Правителството се готви да развали дългосрочните договори с двете американски ТЕЦ в "Марица-изток", по които всяка година българските потребители плащат стотици милиони левове от сметките си за ток.
Това стана ясно от съобщение на пресслужбата на Министерски съвет.
На своето заседание вчера правителството е възложило на министъра на финансите Владислав Горанов да проведе преговори и да наеме адвокатските дружества „УАЙТ енд КЕЙС“ и „АРНОЛД енд ПОРТЪР“, които "да предоставят съвети в процеса на преуреждането на отношенията" с „Ей И Ес-3С Марица Изток 1“ ЕООД и „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД по сключените договори за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия.
Основание за решението са сключените през декември 2013 г. рамкови договори за процесуално представителство и правни съвети в международни арбитражни дела между Министерството на финансите и двете адвокатски дружества.
Правителственото решение е продиктувано от необходимостта за "своевременна, ефективна и професионална защита на държавните интереси при процесуално представителство в бъдещи международни арбитражни и съдебни дела, както и свързаните с тях съдебни производства".
Защитата на държавата изисква да се изчисли размерът на държавната помощ, която е била предоставена на производителите на електрическа енергия чрез сключените договори за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия, допълниха от пресцентъра на правителството.
"Също така следва да се изчислят невъзвръщаемите разходи, които производителите на енергия със сключени договори за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия биха имали в резултат на прекратяването им, да се преуредят отношенията с онези от тях, с които има сключени такива договори, и да се предвиди механизъм или схема, по която това да стане", се казва в съобщението.
Драмата с двете американски централи започна още при правителството на Иван Костов, което управляваше от 1997 до 2001 г. В последните дни на неговия кабинет (13 юни 2001 г.)НЕК сключи две споразумения за дългосрочно изкупуване на електроенергията от новата заместваща мощност на ТЕЦ „Марица-изток 1“ и от ТЕЦ „Марица-изток 3“ след нейната модернизация. Там са уредени и формулите за заплащане на енергията по завишени цени.
Срокът на договорите за задължително изкупуване беше определен на 15 години, считано от пускането в експлоатация на обновените мощности. За първата централа той изтича през 2027 г., а за втората – през 2024 г.
През май 2014 г. тогавашната Държавна комисия за енергийно и водно регулиране призна, че българските потребители не могат да понесат високите цени на тока от двете американски ТЕЦ, както и от някои възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Затова регулаторът отправи до Европейската комисия две писма с искане тя да се произнесе дали е налице недопустима финансова помощ спрямо двата вида дългосрочни договори за изкупуване на енергия при преференциални условия. С друго решение беше разпоредено на НЕК да започне предоговаряне на условията по дългосрочните договори. Поставената тогава цел беше да се спестят на българските потребители 5 млрд. лв. за периода до изтичането на контрактите.
На 8 април тази година двете американски централи подписаха споразумение с НЕК намаляване на изкупните цени на тока от тях – с 97 млн. лева годишно или с близо 1 млрд. лева до края на договорите им. Единственото условие за влизането му в сила беше НЕК да покрие натрупаните задължения към двете дружества. По това време дългът се изчисляваше на около 700 млн. лв. Държавната електрокомпания не успя да изпълни това изискване и окончателното споразумение беше отложено за август, а срокът за плащане беше преместен от 30 юни на 30 ноември.
Държавната мегакомпания „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) се опита да осигури средства за финансиране на дъщерната си фирма НЕК като обяви процедура за получааване на 650 млн. евро кредит от чуждестранни банки, както и за емитиране на облигации на международните финансови пазари. Впоследствие двата конкурса бяха прекратени – главно заради изискването на кандидатите да получат държавни гаранции за отпуснатите средства. Финансовият министър Владислав Горанов отхвърли такъв вариант.
БЕХ продължи преки преговори с 12 банки за отпускане на сума до 650 млн. евро без държавни гаранции. Засега няма данни те да са завършили с успех.
Междувременно българската страна поднови запитването си до Европейската комисия за евентуално наличие на недопустима държавна помощ спрямо двете американски ТЕЦ и на прекомерно подпомагане на ВЕИ. Становището от Брюксел може да послужи като мотив за ново преразглеждане на дългосрочните договори или дори за прекратяването им.
Тези сценарии се обсъждат в Министерството на енергетиката и във връзка с по-нататъшната либерализация на електроенергийния пазар в България, която ще се състои през 2016 г.