8143 | 21 февр. 2023 | 15:42

В съвременния български език, намерих повече от дванайсет думи, които заместват думата кражба. Защо? Дали можем да използваме същата логика, значението на специфичната култура, каквато намираме в примера с гренландските инуити или племето пираха?!

Евфемизмът е дума или фраза, чрез която говорещият или пишещият възнамерява да избегне дума или фраза, която за слушателя или читателя звучи обидно, раздразнително или обезпокоително. Този вид евфемизъм се използва във връзките с обществеността и в политиката, където понякога се нарича „двойна реч“.

Цивилизованото човешко общество се ръководи от думи. Думите се произнасят и след това се записват, за да могат хората да ги разберат. По този начин решенията на ръководителите стават действие на подчинените. Един от най-популярните и успешни американски мениджъри, Лий Якока, казва в спомените си:” Усилието да седнеш и да запишеш нещо, което си решил,  е първата стъпка към неговото осъществяване”. Ако думите са ясни и недвусмислено показват какво трябва да се направи, тогава и действията са ясни и конкретни. И резултатите са такива, каквито са били определени с решенията на ръководителите. Но какво става, когато използваните думи имат двусмислено или неясно значение, когато с едни думи се прикрива истинското значение на други думи, а с това и  решенията или желанието за конкретни действия. Тогава и обществото върви в погрешна посока или в най-добрия случай лъкатуши, като непрекъснато сменя посоката на движение. Това лъкатушене отнема много сили и енергия, а често е причина и за тежки поражения върху обществото.

През 1977г известният американски лингвист Даниъл Еверет заминал за сърцето на амазонската джунгла, за да живее сред членовете на племето „пираха“- по онова време техният език се възприемал като най-труден за дешифриране. След като прекарал известно време там Еверет разбрал, че  културата на „пираха“ цени извънредно много „непосредственото преживяване“, онова което не се намирало пред погледа им не съществувало в езика. Еверет стигнал до извода, че културата играе по-голяма роля в мисленето и общуването ни, а всеки език разполага с елементи, които отразяват неповторимостта на свързаната с него култура.

Докато работех върху тема за Глобализацията и културите на малките народи (малките народи – т.е. с език който не е много разпространен!), попаднах на интересен случай. Оказва се, че в речника на племето „инуити”, живеещо в Гренландия, се срещат повече от двайсет думи за понятието „бяло”. Като се замисли човек- има логика. Хората, живеещи зад полярния кръг са заобиколени от бяло, те са потопени в белота през цялата година и сигурно за тях е жизнено важно да могат бързо и ясно да обяснят какво са видели - бяла мечка, бяла лисица, бял сняг от миналата седмица, бял сняг от вчера, бял сняг от тази сутрин, мек сняг, твърд сняг, топящ се бял лед, твърд бял лед и т.н. От това сигурно зависи техният живот. И те са намерили начин да го кажат с конкретни думи – явно племето на инуитите, което ние не причисляваме към развитите цивилизации, разбира значението на ясните изрази.

В съвременния български език, който бегло проследих в писмените медии (вестници, списания) аз намерих повече от дванайсет думи, които заместват думата кражба. Защо? Дали можем да използваме същата логика, значението на специфичната култура, каквато намираме в примера с гренландските инуити или племето пираха?! Евфемизми, които явно са създадени за да не обидят някого. Кого някого - явно крадците, кого другиго. За улеснение съм ги извадил и ги посочвам- ако се поразровим, сигурно ще открием и други подобни. Ето някои от тях:

