15660 | 10 ноем. 2015 | 17:27

Ние не сме заграбвали никакви културни ценности, ние сме ги спасявали. И гърците трябва да са ни благодарни за това, казва пред Епицентър. бг директорът на НИМ.

- Проф. Димитров, по мнение на много наши историци, общественици и духовници Вселенският патриах е скандализирал с неуважителното си отношение към българския патриарх Неофит, обръщайки се към него като към епископ. Премиерът Борисов дори отказа среща с него. Как ще коментирате случилото се?
- Признавам, че не съм много вещ в използването на църковните титли и затова ще се въздържа да коментирм точно този елемент от случилото се в понеделник. Но ако това, което бе публикувано в медиите, е вярно, значи такова поведение е скандално. Поздравявам премиера за позицията му да откаже среща на Вартоломей, това е достойно от негова страна.

- Вселенският патриарх е поискал да бъдат върнати светини, чието местоположение е окончателно договорено, т.е. той има претенции за реликви и ценности „отнети“ по думите му, от нашите войски по време на двете световни войни. Борисов сподели, че Вартоломей го „атакува чрез различни канали още от 2010-а“ за това, но той винаги е отказвал и е категоричен в аргументите си.
- Бойко Борисов не трябва да връща тези ценности и е постъпил много правилно. Мога да го поздравя отново и да му стисна ръката. Да казваш, че България трябва да върне „отнети“ културни ценности, е доста грубо, а използваният глагол не е уместен. Никога България не е заграбвала културни ценности.

- Бихте ли обяснили за какви точно ценности става дума?
- Историята е много интересна и трябва да се знае. През 1916 г. моят предшественик на този стол Богдан Филов - директор на Народния музей (тогава НИМ така се е наричал), се обръща с писмо до генерал Никола Жеков - главнокомандващ действащата българска армия в Първата световна война. Проф. Филов казва, че през току-що изминалите две балкански войни са унищожени хиляди културни ценности, както от сраженията и армиите, така и от разграбването им от страна на всякави хора в периода на безвластие. (Когато един град, преди да бъде превзет от българските, гръцките или сръбските войски остава временно без власт, тогава плъзват мародери и обират къде що има ценности.)

И Богдан Филов предлага на ген. Жеков един отряд от български разузнавачи да прибере културните ценности от прифронтовите зони, а не от цялата окупирана територия. Отрядът от учени сформира лично самият директор на Народния музей. Ген. Жеков се съгласява и така през 1917 г. този отряд събира икони, църковна утвар, ръкописи от два манастира в Северна Гърция: „Света Богородица Козиница“ край Драма (това ви подсказва, че е български манастир), и „Свети Иван Предтеча“ край Серес, където братството е смесено – българи и гърци. Тези културни ценности са отнесени в Народния музей в София и една година по-късно България губи Първата световна война.

В резултат на подписания Ньойски договор през 1919 г. и клауза 126 в него, България трябва да върне на сърбо-хърватско-словенското кралство и на кралство Гърция заграбените културно-исторически ценности.

- България изпълнява ли тази клауза?
- Да, България връща част от тях – главно от манастира „Св. Иван Предтеча“ край Серес. А останалите са оформени в секретен фонд. Той е станал излишен още през 1925 г.

- Защо?
- Защото, съгласно тази репарационна клауза, тя има срок на действие 3 години, които изтичат през 1922 г. - ако засегнатите страни не са доволни от изпълнението ѝ, е необходимо в двугодишен срок да свикат арбитражен съд и той да постанови решение. Те обаче не го свикват и съгласно този член ценностите още през 1925 г. са станали българска държавна собственост.

- Значи не трябва да има никакво съмнение, че са собственост на България?
- Да, но нещата не спират само с това. В 1964 г. след дълги преговори е подписан договор между България и Гърция, с който се уреждат взаимните имуществени и финансови претенции - те наистина са уредени с него. Оказва се, че гръцките имуществени и финансови претенции са по-големи от българските със 7 милиона долара. И ние плащаме тези 7 милиона като заключителната разпоредба в този договор аз я знам наизуст, защото се занимавам със случая от 1976 година.

- Какво искате да кажете, професоре?
- (Усмихва се.) Първият ми доклад по случая „Козиница“ го има в досието ми и съм го показал в моята книга, която издадох тази година, „За кожата на едно ченге“. Та договорът завършва така: „Този договор ликвидира окончателно и без остатък всички имуществени и финансови претенции между Кралство Гърция и Народна Република България за времето от началото на Първата световна война до наши дни.“

Тези ценности влизат в рамките на този срок, тъй като началото на Първата световна война е 1914-а, а ние през 1917-а сме ги прибрали. И когато сме направили това, ние не сме ги заграбвали, ние сме ги спасявали. И гърците трябва да са ни благодарни за това.

