11774 | 9 юли 2019 | 15:02

Няма никакво значение, че 10 години ГЕРБ почти не са загубили избори. Ето, идва краят на този период. Само че големите губещи, тези, които плащат цената, са мнозинството от българите. Това е големият проблем.

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“

-Без дискусия, без политическа декларация на форума, без политическа платформа дори приключи едночасовият и по този начин рекордно най-кратък партиен конгрес в българската история – конгресът или Националното съвещание на ГЕРБ. Един час, в който премиерът и лидер на партията Бойко Борисов държа монолог, доскорошният втори по влияние и значимост Цветан Цветанов бе освободен за три минути. Анблок за 4 минути делегатите приеха промени в Устава. За половината от това време, сиреч за 2 минути, бяха гласувани промените в ръководството на партията. На всички направи впечатление, че партийното събитие мина без изказвания, ако не броим словото на председателя. Мнозина направиха паралел между конгреса на ГЕРБ и перестроичните конгреси на БКП отпреди 1989 г. Дали станахме свидетели на поредното дежавю, или има нов стил в политиката, характеризиращ се със солидарно мълчание за избягване на вътрешнопартийни и публични драми? Поканих за анализ политолога проф. Александър Маринов.

Какъв политически стил показаха от ГЕРБ на конгреса си в неделя, проф. Маринов?

- Трудно ми е да намеря думи. Политически стил? Това не е политически стил, това не е политическа партия. Това е някаква оперативка на личния състав в поделение на МВР или друга такава структура или друга организация, в която няма демократичен политически живот. Не само че няма демократичен политически живот, ако визираме липсата на изказвания, липсата на мнения. Все пак в словото си, ако можем така да го наречем, премиерът постави много сериозни въпроси.

Но аз имам предвид нещо друго, вие го споменахте преди малко. Все пак една политическа организация има определени правила, по които работи, в това число би трябвало да произвежда, ако мога така да се изразя, определени политически продукти. Това са решения, това са позиции, това са декларации, това са някакви политически документи, по-общо казано продукти, които са ориентирани към обществото, които казват нещо на обществото.

Явно, че ГЕРБ нямат какво да кажат на обществото, освен това, което ясно каза премиерът Борисов: сред нас са се навъдили много гадове, ние сега трябва да ги чистим. Това е в общи линии. Аз не знам, това дали въобще може да се нарече политика. Впрочем знам - това не може да се нарече политика.

Просто ми е чудно, защо все пак не се съобразяват с някакви правила. Вижте, конгресите на БКП преди 1989 г., разбира се, аз мога да говоря за 80-те години, за по-ранните не мога, но те не са били такова посмешище. Напротив, който се е интересувал и е чел внимателно изказванията, без да има някакви драматични различия, може да улови определени нюанси, определени акценти и т.н. Особено както вие казахте, при перестроечните БКП-форуми, тоест след началото на 80-те години, имаше доста изказвания, и на национални партийни конференция, и на други. А това е някаква бутафория, това не е политика. Пак казвам, това не е нормална политическа партия. Дори по стандартите на предишната система. Така че какво да коментираме, то е ясно.

Има какво да се коментира от гледна точка на процесите в ГЕРБ, защото почти веднага след това национално съвещание ли, или оперативка, така да го наречем, почнаха определени действия срещу определени лица, определени групи, определени среди в ГЕРБ. И това може да се представя като отстраняване, като почистване на прегрешилите, ама може да се тълкува и по друг начин.

- Веднага след самия конгрес тръгнаха намеци срещу кметовете от Югозападна България, а днес се появи информация и срещу кмета на Русе за някакъв негов служебен роман.

- Ами, да. Според мен тези процеси са предвидими. Дори сме ги обсъждали. Защото сега, разбира се, някои по-ловки дейци на ГЕРБ бързат да се разграничават от Цветанов. Въпреки че са били негови приближени, доста приближени. Това е. Той в момента е токсичен, както се казва. Но оттук нататък започва нещо, което мисля, че самите те не си дават сметка до какво ще доведе. Не е въпросът в това, какво ще прави тази етична комисия, която е много странен орган.

