Скандалите в управляващата коалиция може да са симптом, че пак ни подготвят измъкване от властта. Но този път "стомната" може да не издържи. Поредица от мини кризи силно разклаща управлението.
Така политологът проф. Александър Маринов коментира политическата ситуация в момента - провалените сделки за ЧЕЗ и Нова телевизия, скандалите в ОП, чумата по животните. Той развива тезите си в интервю за "Фокус".
Политологът предполага, че съществува връзка, макар и не директна, между чумата по животните и провалените сделки за ЧЕЗ и Нова телевизия. И това е липсата на комуникация.
Липсата на информация, липсата на аргументация за едно или друго решение или за липсата на действие от страна на държавното управление рязко засилва кризата, категоричен е проф. Маринов.
Лошото управление на държавата поражда лавина от все по-сериозни проблеми, категоричен е професорът.
"Ние не си задаваме въпроса, какво стои зад съдбата на животните. Зад кравата Пенка и зад козичките на баба Дора. Че една голяма част от държавата ни е оставена абсолютно на самотек", казва той. И обръща внимание, че във връзка с чумата по дребния добитък висят със страшна сила поредица от въпроси – защо се стигна дотук и каква е гаранцията, че утре пак няма да се появи и няма да има ново масово клане.
Българското общество се радикализира, но не под влияние на някаква идеология, а под влияние на все по-тежките условия на живот, въпреки че управляващите ни твърдят, че живеем все по-добре, казва още Александър Маринов.
Ето и цялото интервю на проф. Александър Маринов пред Цоня Събчева за Радио „Фокус“:
- Обратите по сделките за ЧЕЗ и на Нова телевизия, нанесени чрез безпрецедентната забрана на Комисията за защита на конкуренцията за осъществяването им, захлупиха високия градус на кризата с чумата по дребния рогат добитък. Какво диктува дневния ред на държавата? Следва анализът на проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, как да тълкуваме обратите по сделката с ЧЕЗ на фона на кризата с чумата?
- Вероятно има някаква дълбока връзка по протичането на тези кризисни събития, въпреки че тя не е съвсем на повърхността. Не са свързани причинно тези събития, иначе имат своя дълбок подтекст, както казах, а именно натрупалите се хронични слабости, пороци в управлението на държавата. Има и още един общ белег на тези събития или тези процеси. Липсата на информация, неяснота, липсата на аргументация за едно или друго решение или за липсата на действие от страна на държавното управление. Което обстоятелство рязко засилва кризата. Между другото министърът на земеделието каза една точна мисъл преди няколко дни. Той каза: имахме една малка криза, но поради липсата на информация тя се превърна в голяма криза. Та тези, има и други между другото – може още четири-пет неща да посочим само от сряда и четвъртък, всички тези проблеми, мини или по-големи кризи се наслагват и от една страна, силно разклащат управлението, а от друга страна, би трябвало да подскажат на обществото, че това не е някаква лоша съдба, а просто лош начин на управление на държавата и е крайно време да се замислим, защото последиците стават все по-сериозни и по-сериозни.
- Някак случайно съвпадат във времето двете събития, които избрах. Изненадващо КЗК обявява забрана на иначе абсурдна по генезиса си сделка, кризата с чумата а-ха лека-полека да заглъхне и изскача последният скандал, произведен от министър Порожанов, който накрая призна, че в стадото на баба Дора няма чума. Тя го пита, а защо излъгахте. И министърът мълчи. Ето как съвпадат събитията и човек почва да си мисли различни неща – дали едното не е предизвикано от другото. Не е ли така?
- Да, може да съществува такава версия, че за да се отвлече вниманието от едно събитие се подклажда истерия около друго. Но аз съм казвал и друг път, това първо, е изключително трудно да се направи. Тъй като потокът, пороят от събития не може да бъде контролиран. И второ, няма в България такива големи майстори на манипулацията и на комуникационната манипулация. Просто имам чувството, че тази липса на координация, хаотичност, стремежът всяка една институция, всеки един ръководител да се оправя сам за себе си, да не носи отговорност, да я прехвърли някому другиго създава водовъртеж от събития, водовъртеж от версии. И отново повтарям, поради невъзможността, неспособността да се комуникира разумно, открито, аргументирано с обществото, обществото става много мнително. Става мнително и това прави изключително трудно провеждането на каквато и да било политика от страна на управлението.