1. Отклоняване на средства = кражба(крадец)
2. Набиране на финансов ресурс, нужда от бърз финансов ресурс = кражба
3. Неправилно (неправомерно, нерегламентирано) изразходване на средства (дори няма думата незаконно или престъпно) = кражба
4. Нерегламентирана транзакция от банкомат =  всъщност става дума за кражба от банкомат с подправена карта
5.  Нерегламентирано отнемане на превозно средство= кражба на превозно средство
6. Несанкционирано проникване в чужда собственост = кражба с взлом или хулиганство
7. мистериозно изчезнал (записът мистериозно изчезнал от кабинета на прокурора) = кражба, прикрита зад мистерия за да не се търси крадеца, защото при случай на мистерия не трябва да викаме полиция, а просто да се обърнем към врачка или друг природен феномен.
8. г-н Х точи пари (обикновено милиони) = кражба, краде
9. милионерът г-н Х е теглил необезпечени кредити = кражба, краде (не е ясно дали милионерът има милиони, или има да дава милиони!)
10. банкерът г-н Х е давал необезпечени кредити = кражба, краде
11. г-н Х е източвал ДДС =  кражба, краде
12. Активно пренасочване на милиони левове = кражба

Както виждате, има доста широк спектър от жизнени дейности, в които става дума за кражба, но авторите на статиите, явно свикнали да употребяват вече друг, не ежедневен език, са предпочели да маскират деянията и са употребявали масово заместители, т.е. евфемизми. По този начин са създали грешна представа у хората за извършените деяния.

Защото как можем да наречем човек, при това милионер, който „точи ДДС” – явно точилар или нещо подобно, колкото и да е нелепо. Освен това какво лошо е направил въпросният господин – точи,  нищо лошо няма в този глагол. Ако можем и ние ще точим, стига да знаем как и в това действие, казано по този начин няма нищо лошо.  В ежедневния език този глагол не е натоварен с негативно значение както например глагола „краде”. А всъщност става дума точно за действието „крадене”!!!

Бихме могли дълго да говорим за тези заместители на речта и сигурно ще се изненадаме като открием колко много ясни и добре работещи понятия са били изместени за последните двайсет години от нашата реч с мъгляви и нищо не значещи евфемизми. Но, тъй като имаме конкретна цел- а именно да говорим за неглижираността на думите и значението на това дело за обществото – нека да потърсим смисъла на споменатото повсеместно „евфемизиране” на речта. Особено когато става дума за действия, които вредят на обществото, а тяхното погрешно описание би довело до тежки, дори фатални за обществото последици. Затова ще посоча още няколко примера, които съм намерил като често употребявани- но, отново според мен не на място.

1. Недостатъчно отговорен = безотговорен
2. Нисък (недостатъчен, липса, занижен) родителски контрол = всъщност искаме да кажем, че бият и насилват децата си. (особено често се използва от социални работници при разговори по телевизията след случай на насилие срещу дете)
3. г-нът е известен на полицията = хулиган, престъпник (не е нужно да го обяснявам, чуваме фразата всеки ден)
4. Криминално проявен = хулиган, престъпник ( трябва да има присъда и да е в затвора – а защо няма и е на свобода, никой не казва?!)
5. Политическо назначение = с това понятие политиците искат да кажат, че не са съгласни с конкретното решение на противниковата страна, но не искат да спорят с тях. 

Понятието „политическо назначение”  вече е приело формата на ругателство или псувня. Политиците го употребяват и знаят какво трябва да кажат вместо него, но те знаят че ако използват ясно и разбираемо прилагателно, ще станат уязвими, защото някой със сигурност ще се обиди. А те не искат никой да им търси отговорност за думите. И затова използват приетия евфемизъм, който маскира значението на конкретната дума. Какъв е смисълът тогава от съществуването в езика на  тези думи! Нека някой да отговори! А докато чакаме този отговор, ние трябва да си зададем друг въпрос: Ако хората, които сме избрали да ни ръководят, не могат да употребяват правилно думите, тогава по какъв критерий сме ги подбрали? По образователен ценз, по сила, по ръст, по красота, по богатство – кое е това, което те са показали за да стигнат до този висок пост. Също интересен въпрос.