Етичната комисия на ГЕРБ е помощен орган на Изпълнителната комисия. Тоест това е нещо като инструмент на политическото ръководство. Ако става дума за някакъв орган с контролни функции, той би трябвало да е независим от политическото ръководство. И ще ви кажа защо. Поне по една причина. От вчера насам всички, които говорят от ГЕРБ, говорят за проблеми на местните структури и местните редица и местните лидери. А по-нагоре няма ли проблеми? Или всичко приключи с Цветан Цветанов?

Ами какво ще се случи, ако има сигнал срещу друг член на Изпълнителната комисия? Как етичната комисия ще го разследва, след като е подчинена на изпълнителната комисия? Как ще стане това нещо? И т.н. Но искам да кажа нещо друго. Че по места в структурите на ГЕРБ сега започва, тя вече се надигаше, но сега ще й бъде даден официален старт на тази кампания.

Предишните хора, които контролираха повечето от структурите, подбирани, подкрепяни от Цветанов, сега ще получат отвътре конкуренция. И тази конкуренция няма да е в името на чистота на ГЕРБ и на политиката, а ще бъде в името на отстраняването на конкурентите и заемането на техните места. То това е много ясно. Защото всички тези сигнали срещу кметовете, за които говорихте, и срещу други лица, те не са дошли от гражданите. Те са дошли, дори не от опозицията, те идват от средите на ГЕРБ.

Започва вътрешна борба и не ми се струва много вероятно тя да доведе до очистване и укрепване на ГЕРБ. Но ще видим, все пак може би пък да бъркам, знам ли.

- Дали няма тази етична комисия да се превърне в Шести отдел на Шесто, небезизвестното Шесто преди 1989 г. Какви са рисковете това да се случи?

- Ами в редиците на ГЕРБ има доста сътрудници на органите. Сега, разбира се, един орган или една структура не е предопределена как ще изглежда. Въпросът е какви цели ще преследва. Според мен тази етична комисия е създадена, за да успокои обществото, първо, че нещо се прави.

И второ, за да се разчистят кръговете, лицата, близки до Цветанов. Това е съвършено ясно. Тя ще бъде, ще използва различни сигнали, да не използвам друг израз, но ми се струва, че те ще бъдат доста селективно изпращани и разглеждани. Какво ще стане с редица кметове или други местни дейци на ГЕРБ, за които имаме сигнали, пък нищо не се говори за тях? Или там ще мине тихомълком. Ето виждаме как горе-долу вече се слага на пързалката кметът на Пловдив. Не се споменава неговото име още, но се дават знаци, намеква се. Там трябва промяна и за да не се окаже Пловдив проблемен град за управляващите.

- И това е заради ремонта в центъра на Пловдив. Но някак си в центъра на София ремонтът се забрави.

- Вижте, аз имам поглед, тъй като преподавам и в Пловдив, всяка седмица ходя там. Наистина е трудно да кажем, къде са по-големите гафове. В София много, много пакости има също. Много пакости, даже според мен в София пакостите, да се изразя така по-шеговито, са повече отколкото в Пловдив. В Пловдив също има доста неща, които се натвориха, но в София и както виждате, в София всичко се ограничава до едно административно, чиновническо равнище. Хората, които взимат решения и трябва да отговарят за тяхното изпълнение, за последиците, тоест кметът на София, неговият екип заместници, мнозинството в Общинския съвет и т.н., те са засега недосегаеми. Тях ще разследва ли етичната комисия на ГЕРБ, ако се получат сигнали? Аз мисля, че сигнали доста има вече.

- Проф. Маринов, на какво се дължи оглушителната тишина сред делегатите?

- Това е съвсем разбираемо поведение. Аз не съм изненадан от такова поведение. Разбира се, в едни по-свежи, по-силни години на ГЕРБ сигурно щяха да режисират някаква имитация на активност на изказване. Сега нещата са оголени.

По принцип това е самата природа на тази партия. Тя не е способна да води пълноценен диалог. Както виждате, отдавна там няма хора, които дори просто си изказват мнението. Вече всички мълчат от страх да не сбъркат. Дори когато правят елементарни нищо не значещи изказвания, пак се вижда, че се притесняват. Няма там, няма вътрешен живот.

Това е организация, която не е изградена на основата на нормалния политически живот, тоест дискусия, предложения, спорове и обединяване около решение в рамките на някакъв демократичен процес в демократични органи и т.н.

