25102 | 30 септ. 2024 | 14:12

„От 31 избирателни района в 21 имаме нови водачи на листи. По-голямата част от тях са нови лица за политиката, което е гаранция за успех. Няма служебно редени листи", казва Атанас Зафиров

Изборите на 27 октомври са различни за левицата – за първи път от толкова години тя е обединена. Всички, които през годините напуснаха „къщата БСП“, отново са заедно – АБВ, „Движение 21“, социалдемократите, левите земеделци. На предишните избори повечето леви, но без БСП, бяха заедно, но не успяха да влязат в парламента. А самата БСП се срина до 141 175 гласа. От 955 490, спечелени на вота през март 2017 г.!

Този признат за катастрофален резултат постави ребром класическите въпроси за социалдемокрацията още от зората на създаването й – кой е виновен и какво да се прави.

Виновният сам се показа – точно лидерът на БСП Корнелия Нинова нарече резултата на 9 юни катастрофален и подаде оставка. Защото под нейно ръководство за последните 7 години БСП загуби 800 000 гласа. След което новото ръководство на социалистическата партия реши и втората част, давайки отговор на въпроса какво да се прави – обединение и единство на всички леви партии и организации.

Началото знаково бе поставено на Бузлуджа. Дори традиционният слоган „Бузлуджа е началото“ бе обърнат - „Началото е Бузлуджа“.

„Повече така не може. Искате ли да сме пета политическа сила? Харесва ли ви да губим избори след избори? Харесва ли ви лявото да е 7% в парламента? Харесва ли ви останалата част от лявото изобщо да не е в парламента? Ще продължаваме ли да търпим това? Никога!“, заяви от трибуната на Историческата поляна изпълняващият функциите председател на БСП Атанас Зафиров.

А председателят на парламентарната група на социалистите Борислав Гуцанов направо попита: „Защо забравихме девиза „Съединението прави силата“?“

И днес задачата, поставена на националния събор на социалистите, е изпълнена – левите са обединени.

Но обединението не е просто механичен сбор. Защото основното в едно политическо обединение е идеологията – и консервативният социализъм на Нинова, това дървено желязо, бе отхвърлено. Червената коалиция се върна при европейското ляво, където й е мястото. Бе сложен край на войната с президента Румен Радев, но и на братоубийствените войни вътре в БСП. Кандидат-депутатските листи бяха наредени в съгласие с предложенията на областните структури, а не наложени силово отгоре.

„От 31 избирателни района в 21 имаме нови водачи на листи. По-голямата част от тях са нови лица за политиката, което е гаранция за успех. Няма служебно редени листи", обобщи картината Атанас Зафиров.

И обясни какво е постигнала досега БСП и левицата като цяло:

"Да спрем войните вътре в партията, да спрем войните в лявото пространство и войните в институциите. Тези три страници са затворени. Левицата си е научила урока, може да генерира и положителни новини. Лявото показва какъв трябва да бъде моделът и в обществото."

Нещо повече – листите на „БСП – Обединена левица“ отразяват новата ѝ политика – обновление и приемственост. Затова и.ф. председател на БСП Атанас Зафиров застана начело в 25-и столичен многомандатен район, от който се кандидатират председателите на БСП още от времето на Георги Първанов в края на 90-те години. И, за да не останат съмнения, че обединението се прави, за да могат няколко човека за последно да се уредят с депутатски места, лидерите на партиите от червения съюз знаково отстъпиха – и Мая Манолова, и Татяна Дончева, и Румен Петков. Все хора с опит, позиции и знания, които биха били необходими на бъдещата парламентарна група. Но те направиха крачка назад и дадоха път на млади хора, за да покажат, че лявата идея е не просто жива – тя е вечно млада и се обновява.

И сега трудната задача да изтеглят лявото от незавидното пето място, на което бе след миналите избори, се пада на хора като Габриел Вълков (председател на Младежкото обединение на БСП и водач на листата в 23 МИР, където по традиция червените се представят най-добре в столицата), Атанас Атанасов (също от младежкото обединение, водач в централния столичен 24 МИР), Андрей Вълчев от Изправи се.БГ, който е начело на листата във Враца. От тези млади хора се очакват да бъдат новите лица и новите гласове на лявото, да привлекат към урните своите връстници, осигурявайки млад вот за коалицията.

Първата стъпка към връщането на доверието на избирателя е направена. Но предстои много работа. Защото на предишните избори лявото изчезна от политическата карта в една трета от страната – БСП нямаше депутати от 12 избирателни региони. В други 18 бе на пето място, в три - на шесто, в Пловдив и Варна се оказа на опашката - дори след „Величие“. А в два столични района и в Плевен даже и ИТН задминаха социалистите.

Затова днес задачата пред обединената, единна левица е достойна за олимпийски шампиони – от незавидното пето място, да се изстреля отново към върха.

Представянето на левицата на предстоящите избори е особено важно, направо съдбовно за нея. Защото, ако и обединението не даде търсения резултат, тя ще тръгне по пътечката на всички партии на прехода – към историята.

Напротив – ако успее да се пребори за място в челната тройка, може да промени не само собствената си съдба, но и тази на страната, влагайки силна социална компонента в едно следващо правителство.

Или както казва Атанас Зафиров: "Макар и по трудния начин БСП може да генерира и положителни новини и да спре със скандалите и караниците. С това дадохме пример как трябва да вървят отношенията и в обществото."