18189 | 11 февр. 2025 | 19:02
1997 година започва в драматичен порядък.
Събитията в първия месец от годината са продължение на процеси, които разтърсват страната още през 1996 година. На първо място - кризата в банковата система.
ПРЕХОДЪТ, КРИЗАТА, ПРОТЕСТИТЕ - КАК СЕ СТИГНА ДО ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ?
Как се преминава от планово стопанство в условията на държавна собственост и еднопартийна система към пазарна икономика, демокрация, плурализъм не знае нито една страна от Източния блок. Няма рецепти, няма схеми, няма опит. Когато след разпада на социалистическия лагер всяка тръгва по пътя на прехода, България прави една голяма грешка – първо предприема политическите реформи, след това икономическите.
Това позволява икономическите процеси, свързани с раздържавяването например, да се извършват задкулисно, да са извън фокуса, докато масите се вълнуват от падането на член Първи за водещата роля на БКП, от преименуването на компартията, от преговорите на Кръглата маса, от новата Конституция и така нататък, и така нататък...
Паралелно с политическите процеси се развиват групировките, мутрите, контрабандата и още, и още.
През 1996 година при управлението на Жан Виденов се слага началото на така наречената масова приватизация – поредният публичен балон, а правителството се опитва да контролира цените на все повече и повече продукти. През пролетта започват проблемите на банките, а в рамките на няколко месеца фалират десетки от тях. Към това се наслагват зърнената криза, Виденовата зима, галопиращите цени...
Премиерът Виденов подава оставка през декември, а през януари 1997 година започват мащабни протести с едно основно искане – БСП да върне мандата за съставяне на второ правителството на социалистите. Стигна се до безпрецедентния погром над парламента на 10 срещу 11 януари, когато депутатите от БСП бяха изведени при екстремни мерки за сигурност, а полицията разпръсна хората в пространството около парламента, използвайки и силови методи.
Един долар вече гонеше 3000 лева!
Властта в България е в безпрецедентна криза. Управляващата партия – БСП, прави неумели и противоречиви опити да навигира държавата с правителство в оставка, което вече осъждат и самите социалисти. Парламентът е изчерпан, а на „Дондуков“ 2 предстои рокада. Смяната се случва на 22 януари, когато президентът д-р Желю Желев предава поста на новоизбрания държавен глава Петър Стоянов.
Този иначе обичаен ритуал се превърна в повратната точка между два етапа на българския преход. Д-р Желев, дисидент преди 1989 година, е символът на Промяната, философът, който първо на теория (книгата „Фашизмът“), а после и с реални действия демонтира тоталитарната държава. Петър Стоянов стана президентът, в чийто мандат започна утвърждаването на България като държава от западен тип.
През януари 1997-ма, на фона на протестите и институционалната криза, имаше само една сила във възход – опозицията.
СДС вече имаше свой президент, оставаше да се отвори пътят на синята коалиция към изпълнителната власт.
Но как?
Вероятно по силата на старите си партийни рефлекси от едно отминало време в БСП преобладават гласовете, че мандатът трябва да бъде изпълнен независимо от политическата, икономическа и финансова криза, независимо от масовото обществено недоволство и от изолацията на България.
Още на 8 януари партията с новия си лидер Георги Първанов е номинирала за премиер Николай Добрев, чийто опит, както и совалките за кабинет, които предприема, го водят до твърдото убеждение, че дори на има гласовете в парламента, второто правителство на левицата няма да има обществената подкрепа, която да й позволи на управлява.
Позицията на Николай Добрев и на лидера Георги Първанов спасяват страната от ескалация на кризата, която можеше, без преувеличение да стигне и до граждански сблъсъци.
Развръзката е на 4 февруари, когато двамата отиват в Президентството и след разговор на шест очи (Петър Стоянов, Добрев, Първанов) държавният глава свиква Консултативния съвет за национална сигурност, на който политическите сили стигат до съгласието всяка да се откаже от мандат за съставяне на правителство, а предсрочните избори да се проведат през втората десетдневка на април. Тук оставяме настрана спора между двамата президенти Стоянов и Георги Първанов дали Добрев е отишъл на „Дондуков“ 2 с две папки или само с една, в която фигурира нареденият кабинет. Важното е друго: компромисът, за който настояват Първанов и Добрев, става факт чрез КСНС, а пред СДС се отваря пътят към властта.
СДС ТРЪГВА КЪМ ПЪЛЕН МАНДАТ, БЪЛГАРИЯ – КЪМ ФИНАНСОВА СТАБИЛНОСТ И НАТО
Свикването на КСНС дава шанс на БСП да се оттегли, запазвайки някакво достойнство. Когато решенията му биват оповестени, президентът Стоянов произнесе знаменитата си фраза за „фабриката за илюзии“.
