50465 | 9 февр. 2026 | 17:40

Промените в Конституцията забъркаха голяма каша. Сега Илияна Йотова даде заявка да работи конструктивно с институциите, като всяка носи своята политическа отговорност. Тя е готова да поеме своята

19 януари 2017 година. 

Победителите на президентските избори – Румен Радев и Илияна Йотова, полагат клетва пред българския парламент. Клетва да спазват Конституцията и законите на страната и „във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“

Недоволни от загубата на изборите част от депутатите са шумни, негодуват, провокират, подхвърлят реплики към новия държавен глава, който държи първото си слово от трибуната на Народното събрание. Радев прави кратка пауза, поглежда към залата и когато тишината вече се чува, рязко казва: „Имате още една седмица.“

19 януари 2026 година.

Румен Радев се изправя за последен път пред българската нация като държавен глава. След две победи и девет години на „Дондуков“ 2 той, по безпрецедентен в съвременната ни история начин, подаде оставка. Защото „днешната политическа класа предаде надеждите на българите в компромиси с олигархията. Две трети вече не гласуват и е нужен нов обществен договор. Европейска демокрация няма да оцелее, ако я оставим на корупционери, съглашатели и екстремисти. Тя зависи от личната ангажираност на всеки от нас. А вашето доверие ме задължава да защитя държавността, институциите и нашето бъдеще.“
Радев направи завой към участие в парламентарните избори начело на нов политически проект, а щафетата, както е според Конституцията, пое Илияна Йотова. По думите на Радев „аз съм убеден, че Илияна Йотова ще бъде достоен държавен глава. И искам да й благодаря за подкрепата през всичките тези девет години.“

Промените в Конституцията, които забъркаха голяма каша

Новият президент пое държавното кормило веднага. Но защо припомняме началото на Радев-Йотова ли? Защото, какво съвпадение, и на 19 януари 2017 година, и на 19 януари 2026 година българският президент бе изправен пред едно основно предизвикателство: да назначи служебно правителство. След успеха на Радев през 2016-а премиерът Борисов подаде оставка и засили страната към предсрочен вот.

Задаващите се предсрочни избори тогава и сега изглеждат единствената прилика между събитията с девет години дистанция.

Разликите са съществени. 

За едната седмица Радев бе прав, тъй като парламентът се разпускаше с избора на служебно правителство. 
Сега може да продължи да работи, независимо че подаването на оставка на редовното правителство означава, че мнозинството е загубило доверие или че се е разпаднало. В първата хипотеза стои въпрос доколко има моралното право да приема драстични промени в един или друг закон. Например в Изборния кодекс. Във втория - чие е мнозинството, което гласува една или друга поправка. Кой носи отговорността все пак?

Но и това не е всичко на фона на друга отчетлива разлика. Тогава Радев можеше да избира за служебен премиер от всички български граждани, които сметне за почтени, достойни, компетенти. И той избра проф. Огнян Герджиков – юрист, преподавател по търговско право, председател на 39-ото Народно събрание. 

Днес изборът на Илияна Йотова е сведен до ... пет имена, единствените от „домовата книга“, които се съгласиха да бъдат номинирани евентуално. Нима това е избор?!

С последните промени в Конституцията, които направи така наречената „сглобка“ в конституционния си формат, българският президент загуби ключовото си правомощие, предвидено за време на политическа криза. За време, когато парламентът се е провалил и предстоят нови избори за доверието на обществото. Промените бяха голяма грешка и от друга гледна точка: те сложиха юзди на президента с риск от конституционна криза, ако нито един от списъка с потенциални премиери не благоволи да каже „е, добре, номинирайте ме“. 

Според юристи съгласието за поста е конституционно задължение на лицата от списъка с потенциални служебни премиери, но тъй като не е записано изрично в основния закон, всеки би могъл да реагира с „не, благодаря“. Като президент Йотова проведе първо разговори с тях, като петима наистина отказаха, а петима казаха „да“. 

Следващият служебен премиер може да бъде един от следния кратък списък: зам.-председателите на Сметната палата Маргарита Николова и Силвия Къдрева, заместник-омбудсманът Мария Филипова, председателят на Сметната палата Димитър Главчев и подуправителят на БНБ Андрей Гюров. 

Може да се прогнозира, че от избора на Йотова, независимо колко ограничен е този избор, ще зависи не само дали ще се върне доверието в изборния процес. Ще зависи и нейното позициониране за президентските избори, ако се кандидатира за държавен глава.  

Но да оставим настрана дали има законова несъвместимост (Андрей Гюров), партийна обвързаност (Гюров и ДимитърГлавчев) или достатъчно опит за тази висша позиция (Филипова, Николова, Къдрева). Важното е друго: президентът изглежда с вързани ръце, а отговорността за служебното правителство се превърна в горещ картоф, който никой не иска да задържи при себе си. Особено партиите, които вече се готвят за избори. 

