Надежда Петрова,специално за Епицентър.бг
Какво може да събере на едно място посланици, представители на бизнес средите, неуморни представители на неправителствения сектор и куп техни приятели. В най-добрия повод – великолепна кауза. Такъв беше и случаят при официалното представяне на идеята и менюто на ресторант HOPe.
Hope – защото в превод означава Надежда. Надежда, защото в концепцията на мястото е предоставянето на работни места и обучение на младежи, израстнали без родителски грижи. Оттам нататък следват и по-смелите им мечти – да тръгнат уверено по собствения си път и да го извървят максимално достойно.
В края на миналата седмица великолепната зала на „Дом на Москва” в София едва събра всички подръжници на идеята. Нейно превъзходителство г-жа Ема Хопкинс, Посланик на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в България откри събитието с вълнуваща реч и то на чист български език, г-н Йорг Шенк - съветник към Посолството на Федерална република Германия също се включи с емоционални слова.
Последваха изказвания и на oрганизаторите по проекта “Фондация за социална промяна и включване” и партньорите от Ротари Клуб България и Великобритания, които разказаха защо социалния бизнес има такава стойност за уязвимите младежи и обществото.
И така – ресторантчето е светло, уютно, на самообслужване е и ще го откриете на ул. „Владайска” 43. Идеален избор е за обедно меню или за храна за вкъщи.
Мястото предлага всички носталгични вкусове и аромати, по които копнеем в забързанато ежедневие, а цените са повече от достъпни. Най-скъпата супа тук е „Телешко варено” за 2.50 лв, а „Супа с челадинки” е ваша само срещу 1.80 лв. Най-скъпото ястие в менюто за изминалата седмица пък беше „Телешко по родопски” – за цели 5.20 лв. Добра новина е, и че въпреки домашния вкус и приятните цени, тук няма да се сблъскате с „Кошмари в кухнята”.
В HOPe разполагат с над 100 кв.м пространство за готвене, оборудвано с най-новите професионални уреди. Засега с парите от дарения местенцето може спокойно да просъществува в рамките на година, в която да покрива сметките и заплатите на младежите. После бизнесът трябва да се самоиздържа, но усилията в тази посока текат отсега.
След определен час от деня има намаления на храната, освен да я хапнете в самото бистро може да се възползвате от доставката до офиси и домове, екипът е изцяло подготвен и с изгодни предложения за кетъринг.
В качествата на самата храна, гостите на събитието можаха да се убедят и лично, докато бивши и настоящи работници в ресторанта с усмивка наблюдаваха задоволството им.
Една от тези участници е Радка – поработила малко в бистрото, а после си намерила по-високоплатена работа в мебелен магазин. Сега сама си плаща квартирата и със завидна увереност обяснява, че всичко в собствения й живот зависи само от нея.
Момчето до нея пък все още работи в HOPe. Разказва ми, че е „помощник мърчандайзер” и макар, че му е трудно да се труди, спазвайки изискванията в една работна среда, полага усилия, защото иска да завърши, а след това да стане актьор.
Аз пък си погризвам доволно от една пилешка пръчица и си мисля, че няма по-голямо удоволствие от това да съчетаеш приятното за теб с доброто бъдеще за някой друг.
А Джани Родари в една по-странична част от съзнанието ми натрапчиво реди: „Ако можех да имам едно магазинче със две полички, бих продавал... познайте какво? Надежда! Надежда за всички.”
Следете вкусните седмични предложения на ресторанта на hoperestaurant.org.
30624 | 13 февр. 2017 | 13:52



Мобилна верси
RSS