Видяхте, излезе началникът, наби канчетата, припомни, с което издаде собствената си неспособност да реши проблема, припомни, че им е говорил за лампичките отдавна и не са го чули. Значи, самият този манталитет, че можеш да управляваш хората като новогодишни гирлянди, кога ще светкат, кога ще гаснат, кои лампички ще светват, той е порочен. Поради тази причина ГЕРБ се изчерпи.

Оттук нататък можем само да предполагаме, какво е било в главите на всички тези хора там. Кой ще бъде следващият? Кой ще бъде нарочен? Как да се спаси от това да бъде нарочен? Там много добре знаят помежду си, кой с какво се занимава. Само че едни са посочвани като грешници, а за другите нищо не се казва.

Така че това е процес, който ще почне да се изражда, още повече че ще придобие все по-драстични форми. Защото мълчанието е формула на конгреса, на събранието им. Но мисля, че навън помежду си, в своите среди тези хора не мълчат, те коментират, те споделят и сега са уплашени. Защото разбират, че нещата отиват към своя финал. И всеки ще мисли как да се спасява.

- В тази оглушителна делегатска тишина нямате ли впечатление, че се чува един глас на един от присъстващите, който обаче през цялото време мълча?

- Той след това говори.

- Малко.

- Да, все пак един от малкото, които казаха нещо пред журналистите. Той все пак каза нещо. Вижте, аз имам мнение по въпроса. И моето мнение е, че въпросът „Цветанов“ не е закрит. Нищо че го освободиха отвсякъде. Не мисля, че този въпрос, бих казал този проблем, е приключил, поради много причини. И ще видим тепърва, какво ще се случва. Защото през всичките тези години на Цветанов не може да се отрече едно нещо – той неуморно обикаляше страната и структурите на ГЕРБ. Неуморно. Това води до определени последици.

Значи, него хората го познават, повечето от тях той ги е издигал. Да, мнозина ще се откажат от него преди три пъти да пропеят петли. Но мнозина разбират, че и да се откажат от него, пак ще ги ометат. Така че аз пак повтарям, според мен не бива да се прибързва да се смята, че проблемът „Цветанов“ е решен. Има хора, които искат сега да изчеткат, да доставят удоволствие на Бойко Борисов и едва ли не представят въпроса за приключен. И то приключен славно, показно, перфектно, по всички правила.

Лично аз имам дълбоки съмнения, че така безболезнено ще се развият процесите оттук нататък. И ако съм прав, ще бъдем свидетели до местните избори на много ожесточени борби в редиците на ГЕРБ на много места. Така смятам аз, това е моята прогноза.

- Защо се получи така, че вместо пример за назидание отстраняването на Цветан Цветанов започна да събира съчувствие и симпатия?

- Е, как да ви кажа, може би съчувствие и симпатия е малко силна дума. Хайде, аз ще говоря за себе си, от свое име ще говоря, може би някой му симпатизира. Разбира се, нали знаете, всичко е въпрос на сравнение. Нищо чудно след време да ни се струва, че Цветанов е бил много по-добър от тези, които са го заместили. Шегата настрана. Но около него има явна несправедливост.

Никой не оспорва греховете на Цветанов, той наистина справедливо плати цената за това, че се самозабрави. Защото той се самозабрави. Обаче само той ли е грешникът? И веднага ще ви поставя най-ясният въпрос – през всичките тези години всичко, което е правил Цветанов, дали е било неизвестно за лидера на партията? Много е лесно да кажеш – питайте Цветанов, той вече не е ГЕРБ. Ама 10 години на това ниво, при тези отношения между двамата, мисля, че едва ли има неща, които Борисов не е знаел. И от тази гледна точка, разбира се, че и в средите на ГЕРБ, а и в обществото, се казва – добре де, ама защо само него?

И това не е въпрос на някаква кръвожадност – да искаме повече и повече жертви, а просто да не се опитват с помощта на показното, наказателно отстраняване на един човек, да прикрият останалите и да излезе така, че едва ли не всичко вече е бяло, чисто и светло.

