3588 | 21 ноем. 2023 | 14:02

Най-странното което съм чувал за нашата правосъдна система е че тя не работи. Това съвършено не е вярно. Знаете ли защо! Защото аз не съм видял до сега нито един съдия или прокурор да се оплаче от съдебната система

Проф. Любомир Халачев

Когато слушам как се говори за смяна на съдебната система или за реформа в правосъдната система аз разбирам, че тези които говорят подобни неща явно не живеят в България. Те не разбират какво става в нашите съдилища, не разбират тънката и фина материя на правосъдието и не знаят как работят отношенията в тази система. Ние нямаме никаква нужда от реформа на правосъдната система и сега ще ви обясня с прости примери защо мисля така.

Беше преди повече от двайсет години, когато за първи път чух сакралната фраза, която в последствие ми разкриваше тайните на нашата правосъдна система. Бях забавил с десетина дни обявяването на една нова сметка. От общината ме повикаха и ми връчиха нареждане за глоба. Аз възразих, защото ми се струваше, че в онази бъркотия по банките в началото на деветдесетте години да ме глобяват за подобно нещо е чист произвол. Казаха, че ще ме съдят. Получих повиквателна от съда. Пред съдебната зала стоеше дребен, възрастен общински юрист. Той се приближи към мене и ми каза: „Вие сте почтен човек, струва ми се, не си губете времето и парите в съдебно дело. Общината ще ви осъди и ще платите не само глобата, но и съдебните разноски“. Казах му, че не се чувствам виновен и ще го докажа в съда. Той тъжно се усмихна и тогава за първи път чух тази фраза. Старият юрист каза: „Знаете ли, при тази съдебна система…нямате голям шанс. Платете си глобата.“ Послушах го , платих си глобата и забравих за случката.

След няколко години се опитах да съдя топлофикация- бях събрал документи и доказвах завишената им сметка. За всеки случай се посъветвах с моя близка, адвокатка. Тя каза, че ще попита свой колега който се занимава само с такива дела. Обади ми се и каза следното: „Знаеш ли, колегите бяха категорични- при тази съдебна система нямаш голям шанс. Не само ще те осъдят, но и ще се мъкнеш години по дела“. 

Казах, че имам документи и съм прав. За каква сума става дума,  попита моята близка. За петстотин лева, казах аз. „По-добре ги плати – отвърна моята адвокатка.-  По телевизията показват един мъж, ходи с  голяма чанта пълна с документи и си приказва сам. Казва, че е победил топлофикация в дълго съдебно дело. Виж го“. Видях го- няколко дена под ред го показваха. Платих и не се разправях повече.

А трети път чух познатата фраза, когато ми се обади симпатичен мъж, адвокат от голяма кантора. Той настояваше да сменим името на нашата фирма, защото било много близко до името на световно известна марка, която влизала на нашия пазар. Обясних му как сме стигнали до това име и казах, че съм готов в съда да обясня всичко.  Той ме погледна, почерпи ме кафе, усмихна се и каза: „Колко мислите ще издържите  при силата на нашата компания и при тази съдебна система. Съгласете се, а ние ще ви направим новата регистрация за сметка на фирмата.“ Любезен човек. Послушах го и забравих за случката. Но явно недоволството е тлеело някъде в мен.

Отново се сетих за фразата, когато ми вдигнаха колата една сутрин и то пет минути преди да изтече времето за безплатно паркиране. На бегом отърчах до КАТ и с бележката в ръка, получена от колата с „паяка“  доказах на дежурната, че са сгрешили. Тя ме изгледа презрително, извади от чекмеджето двайсет лева (толкова струваше глобата за неправилно паркиране) и ми ги хвърли на гишето. Аз се ядосах и казах, че ще съдя полицията защото са ме направили на луд, карайки ме да тичам през цяла София за да си освободя колата и да заявя претенцията си. Моят адвокат отново ме изгледа с разбираща усмивка и каза: „Не си струва. В крайна сметка са ти върнали парите. Какво мислиш ще стане, ако влезеш в съда. При тази съдебна система…“ Той не довърши, но аз знаех за какво става дума.

Аз съм много съвестен гражданин. Плащам си в първите дни данъците, много грижливо следя да нямам други задължения, карам внимателно и кротко, не нарушавам правилника за движение по пътищата. Но нямам случай, в който да съм превишил с десет километра позволената скорост на празен път, да съм паркирал за пет минути неправилно в града или да съм влязъл с половин метър в забраненото за паркиране пространство- и тутакси да не съм бил глобен от органите на реда. При това разбира се си плащам наказанието веднага. Затова се учудвам, че има депутати които обясняват, че законите не действат и трябва непрекъснато да се променят.

Това не е вярно- за мене действат. Но най-странното което съм чувал за нашата правосъдна система е че тя не работи. Това съвършено не е вярно. Знаете ли защо! Защото аз не съм видял до сега нито един съдия или прокурор да се оплаче от съдебната система. Сигурно и вие нямате такива наблюдения.

Тогава кажете ми защо непрекъснато се говори за реформа на съдебната система. Вие не знаете, но аз  разбрах. Кои са недоволни от съдебната система? Адвокатите! Те са тези, които ни обръщат представите за съдебната дейност, те са тези които ни карат да се съмняваме в решенията на съдиите, те в крайна сметка са тези които губят нашите дела в съда.

Затова, уважаеми дами и господа народни представители, ще ви кажа следното нещо. Недейте да се занимавате със смени и  реформи- било то в съдийските колегии, било в прокурорските. Моите препоръки към вас, народните избраници са:

Сменете адвокатите! Веднага и незабавно!