Проф. Димитър М. Иванов: Кой се страхува от избора на нов гуверньор на БНБ?

Много централни банкери са дошли от академични и научни институти, без никакъв банкерски опит

Проф. Димитър М. Иванов: Кой се страхува от избора на нов гуверньор на БНБ?

16459 | 6 апр. 2022 | 17:07

Убеден, че изборът на г-н Любомир Каримански би бил достатъчно амбициозен, разумен и полезен за бъдещето на Централната Банка на България


Проф. Димитър М. Иванов
Доктор на икономическите науки
Специално за Епицентър.бг от Лондон

 

Човек не се ражда банкер, още повече гуверньор на Централна Банка. Както и не се става гуверньор на стадиона, в битка между различните запалянковци, още по-малко с размахване на компромати. Нещо повече, даже и досега изкушените от политиката вече разбраха, че с гласуване не се постига нищо, нито с аритметични игри на различни множества. Обкръжаващото ни политическо дивертисменто се опитва да ни накара да неглижираме реалния свят, в който живеем, с неговите остри проблеми. Да ни убеди, че в мъдростта на сегашната власт, която не е нищо повече от симулиране на такава.

ЗАД КУЛИСИТЕ НА ЛОБИЗМА

 

Битката за кой да бъде гуверньор на БНБ се превърна в един недостоен политически цирк, в който както на арената, така и зад завесите се разиграват недостойни актове на евтино политическо инженерство и на псевдо банкерска загриженост.

 

Един български банкер, вече пенсионер, обикаля телевизионните студия, обяснявайки, как един от двамата кандидати нямал достатъчно банкерски опит, че, „кандидатите не са особено убедителни и са с „надути“ CV-та", забравяйки абсолютно, как самият той преди 21 години, имаше трудности, когато трябваше да получи сертификатът си на банкер от страна на БНБ. Малко скромност и припомняне на личната история е необходимо.

 

Друг пък коментатор, подчертава липсата на достатъчна международна репутация на кандидатите. Нещо, което по принцип и на теория е вярно, но съзнателно се избягва логичният факт, че в българската действителност, международна репутация в последните двадесетина години в 99% от случаите, се трупа главно и единствено преминавайки и возейки се на „асансьора на властта“.

 

Цели сериозни научни институции, университети, с техния богат кадрови потенциал бяха и продължават да са игнорирани от участие във политическата власт. И тази вредна практика продължава и до днес с двете служебни правителства от 2021 г. и редовното правителство сега. От коя шапка и на кой фокусник да извадим достоен кандидат с изключителна международна репутация сред финансовите и банкови среди в света и в Европа, след като системата ни на меритокрация е пошла и занемарена, а обратните случаи са изключително екзотика.

ЗА ПОЛИТИЗАЦИЯТА НА ИЗБОРА

 

Как изборът на гуверньор на БНБ да не бъде политизиран, когато в България всичко вече е абсурдно политизирано?

 

Политизиран ли е въпросът за влизането ни в Еврозоната? Отговорът е Да. Сериозният, отговорен, научно-експертен дебат – категорично се отхвърля и то с политически аргументи. Такъв дебат в днешна България е табу. Нещо повече, мнозинството от кръстоносците тръгнали на „похода“ към Еврозоната даже и не си помислят, а и въобще не знаят, че всичко това води стъпка след стъпка не само до изчезване на националната ни суверенна валута (това вече сме го почти прежалили), но и до изчезване на ролята на централните национални банки на страните-членки на Еврозоната. Дума няма за това. Мълчанието е оглушително.

 

Политизиран ли е въпросът за влизането ни в Банковия и Фискален Съюз на Европа? Отговорът е Да. Приехме да сме членове, даже преди да сме такива в Еврозоната и даже преди конструкцията на тези два съюза да е напълно завършена.

 

Политизиран ли е изборът на абсолютно всички властови позиции на висше, средно и нисше равнище в България? Категорично, безсрамно и тъжно – Да.

 

Така че, нека да не се правим на „по-големи католици от Папата“ и да настояваме за критерии за избор на гуверньор на БНБ, които критерии знаем, че практиката на политическата система в България отдавна не само, че не спазва, а ги е и разрушила.

 

Да, без съмнение, в такива времена, когато българските граждани очевидно са изправени пред едно от най-големите си «демократично» избрани разочарования, особено на фона на огромните световни и национални изпитания, изборът на гуверньор на БНБ придобива съдбовна важност за бъдещето на българската банкова система. Включително имайки предвид нейното вплитане в европейските банкови интеграционни процеси и обща монетарна политика с всички произтичащи от това проблеми.

ИСТОРИЯТА – КАТО ВАЖЕН ПОМОЩНИК ЗА СЕГАШНИЯ ИЗБОР НА ГУВЕРНЬОР

 

Историята може да бъде много важен помощник на нашето разбиране за това какъв тип личност и професионалист би следвало да застане начело на управлението на БНБ, защото историята е вид „лаборатория“, чрез която ние, ако искаме, можем да тестираме грешките и успехите на нашите предишни практики.

