25760 | 7 юни 2023 | 16:11
Откакто влезе на „Дондуков“ 2 президентът Радев загуби най-малко три битки, които сам инспирира – срещу мутрите („Мутри, вън!“), срещу „шарлатанията“ и срещу партийния модел и парламентарната република.
Радев се надцени.
Въпросите към него са повече от отговорите, които дава.
Поведението му от 29 май насам оставя впечатлението, че играе ва банк, изпуска нервите си и предприема грешни ходове. За десетина дни те също са най-малко три.
Първа грешка – на косъм от преврат
Времето и начинът, по който връчи втория проучвателен мандат, бяха скандални за една парламентарна демокрация.
След постигнатото разбирателство между Денков и Габриел за съставяне на кабинет бе въпрос на часове държавният глава да връчи мандата. Все пак той самият твърдеше, че иска страната да има редовно правителство. И все пак политическата криза продължи твърде дълго, за да се поддържа безвремието в условия на глобални трансформации.
Но часовете станаха дни, а в медиите изтече записът, който даде оправданието на Радев да се съмнява в „целесъобразността“ на договорения кабинет.
Първите му думи на „Дондуков“ 2 оставиха усещането, че папката може да остане в ръцете му, което не е нищо друго освен нарушение на Конституцията и преврат.
Той каза: „Като президент и върховен главнокомандващ съм пряко ангажиран с националната сигурност и призван да браня българската държава. Точно заради това е нецелесъобразно от моя страна да ви връча мандат и да поверя съдбините на България в ръцете на лидерите на вашата партия след изтеклите записи и последвалите публични самопризнания заради торпилирането на българския суверенитет.“
След това обаче допълни, че по Конституция е длъжен да връчи мандата, като подчерта, че вече е дискредитиран и е целесъобразно да не бъде изпълнен.
С други думи, държавният глава, който се е заклел в Конституцията, внуши, че без тази Конституция щеше да вземе друго решение. Че при друг модел – какъв ли е той..., решението му също щеше да е друго.
Държавата, тоест, се развива по конституционни правила, които не гарантират националната сигурност?
Може ли президентът да вдъхновява за поставянето на подобни въпроси?
Втора грешка – обръщам ви гръб
След избора на правителството Радев продължи да се движи по същата тънка линия, като очевидно загуби равновесие.
Преди гласуването той предупреди: „Надявам се правителството да не предава националните интереси, така както лидерите на новата коалиция предадоха доверието на своите избиратели“.
А след гласуването напусна залата, игнорирайки полагането на клетвата на новите премиер и министри. Демонстрация, която къса институционалния диалог и блокира взаимодействието между властите, както е предвидено да се случва в основния закон.
Но и това не е всичко.
Трета грешка – приемственост няма да има
Оказа се, че служебното правителство си тръгва с прецедент. За първи път в новата ни история заместник министрите са уволнени ден по-рано и традиционното предаване и приемане на властта няма да се случи.
Опонентите на Радев вече го определиха като саботаж (акад. Николай Денков).
И отмъщение?
Трите загубени битки
Най-малко три са и битките, които Радев инспирира, но реално загуби.
Когато вдъхнови протестите през 2020 година с вдигнатия юмрук и призива „Мутри, вън!“, времето работеше за него.
Годините на власт тежаха на Борисов и ГЕРБ, масовото недоволство беше факт и то търсеше политическите си носители.
На площадите си изля гражданска енергия, която на първите редовни избори се трансформира в гласове за „Има такъв народ“, Демократична България, формацията около Мая Манолова. И нищо. Пак избори. ИТН дори стана първа политическа сила. И какво? Нищо. Избори.
В този отрязък, през служебната власт, Радев отвори писта за нови политически звезди – Кирил Петков и Асен Василев. Да припомним – в рамките на инициативата „Триморие“ пред погледа на Радев американският президент поименно спомена Кирил Петков, което се изтълкува като сериозен знак за доверие. Президентът не опроверга с нищо тази мълва, очевидно националните интереси не бяха засегнати, нямаше вмешателство, нямаше накърнен суверенитет.
Останалото го помним – Петков и Василев създадоха „Продължаваме промяната“, спечелиха изборите (с ала-бала през президента?), сформираха правителство, започнаха да управляват и изведнъж: нямате сто дни, шарлатания, Македония-я-я-я!!!!
