Проф. Георги Карасимеонов: При слаби демокрации дори и полупрезидентската република крие рискове

Силата на Радев в момента идва от кризата в политическата и партийната система

Проф.Карасимеонов: Ако политическата криза продължи, ще доведе до тежки икономически последици

93896 | 13 дек. 2022 | 12:47

Партиите нямат реална опора сред гражданското общество, а това поражда политическо безразличие и уклон към антидемократични действия, към вреден популизъм.


Има ли риск за съществуването на България?

След 32-годишен преход – време, през което сякаш знаехме накъде се движим, днес България отново е разкъсвана по оста Изток или Запад.

Страната ни през изминалите години направи два ключови избора и се присъедини първо към НАТО (2004), а три години по-късно – и към Европейския съюз (2007).

До 2014, когато Русия анексира Крим, и до 2015, когато Европа бе залята от бежанската вълна, хоризонтът пред Стария континент изглеждаше безоблачен. От публичния дебат тревожни въпроси за бъдещето отсъстваха.
Двете събития обаче постепенно започнаха да налагат различни гледни/опорни точки, а военната намеса на Русия в Украйна - да преобръща света.
България, традиционно свързвана с Изтока, въпреки съюзническата си обвързаност със Запада, претърпява трусове.
Политическият елит е буквално разцепен по ключовите теми, които засягат ролята, участието и позициите на България, свързани с разгарящия се конфликт.
Предишното Народно събрание прие политическа декларация, с която подкрепи Киев и осъди действията на Москва. Сегашното гласува военна помощ за Украйна.
Рисковете от прерастването на локалния конфликт в глобален стават все по-плътни, казусите пред елита – конкретни и сложни.
Общественото мнение е на двата полюса, аргументите се плъзгат по злободневната реторика.

В този, без преувеличение, исторически момент България не разполага с дългосрочна стратегия, която разиграва различни сценарии за бъдещето и проектира върху тях националните ни интереси. Ако това бе факт, позициите вероятно щяха да са лишени от сегашната конфликтност и драматизъм.

През призмата на възможните развития и националните интереси на България „Епицентър“ започва серия от интервюта и търсене на позиции около един основен въпрос: има ли риск за съществуването на България и как те биха могли да се проявят в следващите няколко десетилетия. Питането може да се формулира и така: краят на историята не дойде, но може ли да дойде краят на нашата държава?
Предлагаме ви позицията и анализ на актуалните процеси на проф. Георги Карасимеонов, бивш ръководител на катедра „Политология“ в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Доктор по право и доктор на философските науки.

- Проф. Карасимеонов, кои бяха основните грешки на така наречения преход, които ни доведоха до състояние на политическа безизходица, социални разочарования и дори заплаха за съществуването на българската демокрация?

- Трябва да се върнем към началото на прехода и да видим кои са водещите фактори, които оказаха влияние върху неговото развитие. Бих откроил два от тях, които се отразяват върху обществото ни и в наши дни.
Първият е слабо гражданско общество. У нас нямаше и влиятелно дисидентско движение за разлика от централно-европейските страни като Чехия, Полша и Унгария.

Вторият фактор е доминацията на комунистическата партия и нейната номенклатура върху цялостния политически процес и особено влиянието й върху икономическата сфера и политическите институции.
Основната цел, която имаше бившата комунистическа партия, преименувала се на социалистическа, беше трансформацията на политическата й власт в икономическа.
Бившите комунисти създадоха новите „капиталисти“, най-точно казано - псевдокапиталисти. Те искаха да получат контрол върху новите политически институции, свързани с приетата Конституция, и особено върху политическите партии.

И тъй като нямаше автентични капиталисти, те се създадоха от партийната номенклатура и от силовите структури. С течение на времето се превърнаха в мафиотски групировки, които силово наложиха своята воля върху политическия и икономическия процес. Те не изграждаха нова икономика и нова държава, а по-скоро ограбваха старата социалистическа държава, откъдето натрупваха своето богатство.
Това не бяха предприемчиви капиталисти, а назначени от комунистическата върхушка, които разрушаваха държавата, а не я изграждаха така, както наблюдавахме, че се случва в страните от Централна Европа.
 
