29371 | 21 февр. 2015 | 15:12

"Минута е много" навършва 35 години

Kога едно телевизионно предаване става легендарно? Не са много водещите, които знаят отговора на този въпрос. Утре се навършват 35 години от появата на екрана на играта „Минута е много“. Рубриката е най-дългогодишното състезание в ефира с излъчени 756 броя. Стартът й е на 22 февруари 1980 година, а финалът (засега) - на 31 декември 2011 г. „Въпреки че предаването не върви от четири години, не минава и ден, в който човек да не ме спре на улицата и да не ми разкаже някоя история, свързана с играта - признава 76-годишният актьор Петър Вучков, който е лице на „Минута е много“ от началото до края. - Наскоро в Русе една жена ми се скара, че заради мен не можела да накара роднините си да седнат на масата в събота на обяд.

През 2004 г. проучване на социологическа агенция НЦИОМ показа, че „Минута е много“ е третото най-харесвано предаване на БНТ. То отстъпи само на два други легендарни блока - победителя „Всяка неделя“ и „Панорама“.

„В основата на „Минута е много“ лежат по-стари викторини, които БТ излъчваше през 70-те години - „Имат думата мъжете“, „Имат думата жените“ и т.н. - разказва създателката на формата проф. Лилия Райчева. - Това бяха тежки за снимане игри, които бързо омръзваха на зрителите. В тях имаше по няколко отбора и петчленно жури, което вдигаше табели с оценки. Водещи бяха имена като Вили Чаушев, Вельо Горанов и същият Петър Вучков. Те обаче само даваха думата на състезателите. Аз извадих журито от сценария и направих Вучков единствен водещ, натоварвайки го с много повече задачи. Избрах него, защото имаше школуван глас и беше добронамерен към състезателите.“

Първоначално „Минута е много“ трябвало да се излъчи пет пъти, но след това телевизията го удължава. Финалът идва през 1987 г. навръх брой №100. Шест години по-късно директорът на БНТ и композитор Стефан Димитров кани екипа да го възстанови - със същия водещ и с любимото анимирано човече.

„Идеята за Минутко се роди, защото човек, който мисли цяла минута, изглежда като застинал в ефира - спомня си Райчева. - Затова реших Минутко да се обажда няколко пъти - в началото с „Ами сега?!“, към края - с „Няма време!“, а след отговора - с „Грешка!“ или „Браво!“.“

„Минута е много“ е най-дългогодишната игра в българския ефир, но е бебе в сравнение с други рубрики на БНТ. „По света и у нас“ се появява на бял свят преди почти 55 години - през 1960 г. „Бразди“ е без прекъсване на екран от 1963 г.

Първоначално предаването се казва „Семена в браздите“. „Лека нощ, деца“ датира от 1964 г. Рождената дата на „Панорама“ е през далечната 1968 г., а легендарната „Всяка неделя“ започва на 7 януари 1979 година. Туристическият блок „Атлас“ се излъчва от 1968 до 2012 г.

Водещият Петър Вучков: При нас не идваха заради парите

- Г-н Вучков, днес водещите са едни от най-ухажваните публични личности - фирми ги канят за лица, пращат им покани за премиери. Така ли беше и при социализма?
- Ще ви разкажа една история, която донякъде ще отговори на въпроса. Благодарение на „Минута е много“ успях да се сдобия с домашен телефон. През социализма това не беше лесно. От дълги години живеех в София, но моят ред все не идваше. Затова си уредих час при заместник-министъра на съобщенията. Когато влязох в кабинета му, секретарката засия. „Другарю Вучков, по какъв въпрос?“, попита тя, а аз обясних. „Аз се заемам с вашия проблем и обещавам, че той ще бъде уреден - каза тогава тя. - Няма начин да не помогна на любимия си водещ.“

Може би помните, че в онези години „Минута е много“ се излъчваше два пъти седмично - веднъж в петък вечер по Втора програма с повторение в събота на обед по Първа. Секретарката гледала „Минута е много“ още в петък, а свекърва й не знаела за това излъчване. Така в събота по-младата жена знаела отговорите на всички въпроси и демонстрирала знания и интелигентност пред майката на мъжа си. Което много дразнело свекървата. В знак на благодарност, че й се надсмива, жената помогна най-накрая и аз също да се сдобия с домашен телефон.
- Какво мислите за наследниците на „Минута е много“?
- Центърът постепенно се измести от познанието към печалбата. В „Минута е много“ мотивът за участие никога не са били парите. При нас хората искаха да блеснат с познания. Затова всички имаха положително отношение към играта. Когато участникът знаеше отговора, аплодисментите бяха за него. Ако не го знаеше, бързо го научаваше, защото някой от публиката го казваше. Накрая всички си тръгваха в добро настроение.

На нашата публика не се плащаше да ръкопляска и тя не плащаше вход. Вътре наистина се събираха най-ревностните почитатели. Един човек например пътуваше чак от Разград. „Минута е много“ имаше фенклубове в Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Шумен, Велико Търново и т.н., дори в градчета като Неделино. Идваха в студиото с едни енциклопедии и често спореха с нас точни ли са въпросите. Спирахме снимките и започвахме да проверяваме. След всеки брой ядрото от публиката се събираше в един ресторант и продължаваше да общува. Тази любов и всеотдайност беше най-голямата награда за екипа.

„Минута е много“ създаде и едно истинско семейство. Орлин Крумов беше от София, а Павлина Йоткова - от Габрово. И двамата бяха трикратни победители. Влюбиха се в студиото и отдавна са щастливо семейство с дете на 10 години.

- Сега сте пенсионер. С какво се занимавате?
- Едно от хобитата ми са антикварните стоки, особено старите часовници. Занимавам се с тях още преди „Минута е много“. Но е по-добре да не говоря за това, защото апашите веднъж вече посетиха апартамента ми. Вярно, не харесаха нито един часовник, но пък обраха бижутата на жена ми и моите.

Вероятно помните, че в началната „шапка“ на „Минута е много“ имаше часовник. Това беше един обикновен пластмасов немски часовник, който ние разглобихме и снимахме. Вътре в предаването също имаше кадри с елементи от часовник. Това беше мой антикварен експонат.

Понякога ме канят за водещ на събития. 20 години бях конферансие на концертите на Лили Иванова. Говоря свободно арменски, турски и полски език, едно време бях екскурзовод с полски. Лили ме заведе чак в Израел, за да водя концерта й на иврит.

Ако някога „Минута е много“ се върне на екран, вече не желая да съм му водещ. Бих работил зад кадър. Може би знаете, едно време във „Всяка неделя“ аз озвучавах „Розовата пантера“, „Том и Джери“, „Инспектор Дюдю“ и др. Преправях гласа си и изчитах всички реплики.