- Как ще се развие ситуацията по ЧЕЗ, ако ВАС отмени акта на КЗК и разреши сделката?
- Ами ето ви един пример как един проблем се решава с неадекватни средства. Вместо да се разглежда по същество, вместо да се търсят сериозни доводи защо не трябва да се случи тази сделка, се намесва Комисията за защита на конкуренцията, която може би няма най-пряко отношение към този въпрос. Защо, аз не мога да разбера, четох, признавам си, четох кратките съобщения, но не ми стана много ясно аргументацията. Не ми стана. Това така или иначе и досега е съществувало. Какво означава, че ЧЕЗ въобще не може да бъде продадена ли? Между другото също важи и за Нова телевизия. От тези аргументи на комисията имам чувството, че или тези фирми, така да се каже, не могат да бъдат продадени въобще, или те трябва първо да се съсипят или да се разпаднат, да нямат такова влияние в обществото или на пазара и тогава вече могат да бъдат продадени. Аз отново се връщам към този голям пропуснат шанс да се разгледа сериозно и задълбочено проблемът, шанс, какъвто представляваше парламентарната комисия. По една или друга причина, въпреки че комисията разполагаше с много материали и аз имам чувството, че нейният председател имаше желание да свърши работа докрай, това не се случи. Не беше допуснато. И сега започват едни сложни комбинации, които между другото не са само вътрешни за страната ни. Знаем, че новото правителство на Чехия започна сериозни промени в мениджмънта на ЧЕЗ, има и някакви нови виждания, и ние сме намесени в кръг от събития, които вече не са под наш контрол. Но при всяко положение стои открит въпросът, защо държавата, държавното ръководство, политическите ръководители отказват да се произнесат, да систематизират аргументите за и против тази сделка. Защото тя може да не е последната и най-вероятно няма да бъде последната, ако не се извлекат съответните изводи. Всичко може да бъде продадено по този начин, уви, казвам в България. Това е големият въпрос, а не тази казуистика на КЗК. Сега ще видим, може би ще има по-подробни аргументи.
- Проф. Маринов, лъвчетата Масуд и Терез, кравата Пенка, козичките на баба Дора не превръщат ли действителността ни в нереална, не я ли превръщат в мултипликационен филм?
- Как да ви кажа, той е по-скоро едно филмче на ужасите, което е между границата, между страшното и смешното и тази граница е много тънка и много лесно се преминава. Защото зад животинките стоят съдбите на хората. Ние много често се впечатляваме и се активизираме от такива драматични моменти, не си задаваме въпроса, какво стои зад съдбата на животните. Зад кравата Пенка и зад козичките на баба Дора. Че една голяма част от държавата ни е оставена абсолютно на самотек. И тук искам да кажа, че наред с всички други спорове и аргументи във връзка с чумата по дребния добитък, виси със страшна сила поредица от въпроси – защо се стигна дотук и каква е гаранцията, че утре пак няма да се появи и няма да има ново масово клане? Защо не се зададе въпросът, взети ли са мерките за превенция и профилактика? Доколкото знам, за тези цели са били изхарчени доста пари. Защо няма резултат? Толкова ли е трудно да се предприемат някакви мерки или няма желание, или просто това е някаква имитация на мерки? Общо-взето зад този случай в Югоизточна България стои цял огромен кръг от проблеми на малкия бизнес, на хората от селските райони, които и без това са онеправдани и са натикани в ъгъла, в тинята на живота, защото никой за тях не мисли, освен когато настъпи някаква такава трагедия.
- На преден план излиза безразличието на институциите.
- Да, точно така е.
- И тяхната абсолютна незаинтересованост.