Тук реална грижа за народа и държавата нямаше. Имаше отстояване на собствените интереси и тези на приятелските кръгове.
С течение на времето тези групировки ставаха все по-силни и влиятелни, като върховия момент дойде с управлението на ГЕРБ.

- Наблюдавате политическите процеси от години. Помните ли по-тежка и продължителна политическа криза от сегашната? Къде ще ни изведе тя?

- Помня дълбоката политическа криза от 1996-1997 година, която започна при управлението на Виденов. Тя беше особено тежка, защото беше придружена от икономическа криза – срина се икономическата и банковата система и това сериозно засегна огромната маса от българските граждани. Заради този аспект тогавашната криза беше по-тежка.

Разликата е, че сега имаме криза в политическата и партийната система, която трае твърде дълго – вече две години, и ако продължи още, може да доведе и до сериозни икономически последици.

- Темата за приемането ни в Шенген излезе много напред тези дни и ще продължава да присъства в публичния дебат. Има ли според Вас риск трайно да останем в периферията на Европа и къде са причините за своеобразното пренебрежение, с което се сблъсква България?

- Чувствителна е темата за Шенген. Не е приятно, че не ни приеха, но е очевидно, че за някои държави, като Нидерландия например, освен техническата готовност имат значение и правовата държава, корупцията, защитата на гражданските интереси.
Струва ми се, че Хага изразява формално становищата и на други държави за положението в България.
Нека не считаме, че посолствата на европейските страни не следят ситуацията у нас. Те добре виждат корупционните практики, това ги притеснява и на тази основа взимат своите решения за Шенген.
Смятам все пак, че евентуално догодина ще бъдем приети, особено ако парламента приеме антикорупционните закони и проведем съдебна реформа. Но не бива да пренебрегваме позициите на нидерландския премиер. Ще бъде особено неприятно за нас ако ни отделят от Румъния.

- Друга тема, която пронизва политическия дебат, е за правомощията и амбициите на президента, за идеята да сменим формата на управление и да станем президентска република. В действията на държавния глава различавате ли подобни амбиции?

- Нека кажа ясно, че никъде в Европа няма президентска република от типа на американската. В Европа има полупрезидентски републики, като най-добре позната е тази във Франция. Става дума за засилени правомощия на президента, особено в сферата на изпълнителната власт.

Дори и полупрезидентската република обаче крие рискове, когато става дума за слаби демокрации и слабо гражданско общество. При подобни явления много по-ярко се изявяват авторитарни тенденции, особено ако самият президент е с такива нагласи.
В България, въпреки слабостите на сегашния модел, е по-добре да запазим парламентарната република, тъй като тя предпазва повече от трансформация на политическата власт в авторитарна.

- Защо толкова упорито се лансира обаче идеята за смяна на формата на управление?

- Ясно е защо. От две години наблюдаваме слабостта на политическите лидери и на политическите партии, някои от които бързо се появяват и бързо си отиват. Естествено е хората да се запитат дали не е по-добре да имаме един център на власт, една фигура, която ще определя политическото развитие, вместо раздробена и фрагментирана партийна система, където лидерите постоянно се карат, и системата буксува.
Естествено е влечението на част от хората към по-силна власт, надявайки се това да донесе по-голяма стабилност.

Впрочем, във Франция появата на полупрезидентска република, начело с генерал де Гол след 1958 година, също беше вследствие на кризата на партийната система в страната, наред и с външно-политически фактори.

- Президентът Радев вече прокарва една разделителна линия между „той“ (президентът) и „те“ (партиите, политическия елит).  Докъде ще стигне държавният глава, ако продължи по този път? Може ли да се оформи съпротива на партиите срещу тази тенденция?

- Нашата Конституция ограничава правомощията на президента и от тази гледна точка българският държавен глава е слаб. Това, което в момента дава сила на президента Радев, е кризата в политическата и партийната система, възможността неколкократно да назначава служебни правителства, които практически ръководи.
Това му дава самочувствие, то си личи. Това води и до исканията, за които говорихме.
Но подчертавам – лично аз смятам, че това е временно явление. Ако не се смени Конституцията в посока на засилване на президентската власт, когато нещата се стабилизират и нормализират, когато се формира нормално правителство, което ще си изкара мандата, президентът ще си влезе отново, условно казано, в кошарата, където му е мястото.

