16673 | 17 апр. 2026 | 12:47

България няма интелектуален капацитет на осъзнае драматизма на ситуацията, в която се намира. Българският дебат е доминиран от изключително тежко дребнотемие и провинциализъм и част от него е опитът да се харесаме на новия хегемон.

Ситуацията, в която живеем е уникална, защото има опит да се смени световният хегемон и за пръв път това не е "вътрешнохристиянски въпрос", смята проф. Иво Христов.

Той бе поканен от водача на листата на БСП в Пловдив Татяна Дончева да изнесе лекция по международното положение.

Анализаторът образно описа днешния ден така - "Дори и неизкушени от международната политика започват да виждат връзката между това, което става по света и тяхното дередже. Като в Ганкиното кафене."

"Драмата на българите е, че сме заели геополитическо място, а имаме провинциално мислене", каза в началото на лекцията си проф. Христов.

"За последните 500 години Западна Европа моделира целия свят. Образно казано – не Китай превзе Европа, а обратното – Европа навлезе в Китай. Дори грамадното противоречие, което създава съдържанието на Студената война, е било вътрешноевропейско, ако искате – вътрешнохристиянско противоречие.

Не е имало голяма, драматична културна, цивилизационна разлика.

Сега имаме не просто предаване на хегемонията от един на друг, простете за расисткия израз – това беше вътрешна наша „бяла“ работа, дори когато действията се развиваха в Африка или в Индокитай. Ставаше дума за двете форми на съществуване на една обща християнска по своя генезис цивилизация - на Запада и на Русия. Сега случаят не е такъв.

Не е ясно дали сегашният хегемон (САЩ) ще поиска доброволно да отстъпи на въздигащия се такъв (Китай). Това прави ситуацията изключително опасна. Елитите в САЩ смятат, че не само могат да върнат нещата. Затова избраха Тръмп – той трябваше да е ледоразбивач на световния ред. Идеята на МАГА сега е, че Западът ще управлява чрез националната империя САЩ, а чрез глобалистки елити."

Проф. Христов обясни защо САЩ нападнаха Иран така:

"Ако САЩ контролират точката, която доставя нефт на техните основни конкуренти, могат да ги блокират – като в акупунктурата – не е необходимо да вържете човека, важно е да блокирате една конкретна точка в неговото тяло.

Оказва се, че и най-хитроумните планове може да бъдат разрушени от нещо, което не се калкулира от изкуствения интелект. Воля за борба на един древен народ. В случая Иран. Гигантска грешка от страна на САЩ. Така се постави под въпрос американския доминитет.

Случи се това, че този гигантски механизъм запецна и всичките цели, които си бяха поставили САЩ не бяха изпълнени.

- Да бъде свален режимът в Техеран - не се получи.
- Да бъде ликвидирана иранската ядрена програма - не се получи.
- Да бъде ликвидирана иранската ракетна програма - не се получи.

Сега се добавят нови "екстри" - Ормузкият проток, който преди войната беше свободен, сега е затворен.

Нещо повече - може да се окаже, че за САЩ неуспехът в Иран може да се окаже онази плочка от доминото, с бутането на която да рухне целият ред.

Защо?

Хенри Кисинджър през 70-те години на ХХ век сключи онова много важно споразумение, което се наричаше "нефт срещу долари". Американската валута е обезпечена с две неща - със силите на Шести американски флот и с целия петрол, който държавите в Залива продаваха само срещу американски долари. В момента се оказа, че петродоларът, на който се базира американската мощ, се диверсифицира и поне част от петролът може да бъде продаван в юани - валутата на кандидат хегемона. Голяма част от монархиите в Персийския залив сключиха цинична сделка - ние ще продаваме нашия петрол в долари, а вие ще ни пазите. Оказа се, че американските бази не служат за защита на тези страни, напротив - превърнаха ги в цели на Иран. И по тази причина има високопоставена делегация на ОАЕ в Пекин. Така хегемонът не може да постигне една от целите, които го правят привлекателен - да пази своите клиентели.

Оказа се, че статутът на САЩ въпреки тяхната гигантска мощ е поставен под въпрос. Те технически могат да унищожат Иран - с ядрено оръжие или дори с конвенционално, но на практика - не могат", продължи изложението си проф. Христов.

И очерта няколко възможни сценария:

"Първо. Падане на режима на Тръмп и възстановяване на старото евроатлантическо статукво - реинкарнация на урсулите с някакъв нов тип Байдън. Теоретично е възможно, на практика - не.

Второто - Европа, но през тези елити, да се ориентира към своите егоизтични интереси и да възстанови отношенията си с Русия. На теория това е възможно, на практика - не. Напротив, Европа се готви за война с Русия.

Трето - Европа да се ориентира за свой енергиен и суровинен ресурс към Латинска Америка, т.е. онова споразумение с Меркосур да бъде изпълнено с реално съдържание. Възможно ли е? Не, залязващият хегемон няма да допусне европейската ръка да се завре в неговия заден джоб и ще я отреже до рамото, ако се наложи.

И четвърто. Европа се подготвя за някаква форма на колаборация с Китай.

Въпрос на изключително близкото бъдеще е кой от четирите варианта ще стане реален. А може да се случи и нещо пето - не случайно казват, че ако искаш да разсмееш Бога, разкажи му своите планове.

В същото време обаче се развиват изкуственият интелект и роботизацията и автоматизацията. Тези процеси, които се вървят основно в два центъра – Америка и Китай, ще определят кой ще бъде световният хегемон и в какъв свят ще живеем.

За първи път в цялата хилядолетна история многото хора не са актив. Напротив, пасив са. Защото огромна част от хората сега извършват рутинни операции без особено напрягане. Това се променя.

И така имаме две противоречия – от една страна е противоречието нов – стар хегемон, което може да мине през война или серия от конфликти, от друга – технологическото и научното ниво на развитие поставят под въпрос функционирането на цивилизацията в сегашния й вид.

В сянката на тези два гигантски процеса преживяваме ние.

Къде сме ние? България няма своя субектност, ние сме обект, който го местят по масата. Страната е периферна територия със затихващи функции, но се намира на стика на два геополитически проекта – европейският, руският и вероятно близкоизточният.

Но най-страшното - България няма интелектуален капацитет на осъзнае драматизма на ситуацията, в която се намира. Българският дебат е доминиран от изключително тежко дребнотемие и провинциализъм и част от него е опитът да се харесаме на новия хегемон. Това означава, че си загубил най-важното – собствена конституция, това, което те прави различен."