- Да, безразличие, безсърдечност, безотговорност. Защото в края на краищата правителството, неговите членове, различните администрации носят отговорност за това, което се случва в държавата. Сега пак имаме някакъв проблем и се опитват да ни внушат, че всички са си свършили работата. И това е някакво природно бедствие, едва ли не. Но не е просто природно бедствие. Ние между другото и с природните бедствия работим по същия начин. Защото се случват наводнения, случват се свлачища, катастрофи. И всичко заглъхва за няколко дни до следващото бедствие. Нищо не се променя, нищо не ни прави по-способни да реагираме по-добре на тези събития.
- Чумата в Югоизточна България даде политически измерения. Какви са те?
- Съвсем естествено е. И обяснението е логично. Ние сме говорили на тази тема с вас. Лошото управление на държавата поражда лавина от все по-сериозни проблеми. И когато хората са притиснати от тези проблеми, те тръгват да търсят правата си, за да защитават интересите си и да търсят сметка от тези, които би трябвало да решават проблемите. Появиха се едни кадри от с. Шарково, които напомнят на картините и на филмите за селските бунтове в Дуранкулак или за Септемврийското въстание 1923 г.
- Да, попът размахал кол, и така разярен води хората.
- Т.е. ние имаме много превратна представа, внушавана от част от медиите. Представа, която се генерира на жълтите павета или в големите градове. Ние сме свикнали да се отнасяме пренебрежително към останалата част от страната. Не само там, а и на много други места, българското общество се радикализира. То се радикализира не под влияние на някаква идеология, а под влияние на все по-тежките условия на живот, въпреки че управляващите ни твърдят, че живеем все по-добре. И българските политически партии, особено тези в парламента, са извън контекста. Те не са в час. Те не могат да разберат дори и тези, които се опитват да реагират, да използват един или друг смисъл ставащото, те не могат да разберат, че и най-радикалното им остро говорене от трибуната на парламента или в кулоарите на парламента отдавна е задминато от радикализирането на обществото по простата причина, че хората нямат избор, няма накъде да отстъпват и тръгват напред, за да се защитават. Това е политическият контекст.
- Вицепремиерът Валери Симеонов допусна възможност за нови избори и връщане на БСП и ДПС на власт. Дали сътресенията в малката коалиция могат да доведат до развалянето на голямата или това е само покер анонс?
- То е сътресение, което също има някакви по-дълбоки корени. Имам чувството и то не само чувство, а просто един преглед на събитията от последните седмици, че започват едни движения, да не кажа едни размествания на пластовете, които много вероятно да са свързани с предстоящи, иначе отричани, развития. Да кажем този закон, който сам по себе си отново е скандален. Това е поредният от очевидно лобистките закони, които освен всичко останало, се правят в разрез с фундаментални принципи на правото. Още един пореден закон с обратно действие.
- За кой от всички говорите?
- Говоря за промените в Закона за приватизацията. Значи, каквото и да се решава, каквото и да се решава със закон, то може да има сила оттук нататък. Т.е. не би трябвало да се отразява върху конкретния казус с Български морски флот. Защото това е абсурд. По същия начин всеки може да поиска преразглеждане на условията по сделката и респективно облекчаване на съответните задължения. Сега, защо ГЕРБ и една част от „Обединени патриоти“ участваха в тази история, ние доказателства нямаме, но можем да имаме основателни съмнения. Тъй като няма никакви солидни аргументи относно начина, по който беше приета тази промяна и нейната логика, нейната аргументация. Аз имам чувството, че има връзка между такива събития. Да кажем подобни политически решения и смяната на собствеността на някои медии. Аз имам усещането, че започва разместване, в което вече въпреки, че се отричат едни възможни предсрочни избори или падане на правителството, започват да се подбират позиции за следващи политически изпитания. Да се формират нови съюзи, да се развалят стари съюзи, да се търсят съюзници, не само политически, а и икономически и т.н. Т.е. тези размествания на пластовете на фона на слабите институции, които не решават проблемите на хората, са симптоматични, че отново ни подготвят едно измъкване от властта, което се случи вече няколко пъти. Но аз смятам, че този път стомната няма да издържи, а ще се пръсне на хиляди парченца. Защото интересите на 100 или 1000 души в държавата, не могат да бъдат залог за съдбата на цялото общество.