- Въпросът е как да стигнем до тази нормализация? Засега такива симптоми не се забелязват. Или? Може ли да се реализира проектокабинетът, предложен с първия мандат от проф. Николай Габровски?

- Съмнява ме, че Габровски ще получи нужната подкрепа в парламента. И то не заради самия него, а защото е номинация на ГЕРБ, който няма подкрепата на достатъчна част от парламентарните групи.

Мисля, че третият мандат има шансове.
Усещането ми е, че повечето от политическите партии все пак, въпреки тежката конфронтация помежду си, разбират, че още едни избори ще се отразят тежко върху авторитета им, както и върху авторитета на лидерите.
Има и друго: нищо съществено няма да се промени след едни следващи избори. Някои смятат, че хартиената бюлетина ще допринесе за увеличаване на депутатите на някои партии. Ако има такова увеличение, то ще е незначително.

Затова мисля, че, може би, третият мандат ще бъде подкрепен от партии, които биха могли да образуват мнозинство. Да кажем – ГЕРБ, ДПС, БВ и вероятно БСП. Не изключвам с третия мандат да има редовно правителство, независимо от неговия характер и хоризонт.

Разбира се, това също няма да е нормално правителство, защото конфронтацията между двата основни блока в парламента е много голяма. Единият блок иска радикална промяна във воденето на политиката, промяна на стария модел и създаването на нов, антикорупционен. Другият блок отстоява статуквото. Докато този възел не се разсече, партийната система ще бъде в криза.

- Каква е Вашата оценка на консултациите с политическите сили преди процедурата за връчване на мандатите, които президентът проведе на „Дондуков“ 2? Защо държавният глава толкова остро се конфронтира с някои от партиите? ДБ бяха наречени войнолюбци. По адрес на ПП пък бе употребена думата „шарлатания“. Срещу кого е насочен юмрукът на Радев сега?

- Президентът като че ли се дистанцира с последните си изказвания и действия от блока, който олицетворяваше протеста. Неговият юмрук беше свързан с неговото желание да се пребори „модела на мутрите“. Нещо, което напоследък не чувам от него. Той не говори на тема корупция, не говори за радикална промяна на стария модел, а както и вие споменахте, той се изказа остро и към ДБ, а после и към „Продължаваме промяната“.

Нарече ги с обидни думи. Фактически той се дистанцира и от двете партии, които олицетворяват евентуалната промяна към европейски демократичен  модел на политическата система.
Това поражда редица въпроси. Не на всички имам отговори, но ще бъде жалко, ако президентът е попаднал под въздействието на онези олигархични и мафиотски структури, които през последните десетилетия влияят върху развитието на нашата страна.

Той сякаш се примири с едно състояние на страната, което отслабва силата и влиянието на антикорупционните сили.

- Застрашена ли е според Вас партийната система в България? Кой я руши? Защо в кратък период от време станахме свидетели на нови и нови експерименти, на изгряване и на бързо залязване на партийни субекти, най-яркият пример от които е „Има такъв народ“?

- Партийната система е отражение на цялостното развитие на нашето общество, на социалните сблъсъци. Тя отразява и желанията на една част от хората, които искат да живеят в нормална европейска държава и се противопоставят на хегемонията на мафиотската олигархия.

Този процес обаче протича в нестабилна среда, много от партиите са еднодневки, защото не могат да дадат траен израз на интересите на хората. Да си спомним – и цар имахме, и генерал, имахме и Трифонов, и Сидеров, и още, и още. Много нови партии се изредиха в последните 20-ина години и си отиваха, защото не успяваха да дадат израз на желаната от много хора промяна.
Когато гражданите видят нов политически субект, който им обещава тази промяна, те му се доверяват, но това се оказваше временно явление. Много от новите лидери се оказваха неопитни или в крайна сметка също зависими от задкулисието.

Затова нараства разочарованието от политическите партии, все по-малко хора гласуват. Това е много вредно за демократичното развитие и за демокрацията в страната. Делегитимират се политическите субекти. Партиите нямат реална опора сред гражданското общество, а това поражда политическо безразличие и уклон към антидемократични действия, към вреден популизъм.