Пред множеството той каза: „Схващам много добре, че с този отказ от мандат изключително голяма отговорност пада върху мен като човек, който ще трябва да назначава служебен кабинет, който ще трябва да управлява България през следващите два до три месеца. Използвам този случай, за да заявя, че фабриката за илюзии в България вече трябва да бъде затворена… Очакват ни много, много трудности…“
Осем дни по-късно той издава указ №100, с който назначава кабинет с премиер Стефан Софиянски.
Второто служебно правителство, създадено по силата на новата ни Конституция, стартира с отражение на доверието, което си извоюва Стоянов. Рейтингът му през цялата 1997-ма надминаваше 80 на сто.
И Стоянов, и правителството на Софиянски светкавично използваха обществената вълна на високо одобрение и дори еуфория, за да наложат своята визия и своите решения. Всички те водят - вече без колебания, без спиране и оглеждане - в западна посока.
Години след служебното си управление Софиянски прави следната равносметка за предизвикателствата на краткия мандат:
„Имаше сериозни проблеми. Нямаше зърно. Имаше зърнена криза и рискувахме цената на хляба да стане неконтролируема. (...) Другият голям проблем беше, че нямаше горива. Сърбия беше ембаргова държава. Милошевич беше на власт. Той поддържаше нормални отношения с правителството на Виденов, но тогава контрабандата на горива процъфтяваше. Пазарът на горива в България беше в стагнация. Редяхме се с часове да сипем гориво.(...) Но най-вече трябваше да се направят две неща - да овладеем лева, защото резервите на БНБ бяха под санитарния минимум. Трябваше да намерим външен ресурс, за да усилим лева. И това го постигнахме със споразумение с Международния валутен фонд и въвеждането на валутния борд.“
И още: „България беше единствената държава, на която МВФ преведе първия транш преди изборите. Направихме резерва над 1 милиард, като с приходите в бюджета поддържахме нормалния живот. Тогава доларът започна да пада.“
Идва и тънкият момент: „След това „привързахме“ лева за немската марка, което не беше очаквано, тъй като България беше доларова икономика. Това също беше противоречиво решение. От икономически съображение то имаше противници и в средите на СДС.
След като с Иван Костов посетихме Централната банка в Германия, където се представихме като настоящия и бъдещия премиер и проведохме една икономическа дискусия, се постигна единно становище. Българският лев се върза за германската марка, не за долара.“
По същия ключов въпрос – въвеждането на борда, Йордан Василев пише в книгата („Това се случи пред очите ми“) за президента Стоянов: „Ето какво сподели с мен Красимир Ангарски, който по онова време бе секретар на президента по икономическите въпроси:
„И досега президентът Стоянов на шега ме нарича „баща на валутния борд“. Не съм сигурен дали е точно така, но истината е, че съм съпричастен към въвеждането му в България от първия ден, в който се появиха идеите за борда. Политическото решение за въвеждане на борда се оформи още на 4 февруари следобед на Консултативния съвет за национална сигурност. (...) Спомням си много добре как на заседанието президентът ни възложи да напишем с Константин Тодоров проекта за декларацията, която по-късно бе оповестена в медиите. Президентът ни предупреди, че сега е моментът да прокараме и клауза за сключване на заеми с международните финансови институции, тъй като държавата бе почти фалирала. На 4 февруари обаче приехме, че с посредничеството на Петър Стоянов парламентарно представените политически сили трябва да съгласуват и приемат декларация относно принципите за излизане от кризата. Това се случи след една седмица, на 10 февруари. Още пазя текста на декларацията:
„Парламентарно представените политически сили взеха следното решение:
Точка 1. В съответствие със становището на Консултативния съвет при президента на Републиката от 4 февруари 1997 приемат декларация за принципите за излизане от кризата…
Точка 2. Провеждане на преговори и сключване на договори с международни финансови институции за осигуряване на държавни заеми.
Така на практика президентът постигна първото политическо съгласие за въвеждане на валутния борд в България.“
Ангарски, който през март се присъединява към служебното правителство на Софиянски, разказва още любопитни детайли: „Бордът обаче има и предистория. След като Петър Стоянов вече беше избран, в една от парламентарните зали се проведе обсъждане на тема, дали да се въведе валутният борд – толкова тежка беше вече ситуацията. На тази среща бях поканен и аз от Жан Виденов, наред с финансистите Иван Илиев, Иван Ангелов, Милчо Стоименов, Стоян Александров, Емил Хърсев и др. Освен мен всички останали бяха против валутния борд, защото щял да отнеме суверенитета на България. След заседанието Иван Костов ме покани в кабинета си заедно с Румен Аврамов, за да обсъдим този въпрос, тъй като по онова време и СДС беше против валутния борд.
