Към тях се добавят 25% за маркетинг, за разработващите отдели и за доставка.
Важно е да се спомене, че самото производство вече е почти напълно автоматизирано. Това, от една страна, е добре, но при всяка промяна на части или външен вид за новите модели трябва да се инвестира и в подмяна на роботите, които ги сглобяват. В тези сметки въобще не се включват екстрите, с които автомобилът може да бъде обзаведен при желание на клиента. Затова всяка добавка към базовия модел не е никак евтина.
Естествено, най-скъпите части за двигателя и купето са 15% от цената за производство. Все по-нарастващ разход са електронните устройства, които се вграждат. Дали ще са GPS, или чувствителен на допир екран на бордното табло, дали ще има монитори на предните облегалки и възможност за безжичен интернет в купето, може да се генерират още от 10 до 15%.
Въпреки че компаниите търсят поне 10% печалба от продаден автомобил, някои търговски отстъпки са включени в пазарната стойност. Бъдещата ви кола се докарва до магазина с 8% под първоначалната си стойност с цел дилърът да ви предложи поне 5% отстъпка, ако си я купите без изплащане.
Ако говорим в числа спрямо всичките модели, които Volkswagen предлага, фирмата печели по 950 евро за всяка продадена кола. Средно най-популярният модел на Golf се произвежда за 8600 евро, а се продава за около 16 000 евро. При луксозните версии на BMW се наблюдават печалби от 4000 евро на един брой, но пък общите продажби са значително по-малки заради високата цена.
Жилищата се продават с печалба между 10 и 25%
Строителството на жилища изглежда начинание, от което се става милионер с един удар. Строиш за 300 евро на квадрат, продаваш за 1000 евро/кв. м и си броиш парите до края на живота. Такова животно няма!
Апартаментите тип „ново строителство“ в София сега се продават средно за 550-950 евро/кв. м в зависимост от района. По оценки на строителни компании изграждането на неголяма кооперация струва 320-350 евро на кв. метър. Данните са за сгради извън луксозния сегмент, като в цената влизат само материалите и трудът.
Но строителството съвсем не е единственият разход. Второто по големина „перо“ е цената на земята. Инвеститорите са склонни да плащат между 50 и 150 евро/кв. м от бъдещата разгъната застроена площ на обекта. Това не е всичко - след това идват разходите за проектиране, инфраструктура, маркетинг и продажба на имотите, както и лихви за привлечен ресурс. Като се тегли чертата, общите разходи за едно жилище са минимум 500-650 евро/кв. м. А печалбата, която предприемачите залагат, е 10-25% над тази цена.
Ако проследим историята на имотния пазар от 2000 г., се вижда, че бизнесмените са имали и по-добри години, но това бе за кратко. Златният период беше 2007-2008 г., когато новото строителство в София надхвърляше 1000 евро/кв. м. При това положение можеше да се постигне печалба и над 40-50% от вложените пари, но при редица условности - ако инвеститорът е купил евтино земята в предишни години, ако е успял да пласира апартаментите бързо на високи цени и т.н.