- От опозиционната ВМРО-ДПМНЕ имат пет претенции към договора между България Македония и България: изрично споменаване на македонския народ в договора; утвърждаване на съществуването на македонския език; приемането на симетрични ангажименти между Македония и България и ясна диференциация между частта от общата и отделните истории на двете държави. Ако това стане факт, ще означава ли признаване на македонския народ и македонския език, проф. Димитров?
- Първо, това едва ли ще влезе в проекто-договора, който ще ни представи Заев, защото той, за разлика от Никола Груевски и неговата компания, е на доста по-високо интелектуално равнище и знае много добре, че държавите не признават езици и народи. Това се прави от лингвистични и исторически институции. Освен ако за Македония е много по-важно например, Институтът за история към БАН или Националният исторически музей да признаят наличието на македонска нация, а Българският институт за езика към БАН да признае пък македонския език, отколкото правителството. Такова изискване няма никаква стойност - никога не се изисква от правителства да признават езици и народи. А що се отнася до държавата на този юнак, който беше 10 години министър-председател на Македония (Груевски - б.р.), който е и бивш боксьор и мнозина казват, че като млад е играл без каска, да му напомним, че България първа е признала Македония като държава. Очевидно той е забравил това.
- Ще ви цитирам какво е казал вчера премиерът Зоран Заев след като е представил договора пред външната комисия на парламента в Македония: „С договора скопското правителство още веднъж потвърждава уникалността на македонския народ, на македонския език и на македонската идентичност. В договора няма дилеми, че става дума за две държави, два езика и два народа”.
- Така е!
- При това положение признаваме и македонски народ, и македонски език, така ли?
- Точно обратното. Как ще го признаем? Кой е тоя луд, дето ще го признае!? Бойко да не е директор на Института по лингвистика, дето го наричаме Институт за езика.
- Смятате, че е абсурдно в договора да се признава македонски език и това да го подпише премиерът Борисов?
- Кой е той, че да признае език? Аз не мога да призная език, защото не съм специалист, затова се позовавам винаги на Френската или Руската академия за езици.
- Защо този договор е таен? Защо още не е публикуван?
- Защото се боя, че в завършен вид все още го няма. Ние сме дали някаква основа на македонците – те заседават, преговарят – външните министри Никола Димитров със Екатерина Захариева и когато бъде готов, ще го видим тогава.
- Обърнаха ли се към вас, проф. Димитров, като към един от най-големите специалисти по Македония, при подготовката на този договор? Поискаха ли от Външно министерство да ги консултирате?
- Навремето, да. През 2010 г., когато бях министър.
- Но сега, не. Защо?
- Той е същият. Какво повече да добавят.
- Има ли нещо, което да ви притеснява в тази ситуация?
- Не. Договорът ще бъде подписан. Моите опасения са от друг характер, а именно как ще бъде изпълняван. Като историк знам великолепно, че има договори, които са подписани, но не се изпълняват или са нарушвани грубо и вероломно. Между другото ние, българите, сме рекордьори по краткост на договор. Един договор, подписан през 1332 г. от цар Иван-Александър с Византия надвечер, на другата сутрин е скъсан и български войски минават в настъпление срещу ошашаввените византийски войски, разгромяваме ги и си взимаме цялото Южно Черноморие. Да не напомням за договора на Иван-Асен II с Теодор Комнин или за пакта Рибентроп-Молотов и т.н.
- Ще присъствате ли в Скопие на подписването на договора заедно с премиера?
- Не. Имам много работа. Туко-що свърши голямо съвещание за Голямата Базилика, имам да правя разкопки, да обикалям, да реставрирам и организирам. Ако ме повикат, ще отида, но се съмнявам. Моето име дразни македонците и по-добре е да не ходя. Ще кажат: „Божидар Димитров идва като победител“. Иначе явната война я водих аз.
- Как оценявате външнополитическата активност на премиера?
- Много добре.