- Политическата криза ускорява всички останали кризи, включително тези, които са предизвикани от външни фактори. Знае ли българският елит накъде ни води, докато светът видимо се преформатира? Обречени ли сме винаги да стоим на кръстопътя между Изток и Запад?

- Смятам, че страната ни все пак се е ориентирала на Запад. Ние сме член на Европейския съюз и НАТО и голямата част от българския народ подкрепя членството в двете структури, особено в ЕС. В момента само „Възраждане“ е анти-НАТО и отчетливо про-руски ориентирана.

Около войната в Украйна виждаме обаче, че руският фактор продължава да е много силен в България. Причините са много – исторически, икономически. Въпреки това, не смятам, че той може да ни върне към Евразия и да ни отдалечи от Запада.
Младото поколение българи – това виждам и сред моите студенти, е категорично ориентирано към Европа и Запада, а то рано или късно ще влияе върху политическите процеси в България.

- Кои са според Вас точките, по които различия между партиите, между управляващи и опозиция не би трябвало да има, за да може България да защитава националните си интереси? Кои са, впрочем, тези национални интереси, след като толкова упорито и усилено се внасят разделения в българското общество и съгласие очевидно няма?

- Положително е, когато по възлови въпроси на развитието на обществото, основните политически партии имат единно мнение.
Вярно е, че в една обстановка на напрежение, различия и  конфронтация, това трудно се формира.
Но трябва да имаме, и мисля, че донякъде имаме консенсус, че трябва да защитаваме нашата Конституция и демократичната политическа система.
Важно е, че тези, които искат промяна на системата към авторитарни системи в момента са малцинство.

Втората точка, по която трябва да имаме подобен консенсус, това е ориентацията ни към развитите европейски държави, към либералните демокрации.

Би трябвало да се добави, че би било полезно да имаме съгласие и относно ограничаването на корупцията по върховете на властта и на паразитните мафиотски структури. Корупцията подкопава основните ценности, заложени в Конституцията. Но виждате, че тук конфронтацията е най-остра, защото засяга директно интересите на тези групировки.

- Говорите за сблъсък между два блока в парламента. В големия политически двубой между ГЕРБ и ПП виждате ли и сблъсък между поколенията в България?

- Има сблъсък между поколенията и надеждата ми е в младите.
Но има и младо поколение, което е кариеристично настроено, което гледа само своя интерес, гледа лидера си в „очите“ и за съжаление, такова имаме в повечето политически партии.

Демокрацията се ражда и в партиите. Как за различно мнение един млад човек ще бъде изключван?! Случаят Божанков!
Кои партии в България са демократични?! ГЕРБ? ДПС? БСП? ПП показват някаква демократичност, като в парламентарната група гласуват различно по някои теми в Народното събрание. И така трябва да бъде.

- Позволете да Ви конфронтирам с тезата на Вашия колега доц. Огнян Минчев, който в интервю за поредицата на Епицентър.бг изрази мнението, че ПП се държат като революционери, като хунвейбини.

- „Продължаваме промяната“ е съвсем нова партия. За да може една партия да се утвърди, трябва да минат години, да се натрупа опит, да се мине през няколко управления. Очакванията към ПП са свръхголеми, макар че редица хора от протестното движение ги подкрепиха, защото те издигнаха идеята, която хората искат да чуят – да се сложи край на корупцията и на безобразията в държавата.

Но явно нямат опит в редица отношения, правят и грешки, казват понякога и недомислици. Същевременно атаката срещу тях е огромна, използва се всеки повод, за да бъдат „мачкани“.
Струва ми се, че на следващия вот подкрепата за тях ще спадне. Много е силна мафиотската „държава“.

- Вие сте автор на книгата „Гражданите и политиката“. Защо у нас не успя да се създаде силно гражданско общество, което да контролира елита си? Да бъде фактор, с който властта, партиите се съобразяват, а не се опитват да го подчиняват на своите интереси?

- С протестното движение гражданите донякъде показаха своите желания. Но, както Вие казвате, нужно е това да бъде перманентен процес, за да знаят политическите партии, че в крайна сметка трябва да се отчитат и да се съобразяват с гражданите.

