14710 | 6 апр. 2022 | 20:53

Наказателно обвинение срещу Владимир Путин изисква да се установи, че той е замесен в някакво качество в едно от тези престъпления - геноцид, престъпления срещу човечеството или военни престъпления, казва юристът

Източник: "Гласове"
Автор: Ронан Планшон, "Фигаро"
Превод от френски: Галя Дачкова

Клането на цивилни в Буча представлява сериозно нарушение на четвъртата Женевска конвенция, обяснява директорът на Института по криминология и наказателно право в Париж Дидие Ребю, професор в университета “Париж Пантеон Асас”. "Разследването на военно престъпление изисква разследвания на място чрез събирането на доказателства, но и на свидетелски показания. Трябва да се установи със сигурност, че жертвите са имали статут на защитени лица, т.е. че са граждани на окупираната държава и че не са нито бойци, нито са извършвали дейност срещу окупационната армия, както и че тяхното убийство е извършено от окупационната армия", обяснява Дидие Ребю пред "Фигаро".

- След напускането на руските военни части от Буча бяха открити десетки трупове на цивилни, някои от които изглежда са екзекутирани набързо. Украинските власти говорят за “умишлено престъпление”. Бихте ли използвали този израз?

- Само разследване ще позволи да се определи със сигурност умишления характер на това клане. Ето защо е преждевременно да се твърди това. Въпреки това изображенията, показващи убити хора с вързани на гърба ръце, ни карат да мислим, че те са били жертви на екзекуции, което позволява да мислим за умишлени действия. Но това за момента е само предположение.

- Международната общност говори за военно престъпление. От юридическа гледна точка, към какво се отнася понятието “военно престъпление? За какво конкретно става въпрос?

- Понятието за престъпления е дефинирано от международното хуманитарно право или правото на въоръжените конфликти. Това международно хуманитарно право или право на военните конфликти предвижда ограничения на военните актове. То има за цел да защити хората, изложени на въоръжен конфликт, които се наричат “защитени лица”. Това са ранените, болните, бедстващите и военнопленниците и цивилното население на територии, окупирани от армия. Това е разликата с престъпленията срещу човечеството, които не поставят същото ограничение и се прилагат към цялото цивилно население, включително това на държавата на извършителите на престъпления срещу човечеството. Военните престъпления предполагат, по хипотеза, въоръжен конфликт. Това е друга разлика с престъпленията срещу човечеството, които могат да бъдат извършени в контекста на въоръжен конфликт, както и извън този контекст. Военните престъпления се състоят от т. нар. тежки нарушения срещу защитените лица. Те включват, например, убийства, изтезания или нечовешко отношение, вземане на заложници, депортиране… Те са определени по-конкретно в четирите Женевски конвенции от 12 октомври 1949 г., които са част от международното хуманитарно право.

- Могат ли тогава телата, открити в освободените територии, да попаднат в това определение?

- Без никакво съмнение. Избиването на цивилни на територия, окупирана от окупационните сили представлява тежко нарушение на четвъртата Женевска конвенция. Това клане се анализира като предумишлено убийство срещу лица, защитени от тази конвенция. Сведователно това е военно престъпление. Тази квалицификация наистина е приложима към клането от Буча, ако то бъде доказано, което изглежда е така.

- Как може да се разследва военно престъпление? Как се изграждат доказателствата?

- Разследването на военно престъпление изисква разследвания на място чрез събирането на доказателства, но и на свидетелски показания. Трябва да се установи със сигурност, че жертвите са имали статут на защитени лица, т.е. че са граждани на окупираната държава и че не са нито бойци, нито са извършвали дейност срещу окупационната армия, както и че тяхното убийство е извършено от окупационната армия. Събирането на тези доказателства е дълго, защото трябва да има достъп до местата, където са извършени военни престъпления, и да се отдели време за събирането и съпоставянето на свидетелските показания.

- Международният наказателен съд има ли юрисдикция над Русия и действащ държавен глава? Има ли прецеденти?

- Нечленството на дадена държава в Международния наказателен съд (МНС) не пречи априори на неговата юрисдикция за престъпления, извършени от нейни граждани на територията на държава, която се е присъединила към МНС или е приела, в каквото и да е качество, неговата компетентност. Такъв е случаят с престъпленията, извършени в Украйна от руската армия. Въпреки че Русия не се е присъединила към статута на МНС, Украйна - която също не се е присъединила - все пак прие юрисдикцията на Международния наказателен съд за престъпления, извършени на нейна територия от 2014 г. Вследствие на това МНС има юрисдикция да съди престъпления на украинска територия и тази юрисдикция се упражнява срещу всички извършители на тези престъпления, дори ако те са граждани на държава, която не се е присъединила към Международния наказателен съд. Следователно той е компетентен да преследва и съди руски военни, извършили престъпления в Украйна.