 

Българската практика на избор на гуверньор на БНБ е твърде богата. Много централни банкери са дошли от академични и научни институти, без никакъв банкерски опит. Спомням си на живо, изборът на много уважавания от мене проф. Тодор Вълчев от Икономическия Институт на БАН, където имах честта да сме колеги с него. В бурната политически 1990 г., когато се сменяха устоите на един цял многодесетилетен политически режим, редица уважавани икономисти с различни политически пристрастия се обединихме за неговата кандидатура. И Венцислав Димитров, и Румен Аврамов, и Боян Славенков, и Иван Пушкаров, и самият аз и много други.

 

От академичните среди са произлезли и други известни български централни банкери, като: академик Иван Евстатиев Гешов (в периода 1883-1886), академик Иван Стефанов, от Икономическия Институт на БАН (управител на БНБ в периода 1944-1945), чл. кор. проф. Веселин Никифоров, също от Икономическия Институт на БАН (управител на БНБ в периода 1974-1984).

 

Централни банкери, произлезли от финансовите и банковите среди с доказано успешен опит са: Коста Бояджиев (управлява БНБ в периода 1924-1926), Добри Божилов Хаджиянакиев (в периода 1935-1938), Кирил Несторов (в периода 1959-1969), Кирил Зарев (в периода 1969-1974), Васил Коларов (в периода 1984-1989), Иван Драгневски (в периода 1989-1991 – един от най-опитните ни централни банкери), Светослав Гаврийски (в периода 1997-2003), както и сегашният гуверньор на БНБ – Димитър Радев (от 2015 г. досега). Редица от тези управители на БНБ, освен своят опит са били и очевидни политически избори.

 

Така че, в днешната сложна политическа и икономическа действителност в България, както и на фона на предишните по-горе разсъждения, не е учудващо въобще, издигането на кандидатурите на две фигури, които очевидно произлизат от сегашното управляващо мнозинство, но освен това притежават и своите лични професионални и квалификационни качества, както и съответен финансов и банков опит.

 

Парламентът ще има своята крайна дума. Други възможности също могат да се търсят и да бъдат намерени.

 

ЗА ФИНАЛНИЯ КАНТАР

 

Стремейки се да бъда напълно обективен и претегляйки официално декларираните и донякъде демонстрирани качества на двамата кандидати, смятам, че кандидатурата на г-н Любомир Каримански, без съмнение, значително натежава и се налага над другата.

 

Постарах се, в детайли да се запозная с неговия изминат професионален път, постижения, виждания за следващия етап на развитие на българската банкова система и за ролята на централната ни банка като една елитна и консервативна институция и получих достойни за уважение отговори.


Видях, че при Любомир Каримански присъстват заедно, както професионалната амбиция, така и трезвостта на познанията и на реалната банкова ситуация у нас и в Европа. Почувствах неговата загриженост относно запазването на европейското финансово равновесие, включително и чрез ролята на БНБ като част от европейската банкова фамилия. На фона на сложната политико-финансова ситуация, в която се намира европейската банкова система, Каримански демонстрира много добри познания в областта на необходимото банково регулиране и международната система от регулативни актове, свързани с борбата срещу прането на пари и финансовите престъпления.

 

Запознах се с един банкер, изминал не малък професионален път, стремящ се навсякъде, където е бил да допринесе максимално за реализиране на нови банкови продукти и системи на отчитане. По характер, смятам, че той отговаря на характеристиките и профила на позицията, един човек – консолидатор и интегратор на екипи и на политики, умел комюникатор с вече изградени доказани и солидни контакти на най-високо равнище в европейските банкови среди и институции.

 

Един вече зрял, висш икономист, запознат с европейската банкова ортодоксия, царуваща между Франкфурт и Брюксел; разбиращ болестите на българската икономика и финансова система и евентуалната траектория за излизане от системната икономическа и финансова криза с помощта на една прецизна и деликатна монетарна политика.

 

В икономиката, както и в банковата и монетарна политика, историческите грешки се плащат директно, без забавяне. Един погрешен избор може да има тежки последствия. И е много трудно да бъдат коригирани, както много български държавни и правителствени лидери през годините, надявам се, че разбраха това. В този смисъл, съм убеден, че изборът на г-н Любомир Каримански би бил достатъчно амбициозен, разумен и полезен за бъдещето на Централната Банка на България.

 

6 април 2022 г.
Лондон-София


От категорията

Кой ще направи компромис след 2 октомври? И защо?

-1593267964.jpg

Служебното правителство може да повлияе върху развитието на политическата криза ...

13 авг. 2022 | 08:35

Боян Чуков: Американците държат света в мъртва хватка. Засега

Боян Чуков-1647952113.jpg

Когато САЩ загубят чувствително своите предишни позиции в света, то тогава ще ...

14 авг. 2022 | 11:21

Проф. Светлана Шаренкова: Просто Киро, или лицемерие, облечено във власт

Проф. Светлана Шаренкова-1517831377.jpg

Храните, горивата, токът, парното, водата растат от ден на ден, на прага сме на ...

14 авг. 2022 | 18:46

Димитър Недков: О, задрямалий някогашен "Аспарухов електорат"…

Димитър Недков-1637040086.jpg

И не на последно място - кой български действащ парламент одобри ...

14 авг. 2022 | 17:46