2111 | 10 март 2026 | 13:54

И сякаш не помним уроците на тази история. Нещо повече, политици, които имат претенциите да водят и държавите си, и света, не прекършват в зародиш тази омраза, а сякаш я подхранват, каза тя

Всяка година идваме на Паметника на спасението, за да прочетем една от най-праведните страници в българската история. И всяка година неуморно да заявим – никога повече. Но и днес молитвата ни е за мир, разум и диалог.

Това заяви президентът Илияна Йотова в слово по повод отбелязването на 83-ата годишнина от спасяването на българските евреи.

„Преди 83 години Българската православна църква, духовници, политици, общественици, обикновени хора, показаха, че е по-важен човешкият живот. Проявиха солидарност, съпричастие, любов към ближния, и не позволиха към лагерите на смъртта да потеглят около 50 000 български евреи. Тази страница е праведна и златна за българската история, защото тя не е част само от нашата история. Тя е част от световната история и нейната сила в силата на тази дни най-добре се изразява в онова, което казват спасените български евреи – че българската земя ражда човеци“, каза още българският президент.

Йотова припомни думите и на проф. Михаел Бензоар – „България показа, че малък Давид може да победи огромен Голиат, тогава, когато става дума за спасение на хора“.

„Какъв е днешният ден, ако бъде съотнесен към тази история преди 83 години? Дали сме се преборили с омразата и отричането? За съжаление, тъжен е нашият извод“, посочи Йотова.

По думите ѝ днес светът отново е разкъсан от омраза, разделение и противоречия.

И сякаш не помним уроците на тази история. Нещо повече, политици, които имат претенциите да водят и държавите си, и света, не прекършват в зародиш тази омраза, а сякаш я подхранват, каза тя.

„Само че ние добре знаем, че Холокостът не започна с Аушвиц . Той започна с думи, с оглушителната тишина в обществата, с отвърнатия поглед. И затова днес нашата голяма отговорност е да се изправим с лице срещу омразата, където и да е тя“, посочи президентът.

Според Йотова още по-позорно е когато днес агресивни хора се опитват да пренаписват тази история. Да пренаписват фактите и да отричат съществуването на Холокоста- най-зловещата идеология откакто човечеството се помни, каза тя.

„Това означава, че поругаваме паметта на шест милиона. Това означава, че като защитаваш тази позорна теза, отново разсичаш съдбите им“, каза Илияна Йотова.

Според президента днешното ни поведение трябва да бъде обърнато най-вече към нашите деца. „Да им кажем, че подвигът на България от 1943 г. не е забравен. Той трябва да се учи още повече в историята, в спомените, в училище. Българските деца да познават тази история, да я разказват на своите връстници от целия свят“, каза тя.

„Дните на спасението са светлина и в най-непрогледната тъмнина. Дните на спасението са просветление за мир, за разбирателство, особено днес в свят, опожаряван от огньове, войни и тероризъм. Днес всички искаме въздухът около нас да се огласява от детски смях и радостни викове, а не от плача на майките, които ги губят. Искаме повече разум и диалог. Ако върнем отново тишината, ако отново извърнем поглед, значи нямаме никаква отговорност и към децата си“, каза държавният глава.

Йотова добави, че е сигурна, че всеки има своята молитва в душата си. Няма значение на какъв език и в какъв храм е произнесена, тя трябва да бъде молитвата на бъдещето, допълни тя.

„Сигурна съм, че и нашите сънародници в Тел Авив на същия паметник отправят своята молитва. За душите на тези, които вече не са сред нас. На тези, които допуснахме да бъдат изтребени. Тези 11 343, които по териториите на тогавашната българска власт, не бяха спасени. Но те са молитви и за утрешния ден. Утрешният ден, към който е нашата отговорност“, посочи Йотова в словото си.

„Поклон пред жертвите на Холокоста. Поклон пред паметта на българските праведници“, завърши президентът.