"Структурно българската икономика ужасно закъсня да се трансформира към изискванията на 21-ви век. Необходим е задълбочен анализ на експертно ниво", каза пред БНР проф. Бранимир Ботев, вицепрезидент на Европейската лига за икономическо сътрудничество.
"Тя се нуждае от лечение и оздравяване. Проблемите й са свързани със задлъжнялостта и дефицита".
Той отбеляза ,че сред важните стъпки, които трябва да се предприемат, е оздравяването на "ВМЗ - Сопот" - най-голямото държавно предприятие.
"А именно чрез технологично развитие и чрез партньори, които могат да ни дадат технологичен скок".
Военно-промишленият комплекс на България е с дълги традиции и се развива като най-сериозната част от българската индустрия, обясни той.
"Прилагат се най-бързо нововъведения. Злощастните събития, които се развиха в Украйна, дадоха тласък на тази индустрия. Но решенията, които много често се взимат, за съжаление, доминирани не от технологични, икономически и пазарни изисквания, а от чисто политически такива, са грешни. Когато взимат решения, българските политици консултират ли се с хората от промишлеността, с анализаторите, с големи финансови институции?!"
България няма да спечели нищо от сделката с "Райнметал", заяви проф. Ботев.
"Представянето на сделката като инвестиция от страна на "Райнметал" всъщност представлява теглене на заем от България чрез инструмента SAFE. Парите от този заем трябваше да бъдат предоставени на "Райнметал". Не съм сигурен, че някой, който получава пари за извършване на дейност от нас, защото ние осигуряваме площадката, работната ръка, би трябвало да осигуряваме и цялото производство, всъщност прави инвестиция.
На второ място, "Райнметал" са специализирани в конвенционални средства и муниции. Вече виждаме, че съвременната война се води през Космоса, през комуникации и с дронове. Тя не води с барут, каквато фабрика щяхме да направим. Според мен няма да се направи.
"ВМЗ - Сопот" има огромен потенциал за преструктуриране на своето производство към високотехнологично, а именно дронове и системи за тяхното управление. Това трябва да правим, а не да обявяваме фабриката за барут за високотехнологично постижение".
Събитията, които се развиха след руската агресия в Украйна, фокусираха вниманието на целия свят върху Източна Европа, напомни още икономистът.
"Оказа се, че тя е спасителен пояс за Европа, защото е място, откъдето ще се осъществяват следващите най-сериозни логистични коридори, място, където ще се гарантира външната сигурност на ЕС. Това е свързаността, която може да осигурява свързаност на европейската икономика и пазари.
От друга страна, Източна Европа бележи огромен среден ръст в сравнение с класическите членки от ЕС".
Източник: БНР