11408 | 11 юни 2015 | 13:14

Борисов не е свикнал със своеволия.

Размяната на любезности между ГЕРБ и Реформаторския блок не е от вчера. Още при формирането на кабинета се подозираше, че между тях ще текат неспирни взаимни обвинения. Мине се, не мине време - и едните декларират, че не одобряват предложеното от другите. От РБ периодично заплашват, че ще напуснат коалицията. След което и те, и Борисов излизат да обяснят, че заедно работят чудесно и колата на властта щастливо върви. А на следващия ден - всичко на нова сметка.

Ще ни заобичат, предупреждаваше Борисов отдавна. Дали се обичат, е интимна тема, но ето, причините за съвместно съжителство са много, очевидни и разбираеми. Сестрински партии, както е известно. На международния терен са приютени под дебелата сянка на ЕНП. Мина периодът, в който Костов драматично се колебаеше дали мястото на бившия охранител на Живков е там. Сега дори Кунева се присъедини към голямото семейство. От РБ извън „сянката“ останаха само Корман Исмаилов, който си има контактите и интересите на либералното поле, и Ненчев, който е задминал ЕНП с два завоя с убеждението си, че неговото БЗНС е „най-европейската партия“. Да, външната подкрепа е важна.

Все още битува подозрението, че европейските десни и задокеанските партньори гледат с по-добро око на РБ, отколкото на ГЕРБ, и не са докрай сигурни в автентичния евроатлантизъм на сегашния мандатоносител. Доколко е оправдано това подозрение, не можем да кажем. Но е безспорно, че РБ и президентът говорят много повече за Америка, Европа и ценностите, както и против Путин, ДС и олигархията, отколкото Борисов, който публично се надява санкциите срещу Русия да свършат.

Генералната линия на РБ по отношение на властта се изразява с формулата на Остап Бендер „Бензинът ваш, идеите наши“. С други думи гласовете и общественото влияние - от ГЕРБ, а политическите приоритети - от РБ. ГЕРБ също си имат разбиране за разделение на труда, проявявано настойчиво от половин година насам: на реформаторите - реформаторските министерства, на гражданите за европейско развитие на България - европейското развитие чрез фондове и оперативни програми. Ако в

ядрото на коалицията

настанат разминавания и дрязги, налице е отработен механизъм. Радан Кънев се вижда с Борисов и нещо винаги успяват да се разберат.

Изобщо сякаш има всички условия между ГЕРБ и РБ да царят мир и любов. С просто око може да се забележи, че това не е така. Нека не забравяме прочутата Сталинова максима: най-близките са най-далечни.

Сътворена, за да обясни тоталното отрицание на социалдемократите ревизионисти, смятани за по-опасни врагове от десните, тя почти пасва и на нашите две десни проевропейски антикомунистически християндемократически формации. И е обективно предпоставена от наближаващия местен вот. На ГЕРБ и РБ във все по-голяма степен ще им се налага да делят едни и същи избиратели особено в по-големите градове.

Нещо повече, за РБ казват, че е и най-претенциозен в целия кабинет. Докато

ПФ си настоява за някакви 7 условия

а АБВ рие пенсионната реформа, РБ има амбицията да направлява по-важните икономически и социални сектори, външната политика и дори да казва кой има място и кой няма в партийната система на страната. На всичкото отгоре, както се оплаква министър-председателят, РБ постоянно носи листчета с имена за назначения и в същия момент драматично се разграничава от по-големия си партньор по един или друг въпрос.

Борисов не е свикнал с толкова своеволия. В първия му мандат бързо беше станало ясно кой командва парада, а на Синята коалиция, РЗС и „Атака“ бе предложено просто да участват със свои роти. Ако не - да освободят площада. Резултатите от изборите за 43-ти парламент усложниха задачата и РБ настоя да бъде признат за незаменим в отношенията с ГЕРБ. За да го няма „невидимия трети“ в тяхната връзка - ДПС.

През последните дни ДПС отново породи „време разделно“ за ГЕРБ и РБ, и то без само по себе си да направи нещо.

