В Плана за възстановяване разходите, които пряко ще доведат до икономически растеж, са пренебрежимо малки

Проф. Даниела Бобева: Проблемът на фиска не е недостигът на средства, а неефективното им използване

4260 | 4 май 2021 | 12:56

Диагностиката на икономическата криза трябва да насочи прожекторите към истинския проблем - инвестициите и как те да се съживят


Проф. Даниела Бобева


Българската икономика между фискалните провали и слабата надежда за Плана за възстановяване

В следизборната част на април основният икономически дебат се върти около състоянието на фиска и Плана за възстановяване.

Евростат публикува данните за фискалния дефицит, където е отбелязан рекорд на България от 12.7% от БВП за последното тримесечие на 2021 – четвърти най-лош фискален резултат в ЕС. Това е не само най-високият дефицит за последните повече от двадесет години, но и най-парадоксален на фона на скромните мерки за подпомагане на бизнеса и домакинствата.

Другата лоша фискална новина е, че за първи път от много години за първо тримесечие бюджетът е на дефицит (0.5% от БВП). Като се вземе предвид тази негативна тенденция и прогнозата за сравнително слаб икономически растеж, дебатът в и извън новосформираното Народно събрание е за това не дали, а с колко да се ревизира Закона за държавния бюджет. Започна наддаването за това колко още да се увеличи бюджетът. Чуха се гласове за необходимост от допълнителни 10 млрд.лв. дълг.

Подсигуряването на достатъчно средства за ново или служебно правителство в следизборната несигурност е част от доброто намерение за поддържане на финансово-икономическа стабилност. От друга страна, този дебат има фундаментално значение за следизборната дилема – ще продължават ли следващите правителства опасната практика да раздават безразборно пари в очакване на подкрепа при нови избори или ще се води отговорна фискална политика на разумни разходи, насочени само там където има най-голяма нужда от тях.

Големите бюджетни разходи през последните тримесечия не са свързани толкова с пандемията, колкото с политически импулси на щедрост. Ръстът на разходите спрямо първото тримесечие на 2020 г. е свързан главно с изплатените добавки в размер на 50 лева към пенсиите, по-високите здравноосигурителни плащания, базовия ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2020 г., увеличените размери на минималната и максималната пенсия от началото на годината, увеличението на възнагражденията в сферата на образованието и разбира се, щедростта към държавната администрация.

Основният проблем на фиска не е недостигът на средства, а тяхното неефективно използване. Затова ревизия на бюджета без ясна политика за това за какво и как да се разходва увеличения бюджет ще бъде по-скоро „старата песен на стар глас“ и ще делигитимира реформаторския дух на предизборна България.

Не би трябвало да се пренебрегват някои положителни фактори за фискалната позиция. Налице са устойчиво нарастващи приходи в бюджета дори и в дефицитното първо тримесечие (приходите по консолидираната фискална програма към март 2021 г. са в размер на 11 млрд., тоест нарастват с 371 млн. лв. в сравнение с тримесечието преди началото а пандемията, ръст от 3.4 %). С други думи, проблемът не е толкова в приходите, колкото в неефктивността и на загуба на управление на разходите.

Фискалните тревоги през април бяха засилени от съобщението за намаляване на фискалния резерв. Към момента той възлиза на 8,5 милиарда лева и се движи около нормалния му размер, но 3,3 млрд. лева от тази сума са блокирани в „Сребърния фонд“, с които правителствата не могат да разполагат.

Ще оцелее ли икономиката на България под ударите на пандемията и политическата нестабилност?

Основният въпрос е ще съумее ли икономиката да заработи достатъчно, за да осигури нарасналите публични разходи?

Не е ли време да се рационализират безсмислени разходи и пренасочат разходи от някои големи разходни центове като например, отбрана, към такива, които ще вдигнат икономиката на крака. Ако се сбъднат прогнозите за растежа на българската икономика през настоящата година, то във всички случаи приходите в бюджета, а с това и разполагаемият ресурс за разходване, ще се увеличи, а инфлацията, въпреки че ще се ускорява, ще се запази в рамките на ниските нива.

 

Очакванията на бизнеса за икономиката са по-песимистични от тези на официалните институции. Потвърждава се тенденцията за свиване на инвестициите, което ще се отрази неблагоприятно за растежа. Инвестиционната бизнес анкета на НСИ, проведена сред промишлените предприятия през март 2021 г., показва, че разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2020 г. са с 8.7% по-малко спрямо 2019 година, а плановете на промишлените предприятия през 2021 г. са за още едно голямо свиване на инвестициите с 15.5% в сравнение с направените през предходната година. Диагностиката на икономическата криза трябва да насочи прожекторите към истинския проблем - инвестициите и как те да се съживят.

