31984 | 19 май 2023 | 07:50

Личният дневник на Лили Иванова е респектиращ паноптикум на мироглед, философия, стил на живеене и категорична позиция – социална, културна и творческа.

Личният дневник на култовата ни певица: уникален компас за мъдрост, човечност и естетически шедьоври

Проф. Любомир Стойков

Като жанр личният дневник на Лили Иванова не може да бъде етикетиран еднозначно и ограничено – нито като мемоарни писания, нито като житейска хроника, нито като скрупульозно разказвани случки, преживявания или сантиментални реминисценции. Той е много по-дълбок и много по-широк като формат и въздействие, защото надхвърля тривиалните лимити и надгражда времевите и пространствени параметри.

Личният дневник на Лили Иванова е респектиращ паноптикум на мироглед, философия, стил на живеене и категорична позиция – социална, културна и творческа.

Любомир Стойков и Лили Иванова, 2002 г.

Фрагментарните (но само на пръв поглед) мисли и разсъждения на уникалната наша певица всъщност издават нейната екзистенциална концепция, която е плод на безценния й опит, на чувствената й душевност и на човешката и артистичната й непримиримост с грозното, измамното, бездарното и несправедливото в нейното, но и в общественото битие.

В сентенциите на Лили изключително силно впечатлява нейната откровеност към самата себе си. Животът я е въоръжил със стоицизъм, търпение, мъдрост и решителност. Както към другите така и най-вече към своята персона. Тя твърди, че нищо не забравя, не прощава и не отмъщава и, че всъщност това може да реши само Господ Бог. Веднъж при случайна наша среща в столично заведение аз се пошегувах като й подхвърлих „Помниш ли ме?“, а тя мълниеносно ми отговори „Помня те и винаги ще те помня!“… От личните си контакти през годините с харизматичната изпълнителка съм си изградил непоклатима представа за нея и нейния характер. Това съвсем не включва само безграничния й талант, желязната дисциплинираност, невижданата самовзискателност и сакралното отношение към труда.

Лили покорява със своята категоричност и неограничена воля да се развива, да се самоусъвършенства, да се състезава със самата себе си. Казано на народен език – „при нея няма спиране“, няма отказване, няма уплах пред изпитанията от всякакакво естество. Не случайно в дневника си тя отбелязва „Спреш ли веднъж, не можеш да тръгнеш. Оставаш там, където си.“. Лили Иванова с пълно право има самочувствието на абсолютен музикален и певчески фаворит. Но тя притежава респектиращо лично и човешко самочувствие, защото отлично знае какво е спечелила и какво е загубила, не се опиянява нарцистично от безбройните си победи, но и не преклонява глава пред загубите и пораженията.

Като един ангел на песента Лили последователно и решително отстоява достойнството на певците и музикантите, имиджа и репутацията на музикалния бранш. Тя обаче обвързва състоянието на българската музика и българската култура с отношението на държавата и властимащите към изкуството. Още в началото на 90-те години певицата отбелязва дълга на държавата спрямо националните образци на музикалната култура. Предупреждението й е и към медиите, които най-добре могат да рекламират и популяризират родното музикално творчество, тъй като в противен случай не се дава шанс на поколенията „да живеят с духа на постиженията на своя народ и неговите идоли“.

Световните знаменитости и мегазвезди не остават безразлични към големите нравствени дилеми на времето и публично отстояват своите позиции. В своя дневник Лили не само, че не прави изключение, но и показва особена чувствителност и нетърпимост към моралните конфликти, към девалвацията на човешките ценности.

Тя е гневна и същевременно тъжна от обстоятелството, че високите технологии се отразяват зле на човешките отношения, че човешката душа се обезценява, че е настъпил „края на добрите отношение“. Всеобщото обругаване, нашествието на алчността, безумието на разрушаването, апатията към градежа и тържеството на глупостта са съществена част от обекта на нейната остра критика, на нейното недоволство, на нейното крайно отрицание.

Съвсем логично идва апелът на емблематичната певица за противодействие на духовния упадък: „Нуждаем се от духовна мобилизация. Ние сме в упадък, а не в криза. Живеем в режим на тревога.“. Призив, който е в синхрон и хармония с позициите и нагласите на днешните будители. Тотална подкрепа заслужават нейните усилия за моралното просветление на нацията ни. Огромни адмирации трябва да получат нейното изкуство и певческия й магнетизъм, с които Лили се противопоставя на моралната деградация и всевъзможните човешки девиации.

Една от тези девиации е напористостта и жизнеността на бездарието и посредствеността. Всъщност лишени от истински творчески качества хора винаги е имало и ще има. Не всеки може да бъде талант, не всеки може да притежава ярки и неоспорими способности в изкуството. И това не е беда. Лошото е, както отбелязва Лили, когато се лансира посредствеността, когато бездарието се издига в норма на съществуване. В това отношение особено показателни са нейните съждения: „Безсилието на бездарника: най-страшно е да живееш с представата за себе си.“ и „От камбанарията на бездарника много неща не се виждат, не се забелязват добре.“. 