Те опитаха този номер – ГЕРБ, с тази много глупава идея, че изборите били израз на прошка. Никаква прошка няма и те много добре го разбират това нещо. Няма прошка, понеже един човек е отстранен, всички други са оневинени, нали, имат индулгенция. Така че това е причината за този тип коментари. Сега, дали това е симпатия и съчувствие към Цветанов, не знам. Аз лично не разсъждавам така. Но справедливостта изисква да се каже именно това, че в случая той е да кажем… не, изкупителна жертва не е точно да се каже, защото той не е жертва и не е невинен, но…

- Измиха си с него ръцете.

- Да, може и така да кажем. Както казват руснаците – казьол отпущение – жертвена овца, която трябва да отмие греховете на останалите. Греховете на останалите остават и те тепърва ще бъдат тема за разговор.

- Какво настъпва в ГЕРБ и в какво ще се прояви?

- ГЕРБ върви към края на жизнения си цикъл. Той можеше и по-рано да приключи като проект, но просто няма срещу себе си противник. Нямаше доскоро. Не, че сега има готов, но вече се изчерпва общественото търпение. Такъв тип проекти, с такава структура, с такъв манталитет на хората, които го управляват, те имат срок на годност. Не може да продължава дълго.

Спомням си, ние с вас сме дискутирали този въпрос, и то не много скоро – отдавна е време да се разсъждава за българската политика, за българския политически живот след ГЕРБ. А това как точно ще приключи ГЕРБ, дали ще се случи нещо подобно на НДСВ или на други по-злополучни трагикомични проекти, това е друг въпрос. Въпреки че искам да кажа нещо друго – не бива да се слага знак за равенство между определени лица, ръководители на ГЕРБ, и други персони, и всички членове на ГЕРБ или всички хора, които са влезли в политиката чрез ГЕРБ.

Аз ще ви дам пример. Отвреме навреме ходя на едни обучения и се срещам с млади хора, политици и желаещи да станат политици, от различни партии. Мога да ви кажа, че има млади хора в ГЕРБ, които ми правят много добро впечатление – разсъждават честно, разсъждават критично. Но го правят там в тази среда, където вероятно се чувстват по-спокойни. Защо трябва да зачеркваме тези хора? Не можем да кажем, че който е член на ГЕРБ, непременно е злодей, престъпник или негодник. Негодници има във всички партии, нали, в това отношение нямаме съмнение, нямаме илюзии.

- Друг е въпросът, че тези хора, които са почтени, които са честни, които виждат нещата, явно не са критична маса и не могат да окажат никакво влияние на хода на своята партия.

- Да, те разбират много добре, че ако се опитат да критикуват, да изразяват различно мнение, много бързо ще бъдат изметени.

- Ще изпуснат и филийката, и шунката на филийката, и всичко останало.

- Да. Може би нещо още по-лошо – знаете ли, една част от тях имат някакви надежди, имат някакви амбиции за бъдещето. Не толкова конкретната изгода, знаете. Просто виждали са някаква перспектива, ето, влезли са в една партия, тази партия е силна, успява да побеждава и т.н., и сега изведнъж нещата отиват към фалит на уж успешното управление.

За мен по-важно е друго – че всичко, което се случва в и на ГЕРБ, трябва да бъде повод за поука. Защото, ако всичко се сведе до някакво злорадо удовлетворение, че ще си го получат, а другите продължат по същия начин или се появят други от същия тип, тогава значи нищо не сме научили, никакъв урок не сме извлекли от това, което се е случило. И аз смятам, че поуката, разбира се, тя не може да бъде казана толкова бързо, но с една дума – че в името на политическата ефективност, печелене на избори и упражняване на властта, не бива да се правят такива ужасяващи компромиси с елементарните принципи и ценности на демократичната политика.

Няма никакво значение, че 10 години почти не са загубили избори. Ето, идва краят на този период. Само че големите губещи, тези, които плащат цената, са мнозинството от българите. Това е големият проблем.

И ние трябва да разберем, че така не бива да се опитваме повече да изграждаме, така да устройваме нашия политически живот. Трябва най-после да започнем да се учим от всички тези несполуки и провали на последните 30 години.

- Които, любопитно, се повтарят като рефрен на всеки 10 години.

- Ами да. Защото всичко е поставено в името на ефективността.

- В името на властта и на далаверата от нея?

- Точно. Да спечелиш властта, да я консумираш, което в България, за съжаление, значи в много голяма степен далавера. Тук съм съгласен с вас.