Задочният лидерски спор може да се сведе до две централни твърдения. Бойко Борисов към РБ: благодарение на ДПС управляваме с вас. Радан Кънев към ГЕРБ: благодарение на нас управлявате без ДПС. Да оставим настрана странното обстоятелство, че целият смисъл на управлението на държавата е положен като отношение към някаква партия. Но при всяко положение е съществено, че РБ се страхува от ДПС и го показва все по-откровено, без намеци и увъртания. Още при драматични гласувания в ранната пролет РБ издаваше ревността си, че ГЕРБ може изведнъж да се опре на ДПС.

Вече посланията са недвусмислени. РБ пряко си казва на Борисов, че ДПС е по-страшно от тях. Заплашва го, че прегръдката на ДПС ще се окаже задушаваща. Едва ли не го призовава да помисли, преди да протегне ръка към тях. За да подчертае незаобиколимата си роля в стопирането на похода на ДПС към властта, Радан Кънев посочи, че даже Брюксел настоявал Лютви Местан да бъде включен в правителството, но РБ устоял. Нищо че лично Жозеф Дол опроверга твърдението. Явно е предчувствието, че блокът може да се окаже излишен, стига само Делян Пеевски да излезе извън светлината на прожекторите.

Хиперактивността на РБ по всички азимути, реформаторският щурм във всички направления трудно прикриват растящата неувереност на РБ какво точно става с тях и какво им предстои. Не е само призракът на ДПС. Има го и съмнението на коалицията доколко е коалиция. Въпросът за единната регистрация за местните избори, повдигнат от Кунева, увисна във въздуха. Осезаемо е желанието на местните структури на различните партии да действат на своя глава там, където преценят, и да започнат формирането на

необичайни местни коалиции

в които марката „Реформаторски блок“ ще се губи зад етикетите на най-разнообразни десни и недесни сдружения.

Това съвсем не е просто прогноза. Варненският казус, далеч не единствен, илюстрира как тържествено провъзгласеният „общ“ кандидат е незабавно бламиран от водеща партия в блока. Софийското наддаване в полза на Паси или друг продължава. Впрочем Борисов в програмното си интервю пред „Нова“ загатна, че няма намерение да прави компромиси с малкия партньор. Той поименно изброи кметове, които ще бъдат твърдо подкрепени за пореден мандат. И тези кметове са в градовете, където е струпана най-многобройната и представителна част от потенциалния електорат на РБ. Кандидатите на РБ там няма да бъдат подкрепени. Ако изобщо може да се говори за „единни“ кандидати на РБ.

Единството е силно проблематично и по линия на съветническите листи, нещо, за което отдавна се знаеше. Гласове в РБ настояват за промени в Изборния кодекс, предвиждащи двойно вдигане на преференциалния праг. Защото битката за преференции е готова да се развихри и всички листи да бъдат обърнати с хастара навън. Тези 7% от изборната квота са напълно преодолими в София, а какво да споменаваме по-малки населени места, където би било достатъчно личните ти приятели да гласуват, за да те изстрелят нагоре. В ДБГ и СДС вече са гледали този филм. Съмнително е да желаят поредната му прожекция.

Има и друга тревожна тенденция, която някак остава в периферията. Това са стартиралите проверки срещу кметове, които на финалната права на мандата изведнъж биват изобличени от дроновете в недопустимо богатство. Повечето от тези кметове вероятно щяха да бъдат припознати от РБ. Сега става по-несигурно. Първо, че кандидатите на ГЕРБ добиват

много по-сериозни шансове

на разчистения терен, и второ, чисто психологически кандидатите на РБ за други места ще имат едно наум, преди да се впуснат в надпреварата. Опасението да не ги сполетят подобни проверки и разкрития едва ли може да бъде напълно преувеличено.

Не на последно място една по една се появяват общини, в които партии от блока открито застават зад кандидатури на ГЕРБ. И може би нормално - някои от тях работят толкова добре с Борисов в правителството, защо да не разширят дружбата с него и в местната власт.

И докато РБ говори все повече и изпада във все по-голяма несигурност, ГЕРБ на свой ред изпитва притеснения. Най-просто казано, ГЕРБ легитимира този си мандат чрез посланието за стабилност. Стабилност и предвидимост срещу предполагаемия хаос на Орешарски. 16-милиардният заем подпечата това усещане за стабилност. А РБ, напротив, неистово се стреми към промени, разместване на пластове, преобръщане на цели социални системи. Иначе няма за какво да се хване. И няма как да не плаши партньора си.