Това е въпрос на култура, на натрупване на политически и исторически опит. И не на последно място – на политически елит, който утвърждава идеята за съобразяването с гражданското общество. Кажете ми кой от лидерите на партиите в България проявява такава култура? Повечето са авторитарни лидери. За тях гражданското общество е само източник на власт придобита по време на избори.

За да има силно гражданско общество, трябва да има развита „средна класа“ – общност от хора, които са сравнително добре материално, не са зависими от икономически фактори, които ги карат да се страхуват за живота и за прехраната си. За оцеляването си.
Между 10 и 20 на сто е делът на хората у нас, за които може да се каже, че се вписват в критериите за принадлежност към „средната класа“.
В Европа са 50-60 на сто. Имаше периоди, когато този дял бе 70-80 на сто. Само такава „средна класа“ има самочувствието на граждани, който искат настойчиво и постоянно от своите политически представители да осъществяват техните интереси.

- Има ли България визия за десетилетия напред и какво може да постави в риск съществуването ни като държава?

- Част от политическите партии виждат бъдещето на България в общността на развитите демокрации, на ЕС. В тази насока има определена визия.
Имаме късмет, че сме член на ЕС. Извън него щяхме да бъдем в много по-тежко състояние.
Същевременно светът се намира в нова среда, в нова обстановка, особено след началото на войната в Украйна. Геополитически се променят редица фактори.
От днешна гледна точка не виждам риск за съществуването на България. Но трябва да сме нащрек за всички фактори, свързани с изострянето на геополитическата конфронтация, възникването на военни конфликти, климатичните промени, които биха могли да доведат до мигрантска вълна, която ще залее европейския континент. Не знаем как ще се развият процесите в Турция, в Русия, но трябва да ги следим, защото те са близо до нас и имат интереси в България.
Засега България остава на картата на европейския континент, но с намаляващо население и сериозни демографски проблеми, които трябва да отчитаме.




Еврохолд

От категорията

Борисов Четвърти може да занули политическите амбиции на Радев

Борисов Четвърти може да занули политическите амбиции на Радев-Borisov-Chetvarti-mozhe-da-zanuli-politicheskite-ambitsii-na-Radev_1730486406.jpg

Ако и този парламент се провали - алтернативата е на хоризонта! Протестният вот ...

1 ноем. 2024 | 20:28

Доц. Наталия Киселова: Вероятността партия „Величие“ да постигне касиране на изборите е малка

Доц. Наталия Киселова: Вероятността партия „Величие“ да постигне касиране на изборите е малка-Dots--Nataliya-Kiselova--Izbori-oktomvri--predizborna-kampaniya---septemvri_1721368953.jpg

Прави впечатление, че още след предишните избори в политическа партия „Величие“ ...

2 ноем. 2024 | 08:35

Кеворк Кеворкян: Не Будители – Бунтари ви трябват!

Кеворк Кеворкян: Не Будители – Бунтари ви трябват!-1568320806.jpg

Полека-лека и този празник ще се превърне – ако вече не се е превърнал – в ...

2 ноем. 2024 | 17:21

Росен Йорданов: В коалицията ПП-ДБ има напрежение

Росен Йорданов: В коалицията ПП-ДБ има напрежение-Rosen-Yordanov--V-koalitsiyata-PP-DB-ima-naprezhenie_1730560559.png

ИТН са дошли с нагласата да всяват хаос. Те са непредвидими, отбеляза ...

2 ноем. 2024 | 17:06

НАЙ-ВАЖНОТО

По-рано от „Продължаваме Промяната-Демократична България“ изпратиха декларация до всички партии в НС

ГЕРБ-СДС отговори ПП-ДБ: Повдигнатите теми се обсъждат на разговори, не с условия и заклинания

ГЕРБ-СДС отговори ПП-ДБ: Повдигнатите теми се обсъждат на разговори, не с условия и заклинания-GERB--PP-DB-priznaha--che-nyamat-ravnootdalechen-premier_1730284777.jpg

Отношението по повдигнатите в декларацията на „Продължаваме ...

