Депутатите приеха и на първо, и на второ четене законопроект за ратифициране на Протокол № 15 за изменение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписан на 5 ноември 2013 г. в Страсбург, предаде „Фокус”. На първо четене депутатите гласуваха със 106 гласа „за”, 4 „против” и 5 „въздържали се”. На второ четене ратификацията бе приета със 112 гласа „за”, 4 „против” и 5 „въздържали се”.
В мотивите се посочва, че е гарантирането на дългосрочната ефективност на системата за контрол на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията) е приоритетен въпрос за Съвета на Европа (СЕ) и държавите членки. Процесът е свързан с действия за рационализиране на работните методи и дейността на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) поради нарастването на броя на жалбите и висящите дела в Съда. Основните разпоредби на Протокол № 15 са следните: включва се изрично позоваване на принципа на субсидиарността, както и на доктрината за „свободата на преценка“; в чл. 21 от Конвенцията „Условия за заемане на длъжността” се въвежда пределна възраст на кандидатите за съдии в ЕСПЧ.
Последните следва да бъдат на възраст до 65 години към момента на представянето от държавата на националната листа с трима кандидати на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Изборът се осъществява от ПАСЕ. Мандатът на съдиите е 9-годишен; Изменя се чл. 30 от Конвенцията „Десезиране в полза на Голямата камара” с оглед опростяване на процедурата за десезиране в полза на Голямата камара на Съда. Целта е да се постигне кохерентност на юриспруденцията на Съда в контекста на предстоящите промени във Вътрешния правилник за функционирането му; изменя се чл. 35 от Конвенцията „Условия за допустимост: срок за подаване на жалби”. Срокът за депозиране на жалба пред ЕСПЧ се съкращава от шест на четири месеца от датата на произнасяне на последната национална инстанция.
Ратификацията предизвика доста дебати в зала, като първи се изказа Юлиан Ангелов от ПГ на „Патриотичния фронт”, който заяви, че ще гласуват с въздържали се. “Срокът се намалява от 6 месеца на 4. Учудващ е фактът в това как Европа, която твърди колко е либерална, започва да ограничава правата на човека. Този срок за пореден път се намаля. Много българи в Македония, които бяха осъдени несправедливо и не се явиха в Страсбург поради факта, че срокът не им стигна”, обясни Ангелов.
Валери Жаблянов от БСП посочи, че Съдът за правата на човека издава различни присъди в зависимост от това от коя държава идват документите. „Не виждам никакво основание това изменение да бъде подкрепено. Крайно време е националните парламенти да изразят позиция”, заяви Жаблянов.
Лидерът на ДПС Лютви Местан репликира Жаблянов, като посочи, че дълбоко не споделя философията в изказването му. „Не знам да ли го правите от името на цялата парламентарна група. Определихте съда в Страсбург като функция на някаква бюрокрация. Съдът е създаден, за да прилага най-важния акт – европейската конвенция за правата на човека. Недопустимо е в българския парламент работата му да се представя като бюрократичен произвол. Ако България е на едно от първите места по осъдителни присъди, то причината не е в бюрокрацията, а в това, че още не сме покрили стандартите, които се съдържат в Европейската конвенция за правата на човека”, обясни Местан. Според него, трябва да се замислим за основополагащия принцип – едно ограничение на правата не просто да бъде заложено със закон, а да бъде необходимо в едно демократично гражданско общество. „Ние убедително ще подкрепим ратификацията”, добави Местан.
Данаил Кирилов от ГЕРБ и председател на Комисията по правни въпроси заяви, че категорично не може да се присъедини към тези констатации. „Тази комисия, която наблюдава комисията за правата на човека, бих искал да кажа, че възразявам срещу внушенията, които се опитвате да правите. Конкретният случай не се касае за избор на съдии. Става въпрос за пенсионните права на оттеглящите си съдии в този съд. По отношение на националните съдии, защитата на националните интереси в конкретните спорове ще припомня случай, в който наш национален съдия постанови такова съдебно решение по отношение на реституционните спорове”, обясни Кирилов.
Четин Казак от ДПС изрази надежда, че не се възприема европейският съд в Страсбург като европейска бюрокрация. „Това е съд, юрисдикция. Тя е част от системата на европейската конвенция за правата на човека, която трябва да следи за спазването на правата на човека, дефинирани в тази конвенция. Призвани са да защитават духа и текста на европейската конвенция за правата на човека”, допълни Казак.
Валери Жаблянов от БСП се обърна към ДПС, като заяви, че не се интересува какво решение е взело парламентарната им група. „В НС не излизат групи, а народни представители. Всяка институция, независимо, как я възприемаме, е създадена върху определени принципи. Изменя се във времето. Непоследователното прилагане на принципите на правата на човека доведоха до днешната ситуация в страната, избирателното прилагане на правата за човека доведоха до днешната ситуация в Европа”, допълни Жаблянов. Той уточни, че липсата на задължение се е превърнала в противоположното на реда. „Когато обсъждаме и се опитваме да намерим решения на проблемите на Европа, трябва да сме наясно, че европейските институции носят своята отговорност. В Европейския съд по правата на съда не стоят политически хермафродити. Когато бяха избрани съдиите на Словакия и Грузия, не само че не беше взето мнението на националните парламенти, но бяха избрани непригодни съдии от професионална гледна точка”, каза още Валери Жаблянов.
Янаки Стоилов от БСП и заместник-председател на НС заяви, че това, че са се направили изказвания е добър сигнал. „Самото съдържание на този протокол е доста по-ограничено от тематиката, която се разисква. Предстои да гласуваме няколко промени,м като едната от тях засяга пределната възраст на която трябва да бъдат предлаганите кандидати. Целесъобразно е изискването, кандидатите, които държави предлагат да не бъдат повече от 65 години”, уточни Стоилов. Той посочи, че за българските магистрати има изискване те да се пенсионират на 65 години.
„Другата промяна е в компетенциите между отделните състави и т.нар. голяма камара. Когато съдебните състави смятат да се отклонят от общоприетата практика, делото може да се прехвърля в тази голяма камара.Обосновано ли е съкращаването на срока от 6 на 4 месеца за подаване и подготовка на документи до съда в Страсбург? За гражданите 6 месеца е по-добър срок, но в същото време се разглеждат тези дела доста по-бавно от националното правосъдие. Ако това е национален закон, щяхме да сме в много по-лека ситуация, но в случая става дума за ратификация на протокол, трябва да бъдат одобрени заедно. Протоколът трябва да бъде подкрепен”, каза още Янаки Стоилов.
7557 | 20 ноем. 2015 | 11:02
Мобилна верси
RSS