(...) По средата на мандата на служебното правителство Петър Стоянов заедно със Софиянски ни изпрати в САЩ, където постигнахме безпрецедентно споразумение с МВФ за подкрепа на България, без да има парламент, благодарение на политическия авторитет на новия държавен глава, който бе единственият гарант в държавата по това време. В началото дори Камдесю каза, че не вярва на България – досега само сме обещавали реформи и не сме ги правили. „Мен най-много ме интересува кой персонално ще направи борда и кой ще носи отговорност за него…“, каза той, а Софиянски, без да ме е питал, ме посочи и отсече – „него ще направим министър и той ще носи пряката отговорност“. Така и стана, след връщането ни в България президентът ме назначи за министър, отговарящ за законите за валутния борд и за отношенията ни с международните финансови институции. В следващите 45 дена с помощта на Международния валутен фонд и Световната банка разработихме новите закони и цялата програма, в която имаше 17 предварителни условия, тъй като, както вече казах, доверието към България беше нулево. (...) Получавахме денонощна помощ от Ан Макгърк и мисията на МВФ. Така че правителството на Иван Костов получи готова управленска програма и готови закони.“
„Софиянски“ взима решението за въвеждането на валутния борд (както е популярното название и до днес), но той реално е въведен на 1 юли 1997 г. Със Закона за Българската народна банка след продължителна подготовка. Законът е приет на 5 юни, обменният курс е 1000 лева за 1 германска марка. След въвеждането на еврото през 1999 г. курсът е 1955.83 лева за 1 евро, което след деноминацията на лева на 5 юли същата година става 1.95583 лева за 1 евро.
Преди 28 години служебната власт взима още едно решение, което прави промените в България необратими. За разлика от въвеждането на Валутния/Паричния съвет то е полемично и разделящо. Става дума за членството на България в НАТО.
Пред Министерски съвет има протести срещу присъединяването ни към пакта. Още в кампанията Стоянов обаче е заявил, че ако спечели президентските избори, това ще бъде основна цел на външната му политика. С назначаването на служебното правителство той стартира изпълнението на това обещание. Молбата за членство в НАТО е подготвена на 17 февруари, като Стоянов лично участва в съставянето й.
Днес Софиянски казва: „Решението за НАТО не беше еднозначно тогава. Аз самият не съм първи натовец, защото съм миролюбив човек и оръжията са извън моето съзнание. Самото общество също беше разделено. Имаше демонстрации пред Министерски съвет с лозунги „Долу НАТО!“ Накратко – решението беше противоречиво, но то показваше, че пътят на България е необратим.
Трябваше да дадем знак на външния свят и ние го направихме. Отношението към България се обърна, включително от страна на финансовите институции.“
И до днес „Софиянски“ е едно изключение сред служебните правителства на България. Първо, то получава правомощията да действа на широк периметър от ключови за българското общество приоритети и го прави успешно. Успява да организира демократични избори, каквато е основната му задача по Конституция, но и да вкара страната ни в една писта, в която тя се движи вече близо три десетилетия.
В него преобладават политически фигури – 10 министри са свързани със СДС, шестима нямат партийна книжка. Всичко това позволява на 21 май 1997 година служебният кабинет гладко да предаде щафетата на „Костов“, който изкара пълен мандат, въпреки че предприе серия от непопулярни реформи.
Така от 1997 година нататък последваха 16 години без предсрочни избори и без служебни кабинети!
На фона на последните четири години, когато политическата криза изтощи страната със серия от избори, това е следствие, което трябва да бъде високо оценено.
ЗАТВОРИХМЕ ЛИ ФАБРИКАТА ЗА ИЛЮЗИИ?
Да теглим чертата – валутният борд, въведен преди 28 години, държи България във финансова стабилност, а с „вързания“ към еврото лев страната ни е „вързана“ и към еврозоната и някой трябва да обясни ясно този факт на подплашените от едно евентуално членство български граждани. Дори сегашната инфлация изглежда малка на фона на 240-те процента през януари 1997-ма.
България направи реформи и имаше политици, които поеха отговорност.
И все пак – затворихме ли фабриката за илюзии, както поиска Петър Стоянов?
Връщайки се към спомена за онзи момент, когато произнася тази крилата фраза, самият той споделя по-късно в едно интервю: „Не ме разбраха: отнесоха се към Европейския съюз както към Съветския съюз – като към някой, който ще ни дава в резултат на нашето раболепие.“
Президентът (1997-2002) Петър Стоянов ще се окаже прав.
Изглежда, фабриката за илюзии работи и днес 24/7, защото има много клиенти за своята модна продукция.
Дали изобщо такава фабрика може да фалира точно в България?! Отговорът предстои.
Мобилна верси
RSS
