22305 | 14 февр. 2016 | 10:35

Още от първите дни на мандата си като военен министър Ненчев ясно показа, че ще громи остатъците от комунизма и ще бъде славен интегратор на България в НАТО. Разточително обяснява антикомунистическите заслуги на семейството си и най-вече на чичо си Никола

Дните на Николай Ненчев като военен министър изглеждат преброени. В това няма новина.

Храбрият земеделец още от началото на мандата си прави гаф след гаф, непрекъснато се говори, че ще си ходи от ведомството, но той има удивителната способност винаги да се измъква от блатото – кога като барон Мюнхаузен, като се хване сам за собствената си коса, кога чрез прозрения за хибридна война, кога с обвинения, че някой го рекетира, кога с рискови еднолични решения.

Точно едно такова еднолично решение този път вбеси дори партиите в Реформаторския блок, които не са в опозиция. До вторник Изпълнителният съвет на Блока е дал срок на Ненчев да се коригира, т.е.

да се откаже от сливането на две мегадирекции в министерството

- "Отбранителна аквизиция" и "Инфраструктура на отбраната".

Окрупняването на тези два ресора на практика означава концентриране в ръцете на един човек на най-атрактивната част от военното ведомство - обществените поръчки и сделките с имоти на армията. Като влияние и отговорности въпросният човек ще бъде по-силен дори от министъра. Бедата на Ненчев е в това, че не е обсъдил с политическия си кабинет рисковата реформа.

Колкото до последвалата реакция на заместника му - Орхан Исмаилов, тя не крие изненада. Не за първи път именно този заместник се противопоставя на министър Ненчев.

Този път обаче заканата е сериозна. Тя касае единството на Блока.

Исмаилов е готов да подаде оставка, а партията, която стои зад него - НПСД, да свали доверието си от военния министър. Същото могат да направят и от партията на Меглена Кунева – Движение „България на гражданите“. Защото за ДБГ вече най-важно е оцеляването на Блока. И хората на Кунева не биха допуснали и друга партия да последва Радан Кънев, минавайки в опозиция. А НПСД би имала основания да го направи, ако си тръгне нейният зам.-министър на отбраната. Още повече, че просветният министър проф.Тодор Танев, който бе отстранен, също бе от квотата на НПСД.

Бедите на Ненчев, заради решимостта му да слее двете дирекции в МО не свършват дотук.

Оказва се, че министърът е прескочил и  междуведомственото съгласуване, което е задължително. Това вбесило премиера Бойко Борисов и той предупредил на Министерски съвет, че за последен път допуска вкарване на точки в дневния ред на правителството в нарушение на правилата.

Военният министър има и друг проблем, който не е по-малко сериозен.

Докато Ненчев бе на среща с колегите си от страните членки на НАТО в Брюксел (на 10 и 11 февруари), бившият министър на отбраната Бойко Ноев обяви следното: „Ако министърът на отбраната, не е защитил интересите на България, ако не е настоял и нашата граница да бъде покрита от НАТО, за да не потече човешкият поток през нея, той трябва незабавно да си подаде оставката“.

Впрочем, Ненчев би трябвало да е разбрал, че премиерът търпи до едно време! После махва с ръка и отстранява всеки, които системно му създава проблеми. За справка - пресните примери с вътрешния министър Веселин Вучков, с просветния Тодор Танев и с правосъдния Христо Иванов. Последният сам хвърли оставка, но след като ясно му бе казано, че доверието от него е свалено и той няма полезен ход.

Добре е да си припомним кой е Николай Ненчев и какво свърши като военен министър.

Ще го направим, защото този път партиите, участващи в управлението, се поразсеяха и отложиха оценките за първата година от мандата на министрите.

БЗНС за Ненчев и Ненчев за себе си

Ето какво пише в сайта на ръководената от Ненчев партия БЗНС:

„Николай Ненчев е демократ, подготвен за битката с Русия. Има силна воля и идеологическа чистота." Втори цитат: „Министър Ненчев знае историята на своята политическа сила. Знае, че да си лидер на БЗНС никога не е било безопасно. Но БЗНС винаги е бил на правилната страна на историята!" Трети цитат: „Реформаторските министри са на полевата линия и се бият, но ГЕРБ ще трябва да докажат, че са демократи. РБ участва в правителството и провежда собствена национална политика, най-силно отстоявана от министър Ненчев."

Самият Ненчев е доста пестелив в CV-то си. Бил магистър по право и политология. Не е ясно къде е учил, както и защо е премълчал, че след механотехникума в Ямбол най-напред е завършил ямболския полувисш институт за учители по практика със специалност „преподавател-инструктор на водачи на МПС“!

Ненчев е разточителен до комичност само когато обяснява антикомунистическите заслуги на семейството си и най-вече на чичо си Николай, на когото бил кръстен. Въпросният чичо не успял от раз, но от втори опит стигнал до САЩ. Там влязъл в първата българска рота на НАТО, създадена през 1951 г.

И сега, забележете - „Имали са свое знаме, своя рота, свой командир, който е българин и са работили много активно за това един ден България да бъде част от Атлантическия договор. След разформироването на ротата по изричното настояване на Хрушчов по онова време, чичо ми остава в американската армия и участва в корейската война, на страната на американската армия.“

На Ненчев-ите твърдения за Хрушчов в социалните мрежи възкликват: „Брей, много влиятелен бил Хрушчов в НАТО!“ Заради въпросния си чичо, Ненчев използва посещението на президента Росен Плевнелиев и стигна чак до Южна Корея с обяснението, че искал да види къде воювал неговия роднина.