- Всъщност в книгата „За кожата на едно ченге“ вие като секретен сътрудник на 14-и отдел на Първо главно управление на Държавна сигурност, сте били натоварен по случая с тези културни ценности?
- Да, това личи от книгата ми – през 1976 г. съм бил натоварен на експертно равнище да кажа какво да правим, тъй като секретният характер на фонда се е бил запазил и дотогава. Гърците са знаели, че тези светини са при нас, а и отделни неща са били публикувани от български учени през различни години. И ще ви кажа какво успях да постигна.

- Какво постигнахте?
- Предложението беше ние да ги легализираме и да ги направим достъпни по някакъв начин за учени от Гърция и за всички останали страни в света. Това беше направено, а Гърция нямаше да има основание да ни причинява неприятности. Този договор се спазва и досега. И точно това става ясно в този секретен документ, който вече не е такъв - „Козиница“ (виж снимките, б.а.). Ние легализирахме 400 ръкописи в Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. Останалите около 400 ги легализирах в музея (НИМ) – издадохме каталог. Кралство Гърция и след това Република Гърция твърдо спазва договорката и никога не ги е искала на официално държавно равнище. Искат ги отделни митрополити, както сега Вселенският патриарх, разни частни фондации, но никога гръцкото правителство. Владението на Вартоломей I е само в неговия диоцез – тази част от Северна Гърция, която са придобили след Балканската война.

- А вярно ли е това, че тези ценности е можело да бъдат „изтъргувани“ срещу костите и плащеницата на българския цар Самуил?
- В интерес на истината миналата година ние имахме такова предложение, когато се водеха преговорите с Гърция. Бяхме подбрали 32 ценни и хубави неща от тези близо 800 културни ценности, за да получим костите на Самуил. Но представители на гръцкото правителство, с които тогава разговаряхме, поискаха всичко или нищо. От светините 400 са при мен в музея – това са предмети, и още толкова, но ръкописи са при проф. Аксиния Джурова в центъра „Иван Дуйчев“. Точното число на всичко мисля, че беше 764.

- Между другото, когато Вартоломей I е поискал тези ценности, е дал пример с „похвалния аналог с връщането преди години на Историята на Паисий на Зографския манастир“.
- Случаят от международно правна гледна точка е съвършено различен. Пак ще повторя - нещата, които иска Вартоломей, са българска държавна собственост от 1925 г. досега. Докато „История славянобългарская“ на Паисий наистина беше взета нелегално и си беше гръцка държавна собственост. Манастирите на Атон в духовно отношение се подчиняват на Вселенския патриарх, обаче цялата собственост там принадлежаи на гръцката държава.

- Български историци, учени и духовници са обидени от думите на Вселенския патриарх, с които той е нахокал БПЦ, че се е отделила от Патриаршията майка,, заради което християните са се разпокъсали по национален признак.
- Ами тя историята си има факти. Християните са се разпокъсали още през средните векове. Българската патриаршия се е отделила от Константинополската още през 917 г. През 927 г. Константинополската патриаршия при сватбата на цар Петър и установяването на мир между България и Византия е потвърдила патриаршеското достойнство на българската църква. За втори път Вселенската патриаршия е направила това през 1235 година на църковен събор в малоазиатския град Лампсак (Лапсеки – на турски),и за трети път през 1961 г., когато премахва схизмата и признава българската църква за патриаршия. Не може Вартоломей I да ревизира историята.

- Българските владици са бойкотирали общата снимка с Вартоломей. Те наистина са се подразнили от думите му, че едва ли не църквата ни е била призната по милост за независима. Отговорът на българския патриарх Неофит е, че „ние сме покръстени още преди 1150 години и оттогава сме самостоятелна църква“.
- Това е много достойна позиция от страна на българския патриарх. Ние сме самостоятелна църква още от 870 г. Тогава на Поместен вселенски събор в Цариград българската църква е обявена за автокефална архиепископия, подчинена все пак на Константинополската патриаршия. Но още оттогава ние имаме автокефалия. А патриаршия ставаме еднолично в 917 г. и 10 години по-късно църквата ни е призната от Константинополската, както тогава се е наричала Вселенската.

Ако трябва да обобщя, след този скандал, който беше сътворен не от наша страна, най-достойно се държа премиерът Борисов, който за разлика от президента се реши на демонстративно действие – отказа среща с Вартоломей I. Президенътът просто нямаше друг избор, тъй като наградата орден „Стара планина“ му се дава за действителен принос, вярно, че е малък, в разрешаването на разколническия въпрос у нас през 90-те години на миналия век. Приказките на Вартоломей да върнем реликви нямат никакво значение.

Повтарям, той не е страна в този спор. Ако има някакъв спор, той може да бъде между гръцката и българската държава, а не с Вселенската патриаршия. Такъв спор няма той е разрешен окончателно през 1964 г. с договора между двете държави. Не случайно за костите на цар Самуил и въпросните ценности преговаряхме с гръцката държава, а не с Атинския архиепископ и не с Вселенския патриарх. За съжаление, преговорите ни бяха неуспешни.