Когато пише за бедните и онеправданите хора, Лили демонстрира искрена социална нагласа – „бедните трябва да се защитават безплатно“. Тя се обявява категорично срещу манипулацията на хората и е потресена от това, че днес живеем принудително в „тревожност, напрежение и беззаконие“. Не на едно и две места звучи и личи критичното й отношение към властта, която пренебрегва своя народ и си затваря очите пред реалните му проблеми. За нея политиците, които престават да бъдат полезни на хората нямат място във високите етажи на властта. Колко ясни и остри са думите й, че в днешната политика отсъства честта и, че живеем във времето на взаимното отричане. „Диктатурата няма цвят. Не всяка власт е Божия! Властта развращава, а тоталната власт развращава тотално!“ – казва тя в синхрон с философията, изповядвана от световните мъдреци на нашата епоха…

Публиката е навярно единственият олтар, пред който Лили не е спирала да се кланя цял живот. В мое интервю с нея през далечната 1975 година веднага след свой концерт тя ми сподели: “Благодаря на публиката, която прояви изключителна сърдечност и се държа много мило…Обичам да пея пред такава публика – за да се доближиш до нея, трябва да си изключително контактен. Песента трябва да се роди, да извира от сърцето.“.

Забележително е, че тази прекрасна наша певица е толкова чиста и искрена в отношението си към нейните фенове и последователи, изпълващи до краен предел концертните зали. Такава бе тя и в легендарната зала „Олимпия“ в Париж, където имах удоволствието да присъствам по време на нейния великолепен, бравурен концерт на 9 януари 2009 година. Основателно култовата изпълнителка поставя на най-висок пиедестал своята публика, своите ценители – по-високо от всевъзможни оценки и хвалебствия на медии, критици и експерти. Удивително е това артистично самосъзнание за сливане на изпълнителя с аудиторията, за единството между Лили и хората, за които тя пее всеотдайно и сладкогласно. В личния си дневник кратко, но изчерпателно певицата е написала: “Аз принадлежа на моята публика, без която аз нямаше да съществувам!“.

В книгата на Лили Иванова „Моят личен дневник“ не е изпусната нейната визуална култура, в частност – стилът на поведение и стилът на обличане. Тъй като неведнъж съм го коментирал, сега ще кажа само следното. В своята удивителна еволюция тя постигна абсолютен синтез между поведение и естетика, между сцена и облекло, между вътрешен свят и външна интерпретация на духа. Обяснението? Лили Иванова има уникален вкус и разбиране за модерност. Съзнавайки отлично ролята на модата и облеклото като изключително важни фактори за професионалния успех, сама проектира и визуализира външността си, следвайки триединството качество на материята – дух на времето – артистична публичност. През 2012 година тя бе обявена за най-успешен и стилен българин и получи голямата журналистическа награда „БГ модна икона“ от Академията за мода. Примата на българската попмузика прие този успех като признание за стила й в категоричен социален контекст. В писмо до мен, респ. до Академията за мода, Лили Иванова написа: „Бих искала най-сърдечно да благодаря на Вас и екипът Ви за високата оценка към присъствието ми в обществения живот на страната. Мога да споделя, че тази година беше изключително важна за мен от професионална гледна точка и приемам наградата като знак, че с екипа ми работим в правилна посока.“.

Любомир Стойков и Лили Иванова, 2005 г.

Книгата на Лили Иванова „Моят личен дневник“ излиза под редакцията на Валерия Велева – златно перо на съвременната българска журналистика и един от доайените на родната публицистика, близка приятелка на нашата голяма певица и вещ познавач на нейното изкуство. „Дневникът на Лили Иванова – това е вътрешният ѝ свят, където тя не допуска никого. Върху белите листове, изписани с красив почерк, сякаш е нарисувана душата ѝ. И когато ги разгръщаш, виждаш една силна и одухотворена личност, която знае какво иска, измислила е как да го постигне и е наясно с цената, която ще плати за това.“ – още тези думи в предговора на Валерия Велева подсказват каква наслада очаква всеки читател и почитател на Лили.

Сърцето на книгата са мислите и идеите, които певицата си е записвала през годините – най-вече спонтанно, в резултат на конкретни импулс и разни поводи (вдъхновяващи или огорчаващи). Брилянтен аксесоар на този труд са множеството интервюта, спомени и мнения за нея на колеги, приятели и журналисти. Респект към създателите и издателите на „Моят личен дневник“, че са „дали думата“ на Армандо Матиас, Александър Йосифов, Александър Кипров, Ангел Пачев – Ачо, Антон Хекимян, Бисер Киров, Владимир Костов, Георги Любенов, Дамян Дамянов, Иван Пеев, Кирил Вълчев, Мартин Карбовски, Михаил Белчев, Надежда Захариева, Юлиан Вучков, Янчо Таков и още много други. Стойностните и емблематични фотографии, запечатали харизматичния образ на Лили Иванова и сюблимни моменти от нейния живот и нейната професионална кариера са дело на Българска телеграфна агенция, РИА Новости, Васил Къркеланов, Костадин Кръстев-Коко, Ина Янева, Иво Хаджимишев и Николай Недеков. Едни от най-ценните снимки пък са от необятния архив на певицата.

Личният дневник на Лили Иванова, разкриващ нейния интимен свят и персонален светоглед е не по-малко вълнуващ от изумителните й музикални и сценични превъплъщения. Много пъти съм се питал кое в гласа на тази велика и недостижима певица привлича, очарова и омагьосва? Неизменният ми отговор винаги е бил свързан с няколко думи, кодиращи професионализма, душевността и характера й. Кои са тези думи? Зашеметяващ гласов диапазон, дълбока страст, неустоимо предизвикателство, нежност и – може би на първо място: необятна женственост, трансформирана във всепроникващи и завладяващи певчески шедьоври. Шедьоврите на Лили Иванова…