Промишлеността се изправя пред още предизвикателства – предвид намаляването с нови 9% на поръчките от чужбина през месец март. Първото тримесечие на 2021 г. не даде признаци за съживяване на туризма въпреки рехавите мерки за ограничаване. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през февруари 2021 г., е 627.7 хил., или с 40.4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Приходите от нощувки през февруари 2021 г. достигат 35.2 млн. лв., или с 42.1% по-малко в сравнение с февруари 2020 година. Вече не мерките на държавните институции за ограничаване на социалните контакти, а страховете на хората ще управляват скоростта на възстановяването на туризма.

Защо Планът за възстановяване няма да възстанови икономиката през 2021-а?

В Плана за възстановяване разходите, които пряко ще доведат до икономически растеж са пренебрежимо малки. Лепенето на стиропор по стените на жилищни сгради и рехабилитация на новата пътна инфраструктура няма да върне икономиката на пътя на растежа, при положение, че частните инвестиции се сриват. Отнемането на инициативата за растежа от частния сектор и прехвърлянето към държавата обрича икономиката на бавно и мъчително възстановяване.

Значителната част от предвидените в Плана разходи се планира да се консумират от неефективните и без това държавни предприятия - значителен ресурс е заделен например за БДЖ, която продължава да гълта огромни публични финансови ресурси и да предоставя нискокачествена услуга на гражданите. С предизвестена ниска ефективност и ефикасност са и други планирани разходи в Плана и по този начин го правят по-скоро инерционен отколкото реформаторски. Изсипването на финансови ресурси в нереформирани сектори не дава очаквания ефект.

В следизборния период правителството в оставка даде повод за критики и налагането на мораториум върху действията му.

 

Нелогичната и неналагаща се смяна на бордовете на големите държавни предприятия не е само неетична проява, но влиза в противоречие с горещите обещания и прието законодателство, което трябваше да ограничи политическите назначения – важен елемент от наложените от ЕС реформи в държавните предприятия за целите на присъединяването към Банковия съюз и ВМ II.  

Една от новините на месеца е също предизвестена и доста показателна за предизборен популизъм. C 10 години се отлага очакваното от много длъжници освобождаване от задълженията. С 10 нa 2 глaca Конституционният съд обяви, че обpaтнoтo дeйcтвиe нa aбcoлютнaтa дaвнocт e пpoтивoĸoнcтитyциoннo, което означава че всички задължения на физическите лица ще се погасяват след десет годишна давност. С това решение България продължава да е една от малкото страни в ЕС, където няма закон за личния фалит и облекчение за длъжниците, които са в невъзможност да погасят задълженията си в един продължителен период от време.  

Както винаги, и през април, темата с енергетиката подсилва енергията на дебатите, но сега дебатът пропусна важно събитие. В предизборните програми всяка партия вложи различен, в повечето случаи неясен смисъл на т.нар. „справедливо“ преобразуване на енергийния сектор, а остана тайна какво ще се прави с електроцентралите с лигнитни въглища в басейна „Марица изток“ и намиращия се в застой проект за атомна електроцентрала на площадката в Белене (или неясната нова възможност за изграждане на ядрена мощност на нова площадка в Козлодуй).

Външно-политическата немощ в един от най-важните сектори на икономиката, където националните интереси останаха пак незащитени, е енергетиката. В края на март лидерите на седем държави членки на Европейския съюз, водени от Франция, се опитаха да еманципират  ядрената енергетика в климатичната и енергийната политика на ЕС с идеята, че ядрената енергия трябва да бъде неразделна част от климатичната и енергийната политика на ЕС и да се третира наравно с останалите налични технологии за нулеви и ниски емисии, включително да бъде включена в таксономията за устойчиви инвестиции.

 

Шест от седемте държави са от бившите социалистически страни, но България не участва в групата. Отсъствието се дължи не на недоглеждане, а за липса на ясна политическа визия за сектора и кураж да се защитава българския интерес.

Текстът е част от месечния анализ на Института за стратегии и анализи за април 2021 година.




От категорията

9 май 1945 г., денят, в който оръдията в Европа замлъкнаха

-1462699905.jpg

Споровете кой е Денят на Победата - 8-и или 9 май, както и какво честваме на 9 ...

9 май 2021 | 00:01

Димитър Недков: Какъв ден и на коя Европа, без Деня на Победата...

-1469376997.jpg

А къде сме ние българите в цялата изнасилваща Историята, днешна оперетна ...

8 май 2021 | 21:49

К. Методиев след интервюто на Слави: Този човек е гост в политиката, в управлението ще е бедствие!

-1607246045.png

Човекът, който напълни до пръсване свирката с пара за едно интервю с Бойко ...

8 май 2021 | 17:52

Валентин Вацев: Избори заедно с Триморието! Подкрепата за Радев ще бъде преосмислена

-1597939100.jpg

ГЕРБ притежава България така, както партията-държава БКП я притежаваше през ...

5 май 2021 | 13:59