44640 | 19 ян. 2026 | 17:41

Аделина Делийска

След като поискаха цялата власт от площада, ПП се вторачиха върху несъщественото - техниката на гласуването и отлюспване на свои доскорошни активисти по преценка на новия им партиен ръководител Асен Василев, който действа по старите тоталитарни правила.

С нова сила всеки нов ден се разгорещява огънят в редиците на ПП, управлявана еднолично от Асен Василев, по признания на един от флагманите доскоро там - Даниел Лорер.

Днес масло в този огън наля и силно приближената до вчерашния съпредседател на ПП Кирил Петков Лена Бориславова, която сама обяви в социалната мрежа, че вероятно няма да води листа в предстоящия вот.

Изглежда председателят на партията Асен Василев, която лично президентът Румен Радев "покръсти" в политиката, наистина се е вторачил във всички онези, които доскоро бяха в авангарда на структурата и се ползваха с любовта и доверието на подалия оставка Кирил Петков.
В групата на "низвергнатите" са не само Лорер и Бориславова, а и Явор Божанков, Настимир Ананиев и др. партийци на "промяната", които нескрито с изявите си показват колко се страхуват и дали ще успеят да се докопат до партийната хранилка.

А дали президентът Румен Радев ще подслони под крилата си своите кръщелници, предстои да видим.

Преди два дни Даниел Лорер, за когото лично Николай Денков оповести, че няма да разчитат на неговите "услуги", витиевато сам призна, че новият пръв партиен ръководител на "промяната" Асен Василев управлява еднолично, а не колективно:

"Едноличното взимане на решения от негова страна (Асен Василев, бел. ред.) е опит да се води цялата коалиция ПП-ДБ - една изключително сложна коалиция от много формации, от един човек и неговото решение. Къде отиваме - дали отиваме вляво и ще правим леви политики, автоматични плащания и т.н., дали отиваме или не отиваме с "Възраждане", дали ще правим коалиции е в конкретния случай дали Лорер ще бъде в листите... едни изказвания, които се правят преди коалицията да е взела решение."

По думите му при една демократична коалиция много важно е решенията да се вземат след групово обсъждане:
"Има номинации, има процес на решаване и този процес накрая придобива някаква форма. Когато еднолично обявяваш решението, преди това ти се опитваш да го рамкираш и да го поставиш в някакви рамки и да го предопределиш преди твоите партньори да са решили, което е доста обидно и за партньорите".

Само ден по-късно Николай Денков обяви, че и Явор Божанков няма да е в листите на ПП:

"В листите на ПП Явор Божанков няма да бъде. Дали ще бъде в ДБ е въпрос на разговори и преговори. Ние смятаме, че не трябва да бъде. Важното е в каква посока искаме да вървим и как да убедим хората, че ние сме тези, които могат да постигнат целите, които са важни за тях“, заяви Денков.

Самият Божанков пък още от поне година и половина повтаря, че Асен Василев имал намерение "силово" да раздели ПП от ДБ.

Впрочем още в края на ноември 2024 година ПП поиска оставките на двамата заради различното им гласуване за назначаването на министър Силви Кирилов.

Изпълнителният съвет на ПП дори обяви официално, че изключва Лорер от всичките си органи и съвети. Тогава обаче от ДБ подкрепиха двамата и обявиха, че няма как да са съгласни някой да бъде санкциониран заради "различно мнение и гласуване".

Този скандал утихна с времето, но преди извънредните парламентарни избори очевидно се разгаря с нова сила.

И в редиците на низвергнатите доскорошни активисти явно вече е и дясната ръка на Кирил Петков Лена Бориславова. Във Фейсбук тя се опитва да размишлява философски по темата и пише:

"За всеки добър политик идва момент, в който да бъдеш в политиката и да изпълняваш своето призвание съвпадат като момент и място. Но това съвпадение не трае вечно. И въпросът е какво се случва, когато този момент премине: успяваш ли да опазиш смисъла да бъдеш наричан "народен представител" или се плъзгаш по наклонената плоскост на политическото оцеляване на всяка цена, на инстинкта за самосъхранение и готовността за компромиси, продиктувани от кариерни въжделения".

Вероятно за всеки непредубеден читател, който прави разлика между желаното и реалното, тези откровения звучат самомнително и високомерно. Но пък това надали изненадва някого. Видя се какви обещания дават и какво реално могат да правят "шарлатаните" от ПП както неласкаво се изрази кръстникът им в политиката- президентът Румен Радев.

Разединението в ПП започна отдавна и се засили, когато единият от съпредседателите Кирил Петков хвърли оставка заради разкритията за мащабен корупционен натиск върху двама районни кметове в столицата и във Варна. След арестите в София и в морската ни столица, последваха оставките на дузина кметове и общински съветници.

Впрочем, от момента на създаването на ПП до днес целият ѝ политически живот е свързан със скандали - нарушаване на Конституцията, нарушаване на законите, компроментиращи записи, корупция, далавери и шмекерлъци. Всичко това гарнирано с вопиюща некомпетентност във всяка област, очертава характеристиката на партията, която някои шеговито наричат "Продължават провалите".

Дали Румен Радев ще прибере отлюспените от там под крилата на бабуваната от време негова партия, предстои съвсем скоро да видим.

При всички случаи обаче е лош атестат отлюспването в която и да е организация и то преди избори. Имаме много показателни примери в това отношение назад във времето, започващи от БКП-БСП, но най-фрапиращо и запомнящо се бе то в СДС, започнало през вече далечната 2001 г. и продължило през всички следващи години.

И не само в този съюз, а и в почти всички партии на статуквото.

Разликата с ПП обаче е, че по онова време в политиката влизаха компетентни, знаещи и можещи хора, доказани професионалисти в своите области и уважавани от мнозинството българи.
Днес като гледа човек какви ги вършат от ПП, неволно си припомня знаменателните думи на Наполеон Бонапарт, че в политиката глупостта не е недъг!

* P.S. За по-младите читатели да поясним, че терминът „отлюспване“ в българския политически контекст възниква в началото на 90-те години на XX век, непосредствено след промените през 1989 г. и по време на прехода. Думата произлиза от „люспа“ и описва метафорично процеса на отделяне на малки групи, фракции или отделни личности от големи партии. Често се използва в политическия жаргон за описание на партийна криза, разцепление или отделяне на политически субект от „майчината“ партия.