24024 | 2 юни 2026 | 18:24

Радев получи целия инструментариум за модерна промяна, но избра най-лесния и деструктивен път на фискалния популизъм. Опустошителното разочарование от този ранен провал рискува окончателно вярата на българите в демократичния процес да бъде погубена

Пенка Билкина
Фейсбук

Как пък нищо добро не се казва за правителството на Прогресивна България на Радев... За месец с цялата власт в ръцете си, то ежедневно става обект единствено на интензивни и опустошителни критики от абсолютно всички посоки.

Вместо дългоочакваните в продължение на десетки години радикални реформи, за които българското общество даде безпрецедентна абсолютна власт, кабинетът демонстрира кадрова немощ, идеологическа шизофрения и тотална фискална деструкция.
Критичните гласове вече не идват само от парламентарната опозиция, които още при гласуването на кабинета предупредиха за огромен риск от авторитарно управление и популизъм.
Сега вълната от недоволство се води от най-утвърдените финансови умове анализатори и, шокиращо, от най-близкия досегашен кръг на самия премиер.

Най-тежкият политически удар по легитимността на кабинета нанесе проф. Александър Маринов дългогодишен председател на Стратегическия съвет към президента и ключов идеологически стълб на Радев. В ефира на Дарик радио Маринов преди седмица изрази открито недоумение от пагубното забавяне в действията на властта и от назначаването на фигури с липса на обществено доверие, да не кажа скандални.

Голямата сензация в неговата позиция обаче е директният и ясен намек, че Радев не е самостоятелен в кадровите си решения. Силното му внушение за присъствието на сивия кардинал Копринков зад кулисите практически потвърди публичната тайна, че огромната сила, дадена от 1,4 млн. българи, е делегирана на сенчести лобита. Това пренася порочните практики и схеми от ерата на служебните му кабинети директно в структурите на редовната власт и превръща премиера в заложник на чужди интереси, споделя Маринов.

Експертната общност разкрива и дълбока идеологическа несъвместимост в самия състав на Министерския съвет.

Политологът доц. Даниел Смилов отбелязва абсурдното съжителство на фигури с противоположни профили като Атанас Пеканов и Иво Христов, което ражда истинска геополитическа шизофрения. В същото време политическият анализатор Александър Сиди и опозиционните депутати разобличават подмяната на вота чрез включването на партийни номади от ИТН. Смилов предупреждава, че пълното мълчание на Радев по знаковите корупционни скандали от миналото, като случаите с Джуджетата и Нотариуса доказва, че вместо реална борба с мафията обществото наблюдава просто поредното прегрупиране на олигархията.

Истинско фискално бедствие обаче избухва с пълна сила около предстоящото приемане на Бюджет 2026, след като Румен Радев беше принуден официално да признае, че Европейската комисия ще задейства процедура по свръхдефицит срещу България. В паниката си правителството отложи бюджета за август и внесе спешно предложение за теглене на нов колосален държавен дълг от 3.8 милиарда евро.
Тази стъпка задейства вълна от унищожителни коментари от водещите икономисти.

Асен Василев, лидер на ПП, излезе с най-острата и категорична позиция, като предупреди за реален риск от икономически колапс и декемврийски сценарий. Той заяви, че е недопустимо да се предлага нов дълг от 3.8 милиарда евро и обяви, че партията му ще сезира Конституционния съд. Василев разобличи кабинета за бруталното увеличаване на парите за издръжка на администрацията (за коли и чиновнически лукс), докато същевременно замразява социални плащания и орязва законовите актуализации на пенсиите.

Депутатът от ДБ Мартин Димитров също атакува тоталната липса на реформи и предупреди, че вместо да свие раздутия чиновнически апарат, властта стоварва тежестта върху работещите.
От своя страна бившият вицепремиер Николай Василев преди минути по БНР определи параметрите на този бюджет като безумие и безотговорност.

А прогнозите на експерти показват, че за овладяване на дефицита кабинетът ще бъде принуден да съкрати между 90 и 120 хиляди души от публичния сектор, което неизбежно ще взриви социалния мир.
Към този експертен разгром се присъедини и гневният бунт на бизнеса и работодателските организации в лицето на АИКБ,КРИБ и Българската стопанска камара.

Представителите на реалната икономика реагираха остро срещу плановете на финансовото министерство да пълни зейналата дупка в хазната чрез увеличаване на максималния осигурителен доход до 2300 евро и вдигане на праговете за самоосигуряващите се. Бизнесът определя тези мерки като директна наказателна акция срещу светлия сектор и висококвалифицираните кадри, която брутално ще тласне икономиката към сивия сектор.

Пълната липса на предвидимост и хаосът при вземането на решения, като скандалното лутане в рамките на едно денонощие дали да се реже майчинството, плашат инвеститорите и сриват кредитния рейтинг.
Фактът, че ще се теглят милиарди единствено за покриване на текущи разходи, а не за капиталови инвестиции, обрича страната на пагубна дългова спирала.

Всичко дотук води до фундаменталния извод за историческия крах на една голяма политическа илюзия. Румен Радев се оказа заложник на собствената си абсолютна власт. Понеже управлява напълно самостоятелно, без коалиционни партньори, които да ползва за гръмоотвод, всяка грешка и икономически трус се пишат директно на неговата сметка. Критиката на най-близките му хора показва, че премиерът е политически безпомощен пред натиска на сивите кардинали в обкръжението си.

Паническото гласуване на нов дълг от милиарди, докато бюджетът ще чака до края на лятото, засилва основателните подозрения за непрозрачно разходване на средства и опозицията с право пита в чии джобове ще потънат тези пари.

Радев получи целия инструментариум за модерна промяна, но избра най-лесния и деструктивен път на фискалния популизъм. Опустошителното разочарование от този ранен провал рискува окончателно вярата на българите в демократичния процес да бъде погубена и то, поредното разочарование, да отвори вратата за изключително опасен радикализъм.