5446 | 4 ноем. 2025 | 16:12

„Благодарение на далновидността и усилията на българските учени и изследователи, България се нареди сред първите полярни нации“, посочи Румен Радев

 Изследователите на Антарктида, сред които са и българските учени там, изграждат модел на успешното бъдеще на планетата – не на войни и взаимно унищожение, а на разбирателство, приятелство, солидарност и взаимопомощ.

Това заяви държавният глава Румен Радев на церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2, на която връчи българското знаме на ръководителя на 34-ата Национална антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев.

На церемонията в президентската институция присъстваха участници в експедицията, които тази година ще се отправят към Ледения континент, посланици на държави, с които България си сътрудничи на Антарктида, както и представители на институции и на академичната общност.  

Президентът пожела на участниците в 34-ата антарктическа експедиция здраве, сили, упоритост и успех. „Пожелавам ви да развеете с гордост нашето знаме над нашата полярна станция „Св. Климент Охридски“, добави държавният глава и подчерта, че най-важното е полярниците да се завърнат в България здрави и с нови знания.

Тази година българският флаг ще се развее на полярната ни база „Св Климент Охридски“ в средата на ноември. Първата група български изследователи заминава утре за Чили, откъдето ще отплава за о. Ливингстън с чилийския военен кораб „Агилес“ на 10 ноември от пристанището в Пунта Аренас.

„Благодарение на далновидността и усилията на българските учени и изследователи, България се нареди сред първите полярни нации“, посочи Румен Радев, като припомни, утвърдените позиции на страната ни като регионален център за полярни изследвания. В българската експедиция за втора година ще участват морски биолози от Гърция и Черна гора и геоморфолог от Румъния. Голям проект по морска биология ще се реализира заедно с учени от Португалия и САЩ.
 
Държавният глава открои и нарасналите технически възможности на страната ни на българската база на о. Ливингстън. Благодарение на тях страната ни има възможност да оказва логистична подкрепа и на учени от други държави, включително и чрез българския изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, който ще плава към Ледения континент за четвърта поредна година. Президентът се обърна с думи на признателност към посланиците на държавите, които през годините са помагали на българските полярници, както и към ръководителя на експедицията проф. Пимпирев и неговия екип за тяхното гостоприемство към всички партньорски изследователски екипи от други държави.
През настоящата експедиция ще се реализират общо 25 научни проекта, от които 15 са на екипи от България. Българските проекти са в направление на микробиологичните изследвания, морска биология, медицина, социология, космически изследвания, океанология. Мащабен проект е изследването на физико-химията на морската вода и теченията между островите на Южношетландския архипелаг. Този проект ще се осъществи с подкрепата и участието на учени от Германия. Продължава участието на учени от ОАЕ, като през предстоящата експедиция се планира да се построи малка съвместна научна лаборатория за изследване на климатичните промени. Във втората част на експедицията ще работят и учени от Еквадор и Колумбия.
 
„Държим много на президентството, защото това е единствената институция, която се избира пряко от народа, избира се човекът, който е достоен да бъде президент на Република България“, посочи проф. Христо Пимпирев в словото си, като добави, че е горд, че за 33-ти път е в Гербовата зала на церемония по връчване на националния флаг и това носи късмет на всяка експедиция. Проф. Пимпирев изтъкна, че получава българското знаме за 9 път от президента Румен Радев и изрази надежда, че държавният глава лично ще види националния флаг, като посети българската полярна станция. Ръководителят на експедицията отбеляза необходимостта от поставянето на нов герб на базата ни на о. Ливингстън. „Тя ще бъде и за следващия век, там ще работят нашите деца, децата на нашите деца в един по-мирен, по-щастлив свят“, посочи още проф. Христо Пимпирев.

Източник: труд