Новият президент – с нов стил

Още на старта на своя президентски мандат Илияна Йотова разгърна нов стил на подход и управление. 
На „Дондуков“ 2 тя проведе разговори с представители на парламентарните групи в 51-вото Народно събрание, преди да посочи кого избира за служебен премиер. На фона на промените в Конституцията, които вече анализирахме, ходът й е логичен. Преди старта на новия кръг от консултации тя подчерта следното: „Изборът на служебен министър-председател не е моят избор. Това е избор на Народното събрание, защото то гласува тези промени в Конституцията, избра длъжностните лица, които могат да поемат този пост, процедурата и правилата, по които това да стане. Затова разговорът с парламентарните групи е изключително важен, за да има максимална подкрепа за служебния кабинет.“

Още при първите консултации в президентската институция Йотова посрещаше гостите си още на входа, а не в залата. Това е знак на уважение към тях и към институциите, които представляват – парламент, Сметна палата, БНБ, омбудсман.

Стилът „Йотова“ е по-мек, по-консенсусен и диалогичен, но позициите са стабилни и аргументирани. Реакциите – бързи.

Това се видя ясно при срещата с представителите на ГЕРБ-СДС, които лансираха авангардна идея – Йотова да посочи депутат като кандидат за служебен премиер, а парламентът да го избере за председател, за да влезе в така наречената „домова книга“. Ако с предложението си от ГЕРБ искаха да изненадат новия президент, те успяха. Ако искаха да я ядосат или объркат, не можаха. Йотова умело им върна горещия картоф на отговорността, като подчерта, че изборът на нов председател на НС зависи от народните представители. Тя се обърна и към председателя на НС Рая Назарян: „Не знам колко е честно това към вас, госпожо Назарян.“

 
Така идеята остана без развитие, а консултациите продължиха в темпото и с акцентите на президента Йотова. Пред представителите на ПП-ДБ тя подчерта, че „след последните промени в Конституцията отговорността за служебния кабинет е споделена между изпълнителната и законодателната власт. Народното събрание продължава да работи и политическата отговорност не е прекъсната.“

Ключова е тезата: „Ще възложа мандат на един от тези кандидати с ясното съзнание, че в една друга ситуация, при старите текстове, може би моят избор щеше да бъде различен.“

И пред представителите на ДПС Илияна Йотова изтъква, че „президентската институция не носи отговорност за служебния кабинет, отговорността е на Народното събрание.(...) Това не е моят избор и няма как да нося политическата отговорност.“

Пред политиците от БСП: „Моята надежда е, че при едно стабилно мнозинство в следващия парламент ще се преосмислят тези промени в Конституцията, за да изглеждаме сериозни като институции не само пред нашите европейски партньори, но и пред българските граждани.“

Пред представителите на ИТН: „Промените разрушават духа на Конституцията, разделението на властите, техния взаимен контрол и възможността да бъде съставен служебен кабинет, далеч от политическата конюнктура, който да премине през парламентарната криза до следващото редовно правителство.“
„Обща е целта ни да отговорим на очакванията на българските граждани за честни и прозрачни избори“.  

Каква показаха консултациите?

- Очерта се датата на предсрочните избори – 19 април, след Великденските празници. Апелът да се действа по-бързо и Йотова веднага да посочи служебен премиер няма как да бъде последван. Не е оправдано вот и празници да съвпаднат. Президентът Йотова остана на твърди позиции по този въпрос. 

- Промените в Конституцията, които промениха радикално режима за съставяне на служебен кабинет, бяха необмислени, конюнктурни, несполучливи и вредни. Президентът е само формален носител на отговорността за служебната власт. Опитите на парламентарните групи да напътстват държавния глава (ИТН поискаха служебният премиер да не е ярко оцветен партийно, тоест да не са Гюров или Главчев) са предизвикателни, да не кажем нахални, след като депутатите написаха правилата и избират лицата от „домовата книга“. 

- В стесненото си поле за маневри държавният глава трябва да съхрани авторитета на президентската институция. Йотова го прави. Като приоритет пред служебната власт и НС тя изведе организирането на изборите с всички гаранции, че те ще бъдат честни – така, както поискаха българските граждани на площадите в цялата страна през декември. 

- Дневният ред на Йотова се покри с този на българското общество. 
НС ще продължи да работи и ще носи политическа отговорност за това как решава проблемите на страната. Политическият елит е пред сложни въпроси. Един от тях е ще има ли нов бюджет преди редовното правителство. На този фон приемането на поредните поправки в Изборния кодекс - както винаги в 12 без 5 и както обикновено много спорни, бяха излишни. 

Илияна Йотова даде заявка да работи конструктивно с институциите, като всяка носи своята политическа отговорност. Тя е готова да поеме своята.