18572 | 16 окт. 2022 | 10:24

България трябва да се присъедини към еврозоната, за да участва във вземането на решения по паричната политика на Европейската централна банка

България трябва да се присъедини към еврозоната, за да участва във вземането на решения по паричната политика на Европейската централна банка, заяви в интервю за "Неделя 150" по БНР професор Джефри Нилсен, преподавател в Американския университет в Благоевград и член на Експертния икономически съвет, представен през седмицата от вицепремиера Атанас Пеканов.

В първото си интервю, откакто даде съгласието си да участва безвъзмездно в експертния съвет, Нилсен - изразявайки единствено личната си позиция, без да ангажира нито съвета, нито университета, заяви, че ще работи за подобряването на финансовите инструменти у нас.

Той обясни в предаването "Неделя 150" , че все още сме далече от окото на бурята в глобалната икономика, за чието настъпване предупреди Международният валутен фонд в рамките на годишните срещи със Световната банка. У нас буреносните облаци се сгъстяват, допълни Нилсен.

"Мисля, че бурята вече е тук, имайки предвид колко е висока инфлацията. Учудих се от данните на Националната статистика, според които през август годишната инфлация е 17,7 %. Това е много над средното покачване в еврозоната и много над същия показател в Съединените щати. Рязкото покачване на цените наистина е буря.

Струва ми се, че Международният валутен фонд коментира мерките за овладяване на инфлацията, която изпитваме, чрез покачването на лихвените проценти, каза той. Това е политика в еврозоната и в Съединените щати, което обаче води до забавяне на икономическата активност. Именно към тези буреносни облаци бе насочена позицията на фонда".

- В България вече в окото на бурята ли сме или най-лошото предстои?

- В България сме обвързани с еврото и съответно паричната политика на ЕЦБ. Изглежда, че те са по средата на затягането й, следователно и на забавянето, но то се случва с не толкова високи темпове, колкото в Съединените щати. Освен това високите енергийни цени също ще окажат влияние върху икономическата активност в България.

Дали сме в окото на бурята? Мисля, че тепърва ни предстои да влезем в него. Колко бързо то ще ни застигне? Това остава да разберем. Разбира се, има много въпросителни, от които това зависи. Проблемът не е само в инфлацията, има твърде много последици от войната в Украйна и как ще се развие тя.

- За съжаление, краят й не изглежда обозрим скоро. Ако се върнем към полето на икономиката, мнозина експерти биха казали, че единственият начин за сигурна борба с високата инфлация е рецесията. Споделяте ли това мнение?

- Това е основният метод, по който централните банки са овладявали инфлацията в миналото. Тук обаче трябва да помним, че основният фактор за инфлацията са високите енергийни цени. Ако се постигне споразумение по въпроса за руската война в Украйна, това със сигурност ще намали инфлационния натиск от страна на енергийните ресурси. Възможността да видим подобен развой обаче не изглежда твърде голяма поне засега.

В същото време, хората изключително много се страхуват от рецесия, но трябва да направим разграничение между дълбока рецесия и лека рецесия. В Съединените щати например вече половин година почти няма растеж на брутния вътрешен продукт. Той е стабилен и практически се свива спрямо миналата година.

Икономиката обаче все още е много силна, а безработицата - ниска. От тази гледна точка една рецесия, която по дефиниция е две поредни тримесечия със спад на икономиката, може да се окаже просто сянка, от която да не усетим чак толкова страшна болка. Всъщност, може изобщо да не се стигне до рязък ръст на безработицата, т.е. хората да не изпитат най-болезнената част от рецесията.

- Колко дълбока би била рецесията в България?

- Безпокоя се, че не съм специалист по българска икономика. Моят научен фокус е основно върху американската икономика. Разбира се, сега като член на Експертния съвет ще насоча усилия към по-детайлното изучаване на българската икономика, но бих се въздържал преди да съм се запознал изцяло с данните да направя какъвто и да е коментар.

- Какъв ще бъде вашият принос към работата на Експертния съвет?

- Интересувам се от финансовите пазари и съм убеден, че те са много важни, за да се ускори икономическият растеж. В България обаче финансовите инструменти не са добре развити. Погледнете в какво спестяват хората - в недвижими имоти. Струва ми се, че особено компаниите в България биха се радвали на много по-благоприятно финансиране, ако използват по-голям набор от финансови инструменти. Така бизнесът им ще се развива по-добре. Именно тук могат да се направят изследвания, да се набележат конкретните проблеми и да се предложат решения за преодоляването им.

- Вече казахте, че не се наемате да коментирате в детайли текущото състояние на българската икономика, но вярвам, че имате мнение за присъединяването ни към еврозоната. Подкрепяте ли желанието на България да въведе еврото?

- Мисля, че е добра идея. Де факто ние нямаме парична политика в България заради валутния борд. БНБ трябва просто да последва всяко движение, направено от Европейската централна банка, което практически означава наистина липса на парична политика. В такъв случай - защо да не седнем на масата, където се вземат решенията за тази парична политика?

- Хората се опасяват от поскъпване на цените с въвеждането на еврото. Основателен ли е подобен страх, особено сега в турбулентните времена на висока инфлация?

- Знаете ли, инфлацията не е чак толкова лошо нещо. Именно това преподавах в последното си занимание. Говорихме със студентите, че тя не се отразява върху живота на хората, ако доходите им поне я покриват по отношение на стоките и услугите, които те потребяват. Ако инфлацията е десет процента и ръстът на доходите е толкова, практически покупателната способност не се намалява.

Може би в началото ще има малко начална инфлация при въвеждането на еврото, защото бизнесите ще се възползват от промяната на валутата. Не мисля обаче, че това ще нанесе кой знае каква вреда. Освен това ще бъде еднократен ефект.

- Вие сте студент на Бен Бернанке, който в началото на тази седмица бе удостоен с Нобеловата награда за икономика заедно с още двама експерти. Кой е най-важният урок, който запомнихте от него?

- Струва ми се, че именно той провокира интереса ми към финансовите пазари и също така към използването на емпирични статистически данни, за да се опишат и прогнозират различни процеси, въпреки че понякога ги усещаме интуитивно. Ако разчитаме само на интуицията си, няма да стигнем твърде далеч.

Едно от нещата, които наистина ме впечатли в Бен Бернанке, беше колко бързо отговаря на студентите си. Струва ми се, че само ден, след като изпратих дисертацията си по пощата в неговия офис, получих предложения и коментари. Изключително бърз отговор. Това е изключително полезно качество - да бъдеш отговорен към хората, с които работиш.