7015 | 17 юни 2026 | 18:11

Не сме против обществената квота, но трябва да се проведе задълбочен дебат, казаха от "Прогресивна България"

При голям интерес от юридическата общност правната комисия гледа на второ четене промените в съдебния закон. Свои предложения имат както управляващите от "Прогресивна България", така и от "Продължаваме промяната" и "Демократична България". Трите формации внесоха преди първото четене три проекта, които после бяха обединени.

Час и половина продължиха разискванията по първия параграф в законопроекта. Той се отнася до това дали и други, освен депутатите, могат да предлагат членове на ВСС от парламентарната квота, и така тя да стане обществена. Нещо, което предлагат от ПП и ДБ, и дали кадровият орган да е постоянно или непостоянно действащ орган, което е предложение на ДБ.

Управляващите от "Прогресивна България" предложиха този параграф да отпадне. От "Продължаваме промяната" и "Демократична България" са на мнение, че номинации да правят юридическите факултети, съюза на юристите, Висшия адвокатски съвет, а "Демократична България" предлага ВСС да не е постоянно действащ. След продължителния дебат параграфът отпадна.

Надежда Йорданова акцентира върху това, че явно разискванията ще се съсредоточат по какви правила ще бъде избран новият ВСС и Инспекторатът. За това тя се обяви, че процедурата трябва да бъде отворена, така че парламентарната квота да стане обществена. Според нея другият въпрос бил, че ВАС се превръщал в квази кадрови орган и за това от ДБ щели да настояват да се премахне това усещане за втора камара.

Според Стою Стоев от ПП се виждало, че има редица предложения, с които на законово ниво нямало да се подобри процедурата. Той се надявал да има по-високи изисквания как ще се развие процедурата за нови членове на ВСС. Не бивало да се подхожда лековато и да се мисли, че с едни правила ще се подобри процедурата.

В началото на разискванията Надежда Йорданова предложи от името на ДБ ВСС да не е постоянно действащ орган, а кадровиците да заседават на сесии, а през останалото време да правораздават. Според нея така те нямало да се откъсват от проблемите на своите колеги, а и щяло да има повече кандидати за кадровия орган. Освен това така ВСС нямал да обрасва с допълнителни процедури. Тя поясни, че това не е конституционен въпрос. Практиката ВСС да не заседава на сесии се прекъсва по време на присъединяването ни към ЕС, но зависимостите не секнали, а напротив. Велислав Величков от ПП пък защити предложението си Съюзът на юристите, БАН и Юридическия факултет на Софийския университет също да имат право да номинират.

Според Силвия Христова от ПБ в предложението му не само депутати да номинират, тя виждала противоречие с конституцията. И обясни, че към настоящия момент не може ВСС да не е постоянно действащ орган, защото това трябвало да бъде предшествано от много сериозна съдебна реформа. И припомни, че ВСС става постоянно действащ точно заради зависимости. И добави: нека си понесем отговорността.

Според Димитър Петров от ПБ само няколко организации да номинират било дискриминация, размивала се политическата отговорност. "Не сме против обществената квота, но трябва да се проведе задълбочен дебат", обясни той. Величков пък го попита кой досега е носил политическата отговорност. От Висшия адвокатски съвет изразиха подкрепа на идеята парламентарната квота да стане обществена. Според шефката на ВКС Галина Захарова обаче така се получавало квота в квотата. Атанас Атанасов от Съюза на съдиите помоли да се преосмисли заличаването на параграф 1. Олга Керелска от ВСС също подкрепи идеята да се разшири ветрилото за номинации. Досега например изобщо не се знаело как дадена парламентарна група е стигнала до даден кандидат. Според нея не е моментът сега да се решава дали ВСС да е постоянно действащ, или не. Действително било вярно, че членовете са откъсват, бюрократизират. По нейните думи ВСС трябва да е кадрови орган, а не както сега да се занимава с обществени поръчки, имоти, електронно правосъдие. Но трябвало време да се помисли. Тя добави, че парламентът да се концентрира върху основния въпрос - избор на ВСС и да се каже настоящия състав какво може и какво не може.

Правосъдният министър Николай Найденов обърна внимание, че принципно подкрепят възможността различни участници да номинират, сега направените предложения не отговаряли на това желание. Въпросът дали ВСС да е постоянно или непостоянно действащ не можел да се реши между две четения. И ако ще бъде непостоянно действащ, той трябвало да се разтовари.

Вторият въпрос, по който се разгоря дебат, беше дали заместниците на главния прокурор, и.ф. главен прокурор и шефовете на ВКС и ВАС или временните шефове по върховете на Темида да бъдат избирани за ВСС. С 12 гласа за народните представители приеха, че "лице, което в рамките на предходния мандат на изборните членове на Висшия съдебен съвет е било председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд или главен прокурор" не може да бъде избрано за ВСС, както и тези, които са били и.ф. главен прокурор или временни шефове на върховните съдилища.

Темата да се декларират членства в затворени, тайни и/или неформални организации и общества, със силна вътрешна лоялност между членовете, строга йерархична структура, използващи тайни ритуали и символи - ложи, ордени, братства, също предизвика дебат. Атанас Славов от ДБ цитира столичен съдия, който казал, че му омръзнало пред кабинета му да стоят хора от братството, които го молили: Братко, можем ли да решим този или онзи въпрос. Шефката на правната комисия Янка Тянкова попита как ще се доказва членството в тайните общества, след като те са тайни. Велислав Величков от ПП контрира, че тайните ни общества не били чак толкова тайни.

Според Атанас Атанасов от Съюза на съдиите кандидатите за ВСС от парламентарната квота трябва да бъдат подложени на по-щателна проверка. Имало начин да се установява принадлежност към тайни общества. Той припомни дело, по което един магистрат бил осъден, защото изнудвал друг магистрат заради тайно общество.