Последваха избори, избори, служебен кабинет след служебен кабинет. Време, в което се внушаваше, че партиите са грешни и неспособни да излъчат жизнена формула за стабилизиране на държавата.
Реално ситуационните симпатии и антипатии на президента не следваха логиката на идеология или на геополитика, независимо от клеймото днес за „руски агент“. Ако ГЕРБ са „мутрите“, а ПП - „шарлатаните“, то когато бе срещу „мутрите“, той даде път на „шарлатаните“, когато бе срещу „шарлатаните“, не воюваше отчетливо с „мутрите“.
Ако водещи бяха геополитическите пристрастия, то най-логично бе да даде рамо на БСП на Нинова, които го издигнаха за президент. Но и това не стана. Войната Радев-Нинова се води и ще се води до победен край на една от двете страни, а ухажването на вътрешната й опозиция е факт, който се оглежда в редица жестове. Например, в състава на последните служебни кабинети.
Може би тактиката да не се дава шанс за създаване и утвърждаване на голяма партия, на алтернатива, на двуполюсен модел, където политическите формации/блокове да се редуват във властта, създавайки баланс, можеше да доведе до масово желание за президентска република.
Но не доведе.
Инициативата на ИТН и Слави Трифонов да се проведе референдум за смяна на формата на управление завърши безславно.
Неуспехът на подписката, инициирана от „Има такъв народ“, може да се приеме като загуба и за Радев. Скромният брой подписи, което възпрепятства провеждането на национално допитване, е показател, че цялата политика на рушене на авторитета на партиите се е провалила. Българските граждани очевидно не желаят модел, който овластява една персона, било тя и с висок рейтинг.
Със създаването на кабинета „Денков-Габриел“ се сложи край и на безпрецедентно дългото служебно управление, в чиито мандати имаше и нови шефове на специалните служби, и масови рокади в администрацията.
Равносметката е, че докато президентската власт укрепваше, нито мутрите бяха надвити, нито шарлатаните – надиграни, ако използваме определенията на самия Радев.
Дали и той не подведе избирателите си, като ги поведе срещу „мутрите“, а се обърна срещу „шарлатанията“?
Новата война
Знаците, които държавният глава дава сега, са за нова политическа война, въпреки загубите.
С БСП е ясно. Корнелия Нинова го нарече вчера „бащата на хаоса в България“ и няма да му прости нито заиграването с вътрешната опозиция, нито ударите върху партийната система, чрез които се създаваха едни играчи, за да се торпилират/ерозират други.
Фронтът с редовното правителство също няма как да бъде затворен след маневрите на Радев около втория мандат и в деня на клетвата. Онзи запис, който предизвика неконтролируем гняв, разкрива още, че върви процес на прекупване на кметове на ГЕРБ; че целта на ПП-ДБ не е Радев да бъде отстранен през процедура на „импийчмънт“, а да се превърне в „кралицата на Англия за дълги времена“.
Освен за службите се готви и законопроект, който да ограничи правомощията на служебните правителства, като тяхно задължение останат само изборите. Според Христо Иванов така ще се блокира възможността около тях да възниква „квазипрезидентски режим“.
Идеята бе споделена публично около десет дни преди сюжета на „Дондуков“ 2.
През дългата политическа криза бяха изговорени и много други идеи, които успешно работят в демократични страни. Кои ще приемем и кои ще отхвърлим – дебатът предстои.
Безспорно е едно – през 2020 година България попадна в задънена улица, а президентът не успя да я изведе през някакъв изход в рамките на партийната система и парламентарната демокрация.
Случайно?
Впрочем, щастливи от сформирането на редовен кабинет с първи ротационен премиер Николай Денков изглежда няма. Липсва възторг и ентусиазъм в социалните мрежи. Има примирени, има дозирани оптимисти, има изчакващи, има объркани, има стъписани. А има и нещастни, има готови за нов бунт граждани.
Реакциите дотук се вписват в рамките на едно демократично общество, където различията се споделят, афишират, защитават. Нормално.
Нормално е да действа и принципът власт – власт възпира.
Подчертаваме – възпира, не саботира.
Мобилна версия
RSS канали
