24448 | 16 дек. 2025 | 13:43

Той поздрави художника за неговия размах, талант и всеотдайност. „Ще се радвам следващият български президент да има в кабинета си и картина на г-н Горанов“, каза държавният глава.

Президентът Румен Радев откри изложбата „Крепости на вярата“ с творби на художника Васил Горанов в столичната галерия „Сан Стефано“.

"Талантът, размахът и всеотдайността на Васил Горанов в неговите картини докосват сърцата на всички българи, карат ги да преоткриват моменти, събития и личности от историята ни, изградили България през вековете.

Това заяви президентът Румен Радев по време на откриването на изложбата „Крепости на вярата“ на художника Васил Горанов и представянето на съпътстващия я албум със същото име.

Широкомащабните живописни платна в експозицията представят дванадесет манастира от Атон, както и Рилската света обител. Албумът към нея е публикуван от издателство „Захарий Стоянов“, като в него се съдържат текстове на акад. Васил Гюзелев, акад. Георги Марков, проф. Иван Маразов и предговор от акад. Иван Гранитски.

Президентът открои избора и постиженията на Васил Горанов да твори на историческа и военна тематика и отбеляза, че в нашето минало вярата е била не само щит, но понякога се е налагало да бъде и меч.

„Именно благодарение на това съчетание на слово, вяра и меч, ние сме просъществували и ще продължаваме да съществуваме“, посочи държавният глава.

Румен Радев подчерта също така, че изложбата „Крепости на вярата“ е продължение на родолюбивия порив на Васил Горанов, който се вижда и във всички негови изложби и експозиции до момента. 

„Когато говорим за крепости на вярата, трябва да знаем, че Българската православна църква е била не просто крепост, а и наш спасител през дългата зима на потисничество“, заяви държавният глава и изтъкна, че именно тя е съхранила нашата вяра, книжовност, език и духовност. Затова Света гора е неразривно свързана с българския дух и вяра.

Президентът посочи също така, че изпитаното при първото му посещение в българския манастир „Св. Великомъченик Георги Зограф“ в Атон не може да бъде описано с думи, но е изразено в платната на Васил Горанов. 

Президентът припомни и за срещите си с игумена на манастира архимандрит Амвросий, когото награди с орден „Стара планина“ първа степен при посещението си в Зографския манастир през 2019 г. С молитвите, които шепнат поколения монаси – неотклонно, устойчиво и непреклонно и с вярата, успяхме да просъществуваме като нация и именно с тази вяра ще продължим напред, посочи още държавният глава Румен Радев.

Той поздрави художника за неговия размах, талант и всеотдайност. „Ще се радвам следващият български президент да има в кабинета си и картина на г-н Горанов“, каза държавният глава.

„Изкуството е инструмент, с който да насочим вниманието на обществото към изконните ценности на християнството“, каза художникът Васил Горанов пред гостите на откриването.

По думите му зрителят трябва да бъде провокиран да се замисли дали това е посоката, в която обществото би трябвало да върви.

Може би в храма ще намери ще намери отговора на въпроса за смисъла на човешкото съществуване, допуска Горанов.
Художникът е убеден, че "в този объркан свят хората на изкуството са длъжни да намерят ориентирите" за себе си и да ги предадат на обществото.

"Важно е как да нагласим изкуството така, че да бъде много добре прието от съвременния човек, който попада в своеобразен хаос. Някой трябва да запали огънчето", подчерта Горанов.

"Започнах работа по тези картини преди 10 години. За всяка картина са необходими 6-9 месеца. Важни са посланията, които биха оставили те върху аудиторията. Човек трябва да намери своите ориентири", каза още той.

И подчерта: "Християнството е единственият ориентир в този свят, в който доброто и злото са като черно и бяло. То дава посока, когато всичко около нас се размива, и когато моралните линии се разкъсват. В притчите, в думите на Христос, в идеята за любов и прошка намираме не просто правила, а път, който води към светлина. И колкото и да е объркан светът, тази светлина остава – неунищожима, неподвластна на времето, като ориентир, който никога не изчезва.
Изкуството и съвременният художник са само инструмент, който да насочи вниманието на обществото към изконните ценности, завещани от християнството. Този, който иска да продължи, трябва да влезе в храма. Само там е спасението за душите ни и там можем да намерим отговора за смисъла на човешкия живот. В светлината на свещите и в тишината на молитвата се открива онова, което нито дума, нито картина могат напълно да изразят – чувството за вечност, за свързаност с нещо по-голямо от нас самите. Там човек осъзнава, че истинската ценност не е в материалното, а в духовното — в любовта, прошката и смирението. И когато душата намери този път, светът около нас започва да придобива истинска светлина и смисъл.

Издателят академик Иван Гранитски на свой ред посочи, че Горанов години наред създава широкомащабни платна, свързани с българската история.

Акад. Гранитски обясни, че изложбата цели да покаже способността на вярата да предпази обществото от нихилизма и безродието.

„Ние смятаме, че именно в такива преломни времена, когато вярата и държавността са разклатени, трябва да си спомним, че вярата е щит“, каза той, цитирайки писателя Димитър Талев.

Акад. Васил Гюзелев припомни исторически теми, свързани с оцеляването на манастирите в Света гора и на Рилския манастир по време на Османското владичество, както и пребиваването на българската принцеса Елена, известна още като монахиня Елисавета, сестра на цар Иван Александър и съпруга на цар Стефан Душан, в Хилендарския манастир по време на чумната епидемия през 1340 г.

Акад. Георги Марков посочи в своята реч ролята на читалищата редом с черквите за духовния живот на българите в годините преди Възраждането.

„В началото на свободата са вярата, образованието и просветата“, каза още той. 

Сред присъстващите на събитието бяха главният секретар на Светия Синод епископ Герасим, акад. Иван Гранитски, акад. Васил Гюзелев и акад. Георги Марков, които заедно с проф. Иван Маразов са автори на текстовете и коментарите в албума на издателство "Захарий Стоянов".

Изложбата може да бъде видяна до 20 декември.

Васил Горанов е роден през 1972 г. Завършва живопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в класа на проф. Николай Русчуклиев. Живее и твори в София и е автор на редица изложби в България и чужбина.