Но особено силно е моето вълнение по отношение на обучението как трябва да се говори, което младите хора получават в училище. Аз мисля, че те категорично трябва да разберат още от първия учебен час в първи клас  – важно е  да се научим да използваме точните думи, за да бъдем добре разбрани и за да можем да покажем на другите какво искаме и какво можем. Тази част от образованието има и друга страна – младите хора трябва да се научат да различават ясно доброто от злото, което е принципен философски въпрос. Много основен, между другото! Върху отговорите на този въпрос всъщност лежат основите на повечето световни религии.

Когато децата  от малки свикнат, че думите „престъпник”, „крадец”, „мафиот”, „фалшификатор”, „убиец”, „хулиган”, „насилник” , „лъжец” и т.н. – имат само отрицателно значение и обозначават хора, без значение кои са те, които вършат лоши неща, за тях ще бъде по-лесно когато пораснат да застанат от тази страна на обществото, от която заставаме всички, които искаме да живеем в добре развито, демократично общество без престъпления, корупция  и насилие.

Но, ако те от малки се научат, че лошите думи означават нещо лошо само когато се отнасят  за другите хора, а „нашите хора” (спомнете си за „Кръстникът”!) са добри каквото и да направят и за техните действия ние ще употребяваме други думи (евфемизми)- тогава много трудно ще бъде когато пораснат и станат съдии, прокурори, полицаи, политици, висши администратори или просто обикновени граждани, да застанат от нашата страна на барикадата. Те ще търсят подсъзнателно извинение и оправдание за лошите действия с неясни думи, а такива думи винаги ще могат да се намерят. Ако трябва – ще се измислят. И не само ще търсят извинение и оправдание, което може да си е техен личен проблем, но ще взимат и погрешни решения, от което ще страда цялото общество.

Учениците, които учат в началното училище, първолаците, дори тези които все още не са завършили, а някъде в гимназиалните класове вече мислят за това как ще продължат учението и живота си, трябва добре да разберат- колкото повече навлизаме в близки отношения с развитите европейски страни (а ние мечтаем за това!), толкова по-често ще ни се налага да използваме ясни и разбираеми думи за нашите действия, и да бягаме от техните зле измислени заместители.

Преди няколко години по повод на един негативен европейски доклад виден наш политик беше възкликнал : „Не разбирам какво искат да кажа, това е неясна европейска терминология!“ А една университетска преподавателка дори предложи да се издаде речник на европейските термини. Без да подценявам значението на подобен речник, който може да запознава младите администратори с доста бюрократизираната политическа лексика в системите на ЕС, искам да напомня че в споменатия доклад ставаше дума за ясни и разбираеми понятия като „административен капацитет”, „корупция” , „организирана престъпност” и др.под. Именно тези ясни и разбираеми понятия някои наши политици мечтаят да скрият в меката обвивка на комфортните евфемизми. Защото истината е, че ясните и разбираеми думи твърде силно действат на сетивата – и написани, и произнесени, те дразнят погледа или слуха! Да , така е, те затова са и измислени от хората, за да дразнят, да не ни позволяват да заспим спокойно!

Аз мисля, че прецизната употреба на думите е изключително важна обществена норма. Вярно е, че действителността около нас – политически речи, медии, забавни програми -  ни внушава точно обратното. Но нали тъкмо затова е образованието, за да образова, да учи младите хора на добрите социални норми. И за да разберем, че проблемът не е типично български, нека да се обърнем към един солиден и достатъчно авторитетен пример. И то взет от съвсем друго време, когато хората сериозно са се интересували кой, какво и как говори. Ето какво казва този пример:

 „Когато не си служим правилно с имената, ползването на езика не е сполучливо. Щом езикът не се използва сполучливо, няма да се прояви грижа към въпросите. Когато липсва грижа за въпросите, съблюдаването на ритуалното благоприличие и свиренето на музика не процъфтяват. Когато ритуалното благоприличие и свиренето на музика не процъфтяват, приложението на законите и наказанията не е на нужната висота. А щом приложението на законите и на наказанията не е на нужната висота, хората не знаят какво да правят със себе си.”

Конфуций, 6 в.пр.н.е.„Сборник от литературни откъси”

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!