13665 | 3 септ. 2024 | 08:44

Представителната демокрация е в тежка криза и т. нар. партии са срамни организации от полуклиентелистки тип, които играят особени игри и притежават съответните лостове да въздействат и на институциите, и на публичното мнение

Проф. Александър Кьосев

Преди около 15-20 години в коментарите на българския политически живот се появи един израз и той беше „дълбаем дъното“. Може би е трябвало да изчакаме с този израз, защото очевидно тогава ни е била бедна фантазията да си представим какво може да стане и до какви абсурдни екстремуми може да стигне така нареченият български политически живот.

В момента той няма никаква политика, няма борба за принципи, няма борба за програми, няма борба за електорат, дори няма борба за истинско медийно присъствие. Има надцакване с процедурни врътки и това се нарича политика. В случая това надцакване е за един символ. Никой не можеше да подозира, че този символ ще се окаже толкова важен, по-важен от всички материални активи.

Българският политически живот се разпадна. Той се превърна в някакъв чудовищен и срамен цирк. Ние сме толкова обръгнали, че вече дори не забелязваме това. От време на време, аз като литератор се сещам, че ми прилича на нещо и се сещам за „Бесове“ на Достоевски и за цитатите от „Бесове“ в „Сняг“ на Орхан Памук, тоест по някакъв присъстваме на нещо изключително срамно, почти невероятно по своята наглост и незнайно докъде водещо.

Дефиниция за политическата партия е, че това е партия, която представлява част от обществото. В случая за никакво представяне не може да става дума.

Представителната демокрация е в тежка криза и т. нар. партии са срамни организации от полуклиентелистки тип, които играят особени игри и притежават съответните лостове да въздействат и на институциите, и на публичното мнение, не ги намирам вече за партии в истинския смисъл на думата. Това са политически играчи от най-висок комарджийски порядък.

Лидерите не са никакви лидери, а са играчи, които пред очите ни правят този чудовищен цирк. Ако Корнелия Нинова искаше да запази левицата, трябваше да я напусне преди 10 години.

Тези неща не важат за коалицията ППДБ. Това са партии, въпреки че имат много дефекти и въпреки че електоратът им е недоволен - там случаят е друг. Там обаче има много голяма дребнавост и отсъствие на обща картина и освен това незнание какво трябва да се прави. Ако се получи разпадане, което е вероятно може би, резултатът ще бъде катастрофален. Това не е несравнимо с разпадането в БСП и особено в ДПС.

Не виждам краткосрочно решение. Нито един гениален лидер не може да изведе ситуацията от блатото, в което тя се намира. Единственото, което остава, е да заложим на културни и образователни програми, които изискват политическа воля, енергия, пари и най-вече изискват устойчивост и дълготрайност във времето. Дългосрочните усилия имат шанс, краткосрочните – не.

ГЕРБ си вкара тежък автогол с гласуването на училищния закон. В момента от партията сигурно дълбоко съжаляват. Силно подозирам, че второ подобно гласуване от страна на ГЕРБ няма да има.

Българският политически живот е толкова неочакван, абсурден и толкова гротескен, че нищо чудно да се получи ситуация, в която да има нов временен съюз между ГЕРБ - „Възраждане“.

Но шанс за истинска коалиция - няма и не може да има. Ако ситуацията се движи по предвидими мотиви, такава коалиция не би трябвало да има.

Най-страшното нещо е отсъствието на гражданската енергия, привикването с абсурда и усещането за безнадеждност, което е завладяло всички нас.

В интервю пред БНР