24957 | 4 окт. 2023 | 13:08

Кеворкян знае, че журналистиката е „куче-пазач на обществото”, което се грижи за честността в обществените отношения. Че няма как да бъдеш отличен журналист, ако кръвосмесително прекрачваш границата, която всъщност отделя политиката от журналистиката.

Проф. д-р Маргарита Пешева издаде многогодишния си труд "Тореадор", посветен на явлението в тв журналистика Кеворк Кеворкян и  на най-влиятелното тв предаване в историята на българските медии "Всяка неделя".

Книгата в обем от 690 страници проследява историята на "Всяка неделя", прави анализ в дълбочина на феноменален успех на предаването и на разкрива уникалния принос на Кеворк Кеворкян.

"Това е разказ за най-голямата любов на Кеворк – „Всяка неделя“ – телевизионното предаване, на което е автор и водещ няколко десетилетия. Кеворк и ВН и до днес остават медиен еталон за качествена телевизионна журналистика", пише проф. Пешева в своя увод.

– Мащабен труд ни представяте проф. Пешева - 700 страници за медийното явление - тв програма "Всяка неделя" и феномена в тв журналистика - Кеворк Кеворкян. Наскоро казахте, че това е най-тежката Ви професионална битка в цялата Ви кариера на доказан медиен експерт. Защо?
– Тази книга стана възможна, благодарение на оригиналната идея на Кеворкян като тв водещ на „Всяка неделя” систематично да публикува в книги някои от своите интервюта с известни събеседници - наши и чужди. Да ги предложи като писмен текст на зрителя – в ролята му на читател. Като тв водещ, той не позволи произнесените думи в тези въпроси и отговори, да се загубят завинаги в безкрайния живот на телевизията. По същество ги превърна в памет за случилото се, а оттук - и в изключителен шанс за научен анализ и осмисляне какво битие и съществуване има интервюто, което безспорно е най-важния жанр в телевизията. Кеворк пренесе и удължи живота на тв интервю извън телевизията, накара зрителя да влезе в ролята му на читател, отново да прочете и осмисли, един отдавна излетял от тв студио разговор.

Тази негова творческа идея е изключителна – аз не знам някой от световно известните тв водещи в широкия тв свят (Лари Кинг, Опра, Джей Лено, Майкъл Паркинсън или друг) да е публикувал свои избрани интервюта не върху дискове/видеокасети или флаш памет, а като текстове, събрани в отделни книги. Това означава, че Кеворкян въобще не се страхува от качеството на своите тв интервюта, които прави в студиото на „Всяка неделя”.

Ето защо „Тореадор” е научно изследване, което е единствено по рода си – доколкото се основава на тази уникална творческа идея на Кеворкян. Мащабът на неговата журналистическа работа в телевизията, изисква от всеки сериозен медиен историк и съответния мащаб на възможната научна интерпретация и анализ, които трябва да съответстват на величието на неговия, без преувеличение, телевизионен подвиг. За мен, като медиен историк, това беше огромно професионално предизвикателство. Трябваше не просто да напиша тази книга, много по-важно бе да успея да я измисля, да изработя методиката, да конструирам съдържанието, да изградя логическите връзки между отделните й части.

Това се оказа дълго научно сражение, в което успехът зависеше от професионалните ми знания и опит, но и от моя характер и воля успешно да преодолявам трудностите, и постоянно да вървя напред. Дали наистина съм успяла в това много рисковано творческо начинание - ще каже най-напред професионалната колегия, а след нея - и просветените читатели, които могат свободно да прочетат книгата, която е публикувана в електронното списание „Медиите на 21 век”.

- Къде се крие тайната на професионалното дълголетие на Кеворкян? Коя е магията на неговото запомнящо се екранно присъствие?
– Има две неща, които специално трябва да се разгледат в неговата работа като тв журналист - много прецизния професионален подбор на събеседниците (наши и чужди) и особено оригиналните въпроси, които той постоянно им задава.

По отношение на събеседниците, почти целият елит на българската интелигенция е бил гост в студиото на „Всяка неделя”, което прави наистина видими сериозните постижения и ценности, които изповядват големите водачи на нацията. Между тях се открояват събеседници като Йордан Радичков и Николай Хайтов, Тончо Жечев и Блага Димитрова, Радой Ралин и Любомир Левчев, Въло Радев и Георги Дюлгеров. С голямо професионално самочувствие Кеворк разговаря и с редица световно известни личности, визионери на своето време като Хербет Караян, Уилям Сароян и Жан Гитон, с Михаил Горбачов, Горан Брегович и Анджей Вайда, с Гор Видал, Джон Кенет Гълбрайт и Ноам Чомски.

По отношение на въпросите Кеворкян е ненадминат майстор в задаването на оригинални въпроси, много умни и дълбоки по смисъл и послания. В дългия живот на „Всяка неделя” той съумява да зададе около 75 000 въпроса, които никога не се повтарят. Не зная за друг такъв случай в световната история на телевизията.

През всичките години ”Всяка неделя” остава територия на свободното слово и новаторските експерименти. Те са немислими без творческите усилия на водещия, без неговото умение да рискува и постоянно да се бори срещу медийните стереотипи и клишета.

С годините той превръща „Всяка неделя”- в модерна и наистина визионерска програма. Уникални за европейската тв практика в онова време са нейните унилатерални излъчвания - през 1986г. програмата директно се излъчва едновременно от Москва, Киев, Тбилиси и Петербург. Нейната медийна територия включва 58 телемоста от 39 града в 17 държави на 4 континента. Това е огромен мащаб, който включва градове като Рим, Чикаго и Монте Карло, Бевърли Хилс, Кеймбридж и Вашингтон, Тарб, Лондон и Ню Йорк, Уфа