2 ноем. 2024 | 16:31

Трета точка е създаване на парламентарна комисия за изборите

ПП-ДБ пусна декларация с 3 точки: Санитарен кордон,спиране избора на главен прокурор,комисия за вота

ПП-ДБ пусна декларация с 3 точки: "Санитарен кордон", спиране избора на главен прокурор, комисия за вота-PP-DB-pusna-deklaratsiya-s-3-tochki---Sanitaren-kordon--spirane-izbora-na-glaven-prokuror--komisiya-za-vota_1730533424.jpg

Официалното име на документа е "Декларация за освобождаване на ...

2 ноем. 2024 | 09:42

Такава политическа игра вече започва да ме отвращава, но играчите са такива…

Слави остро към ПП: Ако този скандал с Асен Василев се окаже истина, вие сте самата корупция!

-Slavi-Trifonov-s-13-vaprosa-za-katastrofata-s-Kiril-Petkov--koyto-kazva--che-nyama-da-polzva-NSO_1715886733.jpg

Декларацията на ПП-ДБ е поредната им позьорщина и поредният им опит да ...

2 ноем. 2024 | 14:05

Асен Василев изгради престъпна схема и прибираше огромни суми от контрабанда. В схемата е замесен и Кирил Петков

Потресаващи признания на ексшефката на "Митници": А. Василев и Б. Рашков взимаха пари от контрабанда

Потресаващи признания на ексшефката на митниците: Асен Василев и Бойко Рашков взимат пари от контрабанда-Potresavashti-priznaniya-na-eksshefkata-na-mitnitsite--Asen-Vasilev-i-Boyko-Rashkov-vzimat-pari-ot-kontrabanda_1730497612.jpg

Бившият митнически шеф Петко Петков е платил за мястото на племенницата си в ...

1 ноем. 2024 | 23:28

ГЕРБ трябва да обявят програмно правителство, което ще направи много добри неща за България

Плевнелиев: Трябва да се направи и невъзможното, за да има редовен кабинет

Плевнелиев: Трябва да се направи и невъзможното, за да има редовен кабинет-Plevneliev--Tryabva-da-se-napravi-i-nevazmozhnoto--za-da-ima-redoven-kabinet_1730568763.png

Ситуацията е решителна. Маските ще паднат. Радев наистина може да излезе на ...

2 ноем. 2024 | 19:30

ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ могат да бъдат в основата на управлението, подкрепени от ИТН, каза бившият премиер

Станишев: За БСП е по-полезно да остане в опозиция

Станишев: За БСП е по-полезно да остане в опозиция-Stanishev--Za-BSP-e-po-polezno-da-ostane-v-opozitsiya_1730567320.png

„ГЕРБ-СДС дадоха ясна индикация, че ако ще се прави правителство, то трябва да ...

2 ноем. 2024 | 19:06

Доган никъде не се появи - от страх, , никъде не отиде, а го очакваха в предизборната кампания

Касим Дал: Доган няма бъдеще без Пеевски, лично го готвеше за председател на ДПС

Касим Дал: Доган няма бъдеще без Пеевски, лично го готвеше за председател на ДПС-Kasim-Dal--Dogan-nyama-badeshte-bez-Peevski--lichno-go-gotveshe-za-predsedatel-na-DPS_1730546268.jpg

Той заяви, че Пеевски е проект на Доган и не приема почетният председател на ...

2 ноем. 2024 | 13:04

Светослав Иванов разговаря с попиконота тази неделя в предаването "120 минути"

Лили Иванова за ангелите и демоните, за съдниците, вярата и молитвите - в откровено интервю пред бТВ

Лили Иванова за ангелите и демоните, за съдниците, вярата и молитвите в откровено интервю пред бТВ-Lili-Ivanova-za-angelite-i-demonite--za-sadnitsite--vyarata-i-molitvite-v-otkroveno-intervyu-pred-bTV_1730538697.jpg

Най-голямата бг подизпълнителка ще вдигне завесата около личния си свят, ...

2 ноем. 2024 | 11:11

Или правителство, или сгромолясване на ГЕРБ

Борисов Четвърти може да занули политическите амбиции на Радев

Борисов Четвърти може да занули политическите амбиции на Радев-Borisov-Chetvarti-mozhe-da-zanuli-politicheskite-ambitsii-na-Radev_1730486406.jpg

Ако и този парламент се провали - алтернативата е на хоризонта! Протестният вот ...

1 ноем. 2024 | 20:28