77314 | 28 март 2017 | 23:36

Левицата под ръководството на Корнелия Нинова създаде впечатлението, че се е обновила, но сега й предстои да изпълни със съдържание това впечатление

Лесното свърши. Политиците трябва да са наясно с това. Ако някой от тях си е мислил, че е спечелил изборите/попаднал в парламента и отсега нататък ще върви по килим от рози, да забрави.

За никой няма да е лесно.

ГЕРБ спечели и трябва да си носи кръста на управлението. Не може да предизвикаш предсрочни парламентарни избори, да ги спечелиш и после (например) да хвърлиш кърпата и със сърдит вид да застанеш в ъгъла, защото не ти била комфортна компанията. Нямало достатъчно достойно съмишленици, с които да понесеш въпросния кръст.

БСП взе два пъти повече гласове от предишните парламентарни избори, създаде впечатлението, че се е възродила, но сега идва истински трудното – да го изпълни със съдържание.

Как да стане това?

Пред БСП има два пътя и не е сигурно, че в края им сияят слънца. Ситуацията наподобява тази от началото на 90-те години, когато пред реформиращата се БКП също имаше две възможности – на демократичния социализъм и на социалдемокрацията, олицетворявани от Александър Лилов и Андрей Луканов.

Сега едната възможност пред левицата е голяма коалиция с ГЕРБ.

ГЕРБ може да се изкуши от възможността да раздели отговорността за управлението с БСП. И да изкуши с това изгладнелите в опозиция кадри на левицата. Още повече, че днес, за разлика от есента на 2014 г., червените имат самочувствието да участват в такава коалиция като равноправен партньор. През октомври 2014 г. Михаил Миков, като му навираха в очите примера на германските социалдемократи, отговаряше: „Какво гросе?! Нямаме мандати за гросе!“

Днес не е така. Днес лидерът на партията Корнелия Нинова може да обобщи: „Най-добрият резултат на парламентарни избори от 2009 г. Тогава имаме 17%, 2013 - 13%, сега имаме 27, 2%. Въпреки загубите на изборите, това е голям успех за БСП. Удвоихме депутатите от предишния парламент!“

Трябва ли тогава червените да тръгнат по пътя на голямата коалиция? Още повече, че и съпредседателят на Обединените патриоти Валери Симеонов призовава партийните лидери да преглътнат егото си и да си стиснат ръцете в името на страната.

Отговорът на Нинова с дата 28 март е „Не“. Може би, защото тя чувства, че прегръдката с ГЕРБ в едно управление ще задуши столетницата.

От една страна, в една голяма коалиция ще се реализират амбициите на цяло поколение кадри на партията, родени от средата на 50-те почти до средата на 70-те години на ХХ век. За тях този мандат е последен шанс да се докоснат до изпълнителната власт. Те са гръбнакът на партията. Без неуморната им работа по време на всяка една кампания, но най-вече на последната, тя едва ли би постигнала този резултат. Много от тези хора (особено след заклинанията на Нинова – Никаква голяма коалиция) сега се чувстват така, сякаш под носа им с трясък се е захлопнала врата. И те са останали отвън.

Не, не всички от тях са се гледали сутрин в огледалото и са виждали как се кълнат пред Народното събрание като министри. И областни управители едва ли са се засилили до един да стават.

Тъжната истина е, че работните места, разглеждани като добри, в цялата страна не са толкова много. И много от червените активисти са гледали на усилията си в кампанията точно като начин да се докажат, за да заемат после едно от тези работни места – в парламента, в министерствата, в агенциите, в областните администрации, в различните комисии и комитети, назначавани с решение на Народното събрание или Министерския съвет.

Корнелия Нинова, отказвайки да влезе в голяма коалиция с ГЕРБ, трябва да им обясни каква перспектива им предлага. Какви са „житата“, които ще блеснат пред тях. Иначе, за какво да работят? Парламентарната група, макар два пъти по-голяма от предишния път, прави всичко на всичко 80 работни места.

Самата Нинова на пленума в петък трябва ясно да разтълкува защо е против голяма коалиция с ГЕРБ извън обясненията – „Защото аз така говорех по време на кампанията“. Трябва да доразвие мисълта, която сама поде – имаме принципни различия, а в политиката трябва да има почтеност.

Идеята за голяма коалиция има и втори вариант. Ако правителството е програмно, експертно, а БСП и ГЕРБ само дават подкрепата си.

Нинова вече каза – „Такъв вариант не сме обсъждали!“ Съпротивата й срещу подобен кабинет е разбираема. Тогава не се знае кой управлява, кой излъчва министрите и кой носи отговорността за действията и политиката им. Най-новата българска история сочи, че на гърба на БСП лесно се прехвърлят всякакви вини.

Примерът със служебния кабинет е пред очите на всички. От едната страна са разгневените червени активисти, недоволстващи, че „НДСВ се урежда на гърба на нашата победа“, а от друга – думите на Бойко Борисов, че служебното правителство е правителство на БСП.

На кого ще повярва непредубеденият зрител?

Много лесно думичката „задкулисие“ ще започне да ехти като заклеймяване от различни страни. Традиционната десница ще види в ситуацията шанс да се въздигне от пепелта. И кой би я винил за това? Работата на всеки политик е в това - да се възползва от грешките, които му предоставя опонентът.

Изводът за това къде ще свърши първият път е ясен. С голяма вероятност - на бунището на историята.

Има и един друг аргумент в подкрепа на тази теза. БСП едва ли би постигнала такъв резултат в неделя, ако коалицията „АБВ – Движение 21“ се бе представила по-добре. А тя не се представи по-добре, защото нямаше време да се разгърне, но и защото левият избирател даде шанс на курса към промени, който започна Нинова. Но той веднага ще потърси алтернатива, ако „нашите“ отново бъдат изобличавани от вси страни като „крадци“.

Вторият път пред БСП е доста по-дълъг.

В партията е започнал процес на смяна на поколенията. Но как се реализира той сега? Младите в горната част на „пирамидата БСП“ са много – много повече, отколкото в основата й. На кадрите от предизборната кампания белите коси в салоните доминираха. Те не излъчват сила, а който не излъчва сила, не привлича нови симпатизанти. Това бавно влече партията надолу.

Кампанията остави и още едно впечатление – че социалистите нямат подготвени за управлението кадри. Старите лица направиха крачка назад, но кой дойде на тяхно място? Корнелия Нинова като председател на партията трябва да започне да я гради наново. Отдолу нагоре. С млади, идейно мотивирани хора.

Ако БСП не изгради такъв отбор, дори и да завладее държавната крепост с атака, няма да може да я удържи. Ще се срути под първата тежест.

Цялото това партийно строителство трябва да се разгръща на фона на проблемите в страната, които не стихват, сложната геополитическа ситуация и демографската криза, която продължава да я обезкървява.

Не е лесно. Но Нинова има и хъса, и енергията, и подкрепата да го направи. И още нещо - има историческия шанс наистина да обнови БСП. Просто й трябва време.