Юрисдикцията на Международния наказателен съд се упражнява срещу всички извършители на престъпления, влизащи в неговата компетентност, без никакво ограничение. Това означава, че имунитетите на държавните глави не се прилагат пред него за разлика от националните съдилища. Има прецедент: Международният наказателен съд преследва президента на Судан Омар ал Бешир, докато беше на поста. Това съдебно преследване обаче не е завършило до ден-днешен. Докато беше на власт, нито една от държавите, която той посети, не го арестува. Въпреки това, Омар ал Бешир беше много възпрепятстван, тъй като внимаваше да не посещава много държави от страх, че ще бъде арестуван.

- Дали това е реалистичен сценарий в този случай?

- Наказателно обвинение срещу Владимир Путин пред Международния наказателен съд не е възможно, докато задълбочено разследване не заключи, че той е замесен в едно или повече престъпления, влизащи в компетентността на МНС (геноцид, престъпления срещу човечеството или военни престъпления). Това заключение не е правно невъзможно. Но то изисква да се установи, че Путин е замесен в някакво качество в едно от тези престъпления. Това не е лесно при военните престъпления, които са действия, извършени на място, което може да се е изплъзнало от контрола на висшестоящите. Най-малкото може да се помисли за обвинителен акт. Всъщност правният режим на престъпленията съгласно международното право, като военните престъпления, предвижда, че йерархичен военен или цивилен началник е наказателно отговорен, при някои условия, за престъпления, извършени от неговите подчинени, ако не успее да ги обуздае.

В случай на наказателно обвинение на Путин, прокурорът на Международния наказателен съд трябва да поиска издаването на заповед за неговото арестуване. Очевидно тази заповед за арест няма да има никакъв ефект в Русия, тъй като тя не признава юрисдикцията на Международния наказателен съд. Можем да предположим, че президентът Путин би могъл да продължи да посещава много държави или защото не са се присъединили към МНС, или защото биха отказали да изпълнят заповедта за арест по политически съображения. Но тази заповед за арест все пак може да разубеди Путин да отиде в определени държави, където няма да има уверението, че няма да го арестуват. Това би реализирало по някакъв начин излючването му от общността на нациите.

- Кои са предишните “военни престъпления” в историята?

- Понятието “военно престъпление” е старо. То датира от края на ХIХ век. Първите значителни опити за наказателно преследване са след Първата световна война, но не са много и често са неуспешни. Понятието започва да се прилага наистина след Втората световна война. В международен план военните престъпления бяха преследвани пред международния военен трибунал в Нюрнберг и много нацистки сановници бяха осъдени на смърт с този мотив пред съда. Същото беше и с Международния военен трибунал в Токио, който осъди на смърт през 1948 г. няколко японски военнопрестъпника.

В национален план, имаше много процеси за военни престъпления срещу германците след войната във Франция. Клането в Орадур-сюр-Глан доведе до процес за военно престъпление през 1953 г. Същото се отнася за клането в Аск. Понятието “военно престъпление” действително беше централно за наказването на нацистките и японски престъпници след войната. Защото техните жестокости бяха извършени главно срещу лица, защитени от правото на въоръжените конфликти, в контекста на война.

По-късно бе използвано понятието “престъпления срещу човечеството”, когато се оказа, че наказателното преследване за военни престъпления вече не е възможно, тъй като те са по давност (това е още друга разлика между военните престъпления и престъпленията срещу човечеството). Това обяснява защо Тувие, Барби и Папон бяха преследвани за престъпления срещу човечеството. Тази квалификация беше избрана, защото квалификацията за военните престъпления вече не беше възможно предвид давността. Барби, например, беше осъден през 1954 г. за военно престъпление за убийството на Жан Мулен. Той бе осъден за престъпление срещу човечеството за депортирането на децата от Изийо през 1987 г.

Неотдавна Международният трибунал за бивша Югославия произнесе множество осъдителни присъди за военни престъпления. Международният наказателен съд също е компетентен да съди за военни престъпления.