30531 | 26 ян. 2018 | 13:26

Предложението, предмет на референдума, е прието, ако с "ДА" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели. Но ако повечето отговарят с НЕ? Тогава референдумът не е валиден.

Асен Велев

„Трябва ли Българското Народно събрание да ратифицира така наречената Истанбулска конвенция" - с този конкретен въпрос. парламентарната група на БСП внесе на 25 януари т.г. в деловодството на Народното събрание искане, подписано от 74 депутати, за провеждане на Национален Референдум за Истанбулската конвенция. Възможните отговори ще са два – ДА или НЕ.

Но Законът е конкретен и категоричен: Предложението, предмет на референдума, е прието, ако с "ДА" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели. Но ако повечето отговарят с НЕ? Тогава референдумът не е валиден.

Какъв резултат очакват депутатите, внесли този въпрос: „Трябва ли Българското Народно събрание да ратифицира така наречената Истанбулска конвенция?"

През последните дни имаше доста дебати относно смисъла, съдържанието и последствията, която тази Конвенция носи. За ползите и вредите от нейната ратификация. Така и за обществото не стана много ясно преводът ли не е точен или наистина има скрити мини. Явно е, че има нужда от още дебати, разяснения, тълкуване... Ясно е, че и политиците са на две противоположни мнения – за и против.

Националният Съвет на БСП прие позиция за неподкрепа на ратификацията на Истанбулската конвенция. Вероизповеданията у нас, като никога през последните 50 години, не са били така единни и категорични в своята оценка против Конвенцията.

Общественото мнение, обаче не е еднозначно. Вероятно за по-голяма част от обществото това може да не проблем от дневния ред на хората, но така или иначе, политици и медии го поставиха там, слагайки своя залог.

Искането на БСП за провеждане на национален референдум, вече е факт и процедурата е задвижена. Още дълго време в медийното пространство това ще е тема номер едно. Споровете и дебатите ще продължат, а накрая всеки един от нас ще изкаже своето мнение.

До тук добре. Обаче провеждането на референдум, не е като социологическо проучване, а върховна институция, чието решение има върховенство над решенията на Народното събрание. За това има и специален закон, който регламентира реда и процедурата по която се

взима това Решение.

Само през последните години в страната се проведоха няколко значими местни референдума: в Горна Малина, Радомир, Трън, Стара Загора, последният бе в Генерал Тошево. При повечето имаше активен дебат по звученето на въпроса, особено в тези случаи в които се търси отрицателното решение. „Съгласни ли сте да не...“, „Против ли сте да ...“. Тази сложна или по-скоро нетипична, лингвистична структура на въпросите, пораждаше и много спорове, опасения често дори и конспиративни теории.

А проблемът е в изискването на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, конкретно в чл.23, който казва: „Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.“

Това означава, че за да има валиден Референдум, трябва да се приложи въпрос, на който да се отговаря с „ДА“. В противен случай положението остава непроменено, все едно не е имало проведен референдум. Няма прието Решение, няма върховенство на тази институция и задължителност на решението:

Чл. 9, ал.1 Национален референдум се произвежда за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.

Чл. 9, ал. 6 Решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание.

Народното събрание приема акт, когато това е необходимо за изпълнение на решението. Чл. 25, ал.1 Решението, прието чрез национален референдум, се обнародва в "Държавен вестник" от председателя на Народното събрание в тридневен срок след получаването му. Решението, прието чрез национален референдум, влиза в сила от деня на обнародването му.

Сега да се върнем на формулирания от БСП въпрос: „Трябва ли Българското Народно събрание да ратифицира така наречената Истанбулска конвенция"?

И тъй като от БСП, са инициатори на този референдум, за да е валиден той, те трябва да застъпват отговор с ДА! В противен случай референдумът няма да е валиден.

Парламентарната група на БСП това ли иска?

Възможни са най-малко три предположения за крайната цел на БСП, инициирайки референдум с така формулиран въпрос?

1. Няма никакво намерение да се стигне до провеждането му, а само използва тази гражданска институция за политически инструмент.

2. Да не се проведе и бъде спрян поради административни пропуски в процедурата по инициирането му, след поредица от дълги съдебни дела, за да може БСП да се превърне в жертва, но радетел за гражданско участие и пряка демокрация.

3. Искрени са в своето искане, но не познават законодателството и са допуснали грешка при съставянето на въпроса.

И трите възможности, обаче не са добри. Не са добри за имиджа на БСП като честна и демократична партия, работеща в интерес на хората, с претенция за управленчески капацитет. Не са добри и за гражданската енергия, надеждите и очакванията, че чрез инструментите на пряката демокрация нещо може да се промени.

От такива промени, политиците и най-вече партийните централи, като че ли ги е страх. С една от последните промени на Изборния кодекс беше прието изискване за задължително гласуване. По-късно Конституционният съд отмени част от тези текстове, но последните парламентарни избори се проведоха в режим на задължително гласуване.

Връщайки се пак на чл.23 от закона за пряко участие на гражданите, освен изискването за гласуване с ДА, като условие за валидност има и още едно и то първо условие – в референдума да са участвали не по-малко от участвалите на последните национални избори (изискване за кворум), но такова изискване за задължително участие в национален референдум няма.

И въпреки многото изпратени становища от граждански организации, против тази неравнопоставеност, която е в разрез и с принципите на Венецианската конвенция, нито Народното събрание нито Министерският съвет предприеха нещо. С това изискване за съпоставимост на изборната активност (то е изискуемо само за национален референдум, при местни референдуми прагът за кворум е фиксиран на 40% участие), практически беше бламиран този инструмент на пряката демокрация.

Днес, една от политическите сили иска да го използва. И ако иска да убеди хората, че това се прави в техен интерес, то първо трябва да направят корекция на поставения въпрос и второ - могат да добавят и още един въпрос с който да се намали или най- добре, въобще да се премахне този праг за участие, така както няма праг за валидност при провеждането на избори за парламент.