Понеделник на обяд. Минавам през центъра на София, покрай Народното събрание. Погледът ми е привлечен от разпокъсани палатки, опънати в зелените площи пред северния вход на закодонателния храм.
Виждам, че това са остътъци от наскоро проведения протест в защита на мира.
В бивака на миротворците се търкалят празни бутилки, кенчета от бира, парцали, бутафорни оръжия, зарязана е дори инвалидна количка, вятърът е разкъсал трикольора на лентички и разнася зловония от човешкото битуване.
Протестът е отшумял, протестиращите са се накрещяли, налудували са се пред тв камерите и когато енергията е спихнала - са си оставили боклуците като на селско сметище.
Ден по-късно депутатите са си тръгнали, хлопвайки кепенците на най-важната сграда в държавата, естествено минавайки покрай сметището със затворени очи и запущени носове.
Всички те - "рая" и "власт" са оставили следите на тоталното БЕЗХАБЕРИЕ, завладяло държавата, разрущаващо вече устоите ни на цивилизовано общество..
И до днес на никого от ръководството на парламента не му прави впечетление грозната гледка, у никого не трепва чувството на стопанин, чиято къща трябва да е чиста и спретната. Импровизираният хайд парк пред входа на Народното събрание е огледало на това, което става вътре - бутафорно и отблъскващо.
Завивам покрай парламента и хоп - попадам на прочутите жълти павета, част от тях, точно пред парламента, изровени, за да бъдат пренарадени за пореден път.
Работници не се виждат. Часът е 12.30. Няма следи от работа, няма кипеж. Тук-таме оградата е повалена. Тишина и спокойствие под "опашката на коня" в пълен дисонанс с думите на кмета Фандъкова, казани по същото време пред БНР: "Пренареждането на жълтите павета, които бяха ремонтирани по потресаващ начин, се контролира на място непрекъснато. В участъка пред парламента се работи от около две седмици. По план ремонтът трябва да приключи през септември".
Нито работници има, нито контролиращи, нито инспектиращи.
"Разпоредила съм ежедневен, непрекъснат контрол на място. И ако и този път една от най-големите строителни фирми в България си позволи да не се справи с тази задача, не просто няма да и бъде платено и ще бъде санкционирана, но това за мен ще означава че фирмата може би има други цели", заканва се столичният кмет.
И си остава само със заканите.
А аз продължавам по Царя. От ъгъла на сградата на БАН до края на Военния клуб тротоарът е разкопан. Виждам цифром и словом ТРИМА работници, двама от тях с жилетки, на които пише "Трейс", които явно се чудят какво да правят.
Няма началник, няма строител, няма надзор. БЕЗХАБЕРИЕ!
Същата е гледката и пред Военния театър - разкопано и зарязано.
Сега си представете, ако центърът на която и да е световна столица бъде разкопан така мащабно, дали в понеделник на обяд ще има само трима работници!?!
Миналата седмица зам.-кметът по строителството Ангел Джоргов заяви, че повторното пренареждане ще бъде платено, ако се направи качествено. Но, за да се случи това, Джоргов трябва да спи на тези павета, а не да лежи на сянка в кабинета си.
София е потънала в БЕЗХАБЕРИЕ.
И така влиза в кметските избори след два месеца.
После да не се чудим на резултата.
Пък и този, който реши в навечерието на местния вот да се разкопае центъра на София, е направил страхотен подарък на опозицията.
П.П. Тази сутрин бившият вицепремиер и вътрешен министър Румяна Бъчварова поиска да бъде сменен не само националния празник, но и имената на някои улици, както и да бъде прекръстен храм-паметника „Св. Александър Невски“. Ако ще и на Господ да го кръстят, не се ли промени грозната гледка около храма, ще и като онази приказка: "Пременил се Илия, погледнал се - пак в тия".