137250 | 2 май 2022 | 09:12

Свидетели сме на безпрецедентно и манипулирано замерване на българските граждани с претенции за собственост и монопол върху националните интереси от страна на четири партии, вплетени в едно принципно невъзможно идеологически и програмно политико-партизанс

Проф. Димитър М. Иванов
доктор на икономическите науки

Целият прогресивен свят отбеляза международният празник на труда.
Отбеляза го в най-сложната обстановка за последните 77 години.
Война в Европа, появяваща се отново коронавирусна пандемия, икономически шокови вълни във всички континенти, най-високата инфлация за последните 40 години, започват да спират основни двигатели на икономическия растеж, надигащ се опасно силен стагфлационен ураган, пазарите в паника, разчупени са от санкциите икономическите основи на международния търговски и паричен ред, установени със Бретън-Уудското Споразумение от 1944 г. (впоследствие променено и доразвито) и със създаването на Световната Търговска Организация.

Характерът на войната разяжда с всеки изминат ден мирът в Източна Европа, в България, Румъния, Молдова, Полша, Чехия, Унгария, Сърбия и др. страни. Разяжда, заразява и оголва и без това съществуващите конфликти в Европейския Съюз.

На фона на този свръх опасен геополитически хаос и непрекъснати предупреждаващи за тежка криза в икономиката червени светлини, чест прави на държавния глава ясно, точно и категорично да предупреди, че "Има политици, които са готови да направят тази опасна стъпка: да заложат бъдещето на България в интерес на свои користни цели... Да не допуснем страстите от войната да се пренесат у нас. Да не търпим политически шарлатани да ги разпалват за своя употреба." (От Обръщението на президента Румен Радев по случай 1 май – Международен ден на труда и работническата солидарност).

Защото сме свидетели на безпрецедентно и манипулирано замерване на българските граждани с претенции за собственост и монопол върху националните интереси от страна на четири партии, вплетени в едно принципно невъзможно идеологически и програмно политико-партизанско кръвосмешение. Всеки лидер от тях си играе и жонглира пред българските избиратели с това, че той или тя представляват и изразяват националния интерес в този изключително сложно за целия свят политическо време.

Но, националният интерес на България не е и не може да бъде билярдна топка, блъскана в различните полета на раздираната от многобройни конфликти световна арена.

Националният интерес е единствено интересът на българската нация и държава да защитава географската, политическата и културна идентичност на България, както и икономическата и социална сигурност на всеки български гражданин срещу всякакви външни атаки (били те военни, икономически, търговски, научно-технически и др.).

И тук не става дума, за отказ от общите европейски ценности въобще, а става дума отново подчертавам за защитата на същностните ни национални интереси, като държава, намираща се на границата на ЕС.

Тези, които изповядват същностни десни и либерални ценности (и се обръщам към тях с уважение)и които ни обясняват как така вече национален суверенитет не съществува, следва да си припомнят знаменитите думи на основният идеолог на неолибералната революция в Западна Европа, Маргарет Тачър, която в своята прословута реч-лекция пред Колежа на Европа в Брюж в 1988 г., заяви ясно (Margaret Thatcher, Speech to the College of Europe ("The Bruges Speech"), 20 September 1988, Thatcher Archive, Speech to the College of Europe ("The Bruges Speech") | Margaret Thatcher Foundation):

"Европейската общност е една проява на европейска идентичност, но не е единствената. Общността не е самоцел.
Нито е институционално устройство, което да бъде постоянно модифицирано според диктата на някаква абстрактна интелектуална концепция.

Европейската общност е практическо средство, чрез което Европа може да гарантира бъдещия просперитет и сигурност на своите хора в свят, в който има много други мощни нации и групи от нации.
Първият ми ръководен принцип е следният: желанието и активно сътрудничество между независими суверенни държави е най-добрият начин за изграждане на успешна Европейска общност.

Да се опитаме да потиснем националността и да концентрираме властта в центъра на европейски конгломерат би било силно вредно и би застрашило целите, които се стремим да постигнем.

Европа ще бъде по-силна именно защото има Франция като Франция, Испания като Испания, Великобритания като Великобритания, всяка със своите обичаи, традиции и идентичност. Би било глупост да се опитваме да ги впишем в някаква идентичност на европейска личност.

Но по-тясното сътрудничество не изисква властта да бъде централизирана в Брюксел или решенията да се вземат от назначена бюрокрация.

Наистина е иронично, че точно когато тези страни като Съветския съюз, които се опитаха да управляват всичко от центъра, научават, че успехът зависи от разпръскването на властта и решенията далеч от центъра, има някои в Общността, които изглежда искате да се движите в обратната посока.

Нека Европа бъде семейство от нации, които се разбират по-добре, оценяват се повече, правят повече заедно, но се наслаждават на националната си идентичност не по-малко от нашето общо европейско начинание"

Тези думи на Маргарет Тачър са особено важни да бъдат препрочетени и днес. И от леви и от десни, и от псевдо-евро-атлантически апостоли. А тези, които досега не са ги чели, крайно време е да се ограмотят.

Така че, още веднъж бих подчертал, че изцяло поддържам предупрежденията, които се съдържат в последните няколко и особено в днешното послание на българския държавен глава.

Малка и силно отслабена икономически и социално България, намираща се почти в епицентъра на геополитическият щорм би следвало да идентифицира и мъдро определи своя национален интерес в тези сложни рискови времена. Да не съжаляваме горчиво всички много скоро, как така сме се подвели по мненията на политически Остап Бендеровци.

Казвал съм го, но ще го повторя още веднъж. България плаче вече 33 години за едно свръх отговорно и компетентно правителство, служещо единствено на реалните, а не измислени български национални интереси. Правителство и управление на държавата, което да направи страната ни икономически далеч по-силна, индустриално - по-модерна, социално-по-справедлива, в международен план - по-ценена и уважавана.

Безпринципната Коалиция ни обеща:
- нов икономически модел;
- нов модел на управление на държавата;
- откритост и аргументация на всички решения;
- ефективна борба с корупцията;
- трансформация на модела на здравеопазване и образование.

Нищо от това не е реализирано. Даже не е и започната неговата реализация. А икономически и структурни реформи не са и на дневен ред.

Вървим към един комплексен катаклизъм и още по-дълбоко изоставане на България, опитвайки се да решаваме дългосрочни проблеми и болести с краткосрочни, балонни решения, плод на паническите клатушкания на неопитни министри.

И днес единственият въпрос, който заслужава всички да си зададем е: Докога така? Докога?