Още от първите дни на мандата си като военен министър Ненчев ясно показа, че ще громи остатъците от комунизма и ще бъде славен интегратор на България в НАТО. „Ще водя последователна политика за по-тясна интеграция на България в НАТО и откъсване от зависимостта ни от трети страни“, похвали се лидерът на БЗНС. И запретна ръкави да селекционира най-подходящите кадри за подобна битка.

Землячки, простиститутки, актриси

се оказаха в кадровата банка на Ненчев. Но и това не го притесни. Без да изчака издаването на допуск за класифицирана информация, министърът се опита да нагласи близки хора в политическия си кабинет и на ключови позиции в дирекциите. В крайна сметка важно е да работиш с хора, на които имаш доверие.

Банката кадри на Ненчев, обаче се оказа обикновен бомбирал буркан, който бързо гръмна. През април м.г. управителката на „Снабдяване и търговия" ЕООД в Министерство на отбраната (МО) Росица Русева, назначена лично от Николай Ненчев няколко месеца преди това, подаде оставка. Причината бе, че тя не е получила достъп до класифицирана информация.

До миналата седмица се знаеше само, че въпросната Росица е счетоводителка, активистка на младежкото БЗНС от селото на министъра Кукорево и помагачка на Ненчев в предизборната кампания. В сряда експертът Антон Тодоров обяви пред bTV, че въпросната девойка имала три регистрации за проституция. И това била причината за отказания допуск до класифицирана информация. Докладът на ДАНС по случая бил даден на премиера, поясни Тодоров.

Русева стана известна с това, че разреши достъп на частна охранителна фирма до сървърите и личните кодове за достъп до софтуерната програмата на дружеството„Снабдяване и търговия" ЕООД . То се занимава с продажба на изостаналите боеприпаси и има лиценз за търговия със стоки с двойна употреба.

Без допуск до класифицирана информация се оказа и друго протеже на Ненчев - Стоил Яков, председател на борда на директорите на ТЕРЕМ, а преди това горд собственик на оранжерии в Петричко. Причината - разследване за организиране на черно Тото.

Не по-малко бе изумлението и от назначаването на Валерия Кардашевска за началник на политическия кабинет на Ненчев. Валерия е преподавател по актьорско майсторство в Театрален колеж „Любен Гройс” и по сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Актрисата най-напред бе внедрена като медиен съветник в МО, а впоследствие, след демонстриран талант и възможности успя да измести американския възпитаник Илия Налбантов, който от 1999 година е експерт в МО. От Кардашевска със сигурност Ненчев има какво да научи – най-малкото е поведението пред камера. В това начинание вече постигна известни успехи, но в етюдите все още не е добър. Красноречев пример е фактът, че

прокуратурата на два пъти го опровергава

Първият случай бе свързан с твърдението на военния министър Николай Ненчев, че през 2014 г. са повдигнати обвинения на 2400 офицери и войници, като само 113 от тях са стигнали до съда, а осъдените са шестима.

В действителност се оказа, че повдигнатите обвинения на 157, на съд са предадени 129, а броят на осъдените е 98, уточняват от държавното обвинение. Ненчев малко се е загубил в цифрите и това не е толкова съществено. По-съществен е вторият случай, в който прокуратурата установи, че военният министър се е пообъркал.

Става въпрос за скандалите около МиГ-овете. За да обясни упорството си, че не желае да подпише договор за ремонт с компанията производител – държавната РСК „МиГ“ Ненчев обяви, че му предлаган подкуп и са му отправени смъртни заплахи. Това се случи през април, миналата година, а през юли от държавното обвинение съобщиха, че „дадените обяснения от страна на Николай Ненчев в хода на проверката относно предложен му подкуп, във връзка с подписването на договор на стойност 80 млн. лева за поддръжката на МиГ–29 не са кредитирани като достоверни, тъй като не са били потвърдени от останалите събрани по преписката данни.“

В превод това означава, че военният министър е лъгал. И че е изгубил три месеца на обвинението. Толкова време е пропилял и на военни, които вместо да се занимават с отбраната са разтакавани да дават показания.

От преписката става ясно, че военният министър е държал заключен в каса проект за договор с РСК „МиГ“ и е чакал да изтече давността на документа, за да подпише сделката с частната полска компания. Няма как да не си зададем въпроса прокуратурата няма ли основание сега да повдигне обвинение на министъра и неговата заместничка Десислава Йосифова (в чиято каса е бил договорът) за укривателство и за безстопанственост, само на основание на обстоятелствата описани в мотивите на държавното обвинение.

Все още няма отговор и на въпроса какво ще се случи с гаранцията на бойните ни самолети. Кой ще я разпише, след като единствено компанията производител има право на това. А Полша може да издава сертификат за безопасност на полетите само на нейните МиГ-ове. Ами ако изтребителите ни се окажат приземени заради рисковите стъпки, предприети от Ненчев, за което предупреждават военни пилоти?

И след всичко това, най-същественият въпрос е кога ще му писне на Борисов от Ненчев?