14388 | 22 окт. 2015 | 16:49

Няма да финансираме фабрики, за да консервират виетнамски корнишони, предупреждава заместник министърът на земеделието

- Г-н  Грудев, от месеци в публичното пространство циркулират черни прогнози за огромно количество пропуснати милиони по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Програмата приключва и вече се правят финалните изчисления. Какво показват те?
- Усилията на администрацията и най-вече на кандидатите доведоха до следния резултат: ние ще приключим първия програмен период с повече от 90% усвояване на средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Дали ще стигнем 92-93%, зависи от качеството на изпълнените проекти. В момента колегите правят т.нар. проверки за допустимост на инвестициите и след това ще се установи и реалната изплатена сума. Окончателно сметките ще са налице на 31 декември 2015 година. Но вече се вижда, че сме много далече от лошите сценарии, които можеха да ни се случат. Средно усвояване над 90 % е едно от най-добрите в рамките на Европейския съюз. Дори самата ЕК хипотетично изключва усвояване над 95% по ПРСР. Резултатът е доста добър за България, особено като се имат предвид всички туболенции, през които премина програмата.

-Най-сложна изглеждаше ситуацията с общинските проекти – забавени търгове, затлачено строителство...
-Това беше най-сериозната опасност - да загубим средства. Изпълнението на общинските проекти е свързано с провеждане на процедури за избор на изпълнител. А после и с доста мащабни строително-ремонтни дейности, които изискват време. През годините имаше сериозно изоставене, но в крайна сметка над 90% от общините подадоха заявки за плащане. Надявам се да приключим тази година с минимално неусвоени средства, които са под 50 млн. евро.

-В края на краищата колко пари влязоха в земеделието за първите седем години от членството на България в ЕС?
-Сметката е доста обширна, защото освен 3,2 млрд. евро по ПРСР, трябва да прибавим и основният финансов ресурс – директните плащания на площ. Като се включи и националното съфинансиране излиза, че над 15 млрд. лева се вляха в земеделието и селските райони. Това са сериозни пари.

-Какво се случва с новата селска програма?
-Официално тя беше одобрена в края на май, но реално започна да работи доста по-рано. Първо бяха отворени т.нар. „площни мерки“, които се прилагат заедно с директните плащания.Това е подпомагане за биологично производство, необлагодетелствани райони, НАТУРА 2000, агроекология и климат. В средата на април пуснахме 150 млн. евро за инвестиции в материални активи. Постъпиха много проекти. Те все още се обработват и към края на месеца вече ще бъдат сключени договорите. През юни приемахме проекти на млади фермери, за които отделихме 35 млн. евро. От всичките около 2000 предложения, над 1100 изготви напълно безплатно Националната служба за съвети в земеделието. Малко над 60% от кандидатите ще получат финансиране.
В средата на лятото отворихме и подготвителната мярка за изготвяне на стратегии на местните инициативни групи. От края на ноември очакваме проекти на преработвателната индустрия, за тях ще има 100 млн. евро. Очаква се огромен интерес, защото повече от 3 години не е имало възможност да се финансират подобни инвестиции. С парите ще се изграждат нови или ще се разширяват съществуващи предприятия за преработка на селскостопанска продукция.

- Наистина е голям инвестиционният глад. Преди броени дни винарите публично показаха колко са недоволни, понеже сте ги изключили от приоритетните сектори. Реално това ограничва до минимум шансовете им да получат финансиране, за да си обновяват избите. Даже ви обвиниха, че ще се правят фабрики, за да се консервират там виетнамски корнишони.
- Винарите знаят много добре колко ценя техния бизнес. Но няма никаква новина и изненада при избора на чувствителните сектори, за които ще има приоритети. Те са ясни още преди одобрението на програмата. Това са производство и преработка на зеленчуци, плодове, месо и мляко. Направихме избора и заради огромният срив на български продукти през последните 10 години.
Освен това няма да се финансират консервни фабрики, които ще внасят продукция и ще бъдат допълнителна нелоялна конкуренция на нашите производители. Затова въведохме едно новоа условие и с внимание следим какъв ще е ефектът. При подаването всеки един проект трябва да е придружен и с обосновка за суровината. Поставили сме условие най-малко 40 % от суровините да са български. Кандидатите тряба да покажат, че имат собствено производство или пък да представят договори с наши земеделски производители.
Най-лесно е да кажем – всички са равни и да класираме проектите в зависимост от това кой в колко часа ги е подал. Но дали ще постигнем търсения ефект? Ще видим какво ще се случи с първия прием, ще направим анализ и след това можем да направим промени. Програмата е пред нас.

-Програма САПАРД беше най-критикувана, защото с европейски пари бяха изградени огромни мощности, които в последствие останаха празни и до ден днешен се пълнят с вносни суровини. Но сега може ли да ви обвинят в протекционизъм?
-Не! Всичко е съгласувано с Брюксел. Анализът показва, че при т.нар. чувствителни сектори се къса връзката между производството и преработката. Нали всички ние, когато влизаме в магазина се питаме защо е толкова голям вносът на типични български продукти. Изобщо, в програмата добавихме много нови елементи в критериите за класиране – вече говорим за чувствителни сектори, за създаване на работни места в селските райони и т.н.

-Хубаво поставяте на фокус плодовете и зеленчуците, но те без вода не стават. Напоителните системи са съсипани. Кога ще има финансиране за нови?
-Анализът на водния сектор, който подготвя Световната банка, се забави. По тази причина до края на годината няма да се приемат поректи за инвестиции в напоителни системи.

- Какви проекти да пишат фермерите за 2016 година?
-През първата десетдневка на ноември ще публикуваме индикативния график за следващата година. Очакваме отново да е много силен интересът към проекти за инвестиции в материални активи. Общините пък ще могат да кандидастват с проекти за изграждане на пътища, водопроводи, за обновяване на читалища, училища, здравни заведения в селските райони...

-Тъй като България се нареди сред първенците по калифорнийски червеи на глава на населението, кои са сегашните „модни“ проекти?
-За съжаление, има кръгове, които единствено търсят как с минимални усилия да се получи максимално подпомагане. В миналата ПРСР такъв беше случаят с проектите на млади фермери за отглеждане на калифорнийски червеи. В момента наблюдаваме засилен интерес към отглеждане на зайци, понеже тези животни нямат ушни марки, лесно се превозват и не е нужно да се регистрира животновъден обект. Взели сме мерки с фонд „Земеделие“, които няма да оповестя публично, но ще направим такива проверки, които ще гарантират, че няма да има единствено и само усвояване на средства.

-Представете си, че при вас дойде един човек и ви попита в какво да инвестира, за да получи европейско подпомагане, пък и да развие добър бизнес. Вие какво ще му кажете?
-Въпросът трябва да бъде зададен така: в какво да инвестирам, за да се получи добър бизнес и ако се получи добър бизнес, може да бъде подпомогнат от селската програма? Ето, тогава ще се получи чудесно съвпадение. Всички проекти, които се правят заради самите проекти, изглеждат добре моментно, но после се оказват губещи. Ако се направи анализ на САПАРД и на първата ПРСР ще се види, че подобни проекти в крайна сметка се обръщат срещу инвеститора. Затова винаги трябва да се изхожда от икономическия анализ и в последствие да се търси възможност за финансиране. Затова съм доволен, че все повече засилваме ролята на Националната служба за съвети в земедилето. Тя е държавният консултант и там ще помогнат на земеделските производители.