12198 | 4 февр. 2025 | 13:32
Искане за нов конвергентен доклад, бих казал без ирония - дивергентен доклад, е решение на правителството на България. Трябва да се прецени имаме ли основания и аргументи за доклад. Винаги съм казвал, че присъединяването към еврозоната е политически процес. Но е двупосочен, реципрочен процес.
За това предупреди макроикономистът проф. Димитър Иванов в интервю пред БНР.
"Второ, ако правителството иска от ЕК нов конвергентен доклад, към този месец ние не сме готови за това, защото има 4 основни документа, които трябва да бъдат представени на ЕК. И това са нов закон за бюджета – нямаме, и ще е има най-рано в края на февруари. Второ, да представим актуализирана средносрочна фискална прогноза, трето, данните за бюджетния дефицит да е не на касова основа, а на начислена. А проблемът ни е, че счетоводството и стандартите на отчитане са остарели. Фиксирали сме се върху касов дефицит, а защо МФ не минава към планиране на начислена основа", попита макроикономистът.
Според него приемането ни в еврозоната не е въпрос "да попълним 5 квадратчета критерии и да кажем, че ги изпълняваме":
"Оценката ще бъде направена на анализ на една комплексна икономическа, финансова и социална картина на България, на устойчивостта. ЕК няма да ни оцени. И се учудвам на БНБ да заяви, че "България изпълнява последния критерий за еврозоната". А в по- дългосрочен период? Моето обективно мнение е и призовавам за реализъм и честност към българските граждани, че ще ни оценят по-цялостната финансова ситуация."
И допълни, че изготвянето на бюджета за 2025 г. не е достатъчно, а трябва да върви ръка за ръка с актуализирана програма за стабилизиране на публичните финанси до 2028 г.
"Ако това го няма, догодина пак ще дискутираме колко е дупката в бюджета", предупреди проф. Иванов.
Проф. Димитър Иванов анализира и данни на Евростат за България и еврозоната.
"Най-голямо увеличение на брутния държавен дълг спрямо БВП има България. Скоростта на нарастване на дълга е най-голяма в сравнение с всички страни в ЕС. Това означава, че нашият икономически растеж, неговият темп, се дължи на вземани дългове, а не на вътрешни, генериращи сили на икономиката. Имаме растеж, помпан от кредити, повишени социални плащания и увеличени цени", посочи икономистът.
Относно политиката на Тръмп за налагане на мита и отсрочването им с 30 дни, проф. Иванов каза, че ЕС трябва да е внимателен.
"Идва в период на повишена политическа несигурност, Германия е на избори на 23 февруари. В зависимост от това ще са и търговските отношения между САЩ и ЕС, и може допълнително да намали растежа на еврозоната с 0,3% според анализатори", смята проф. Иванов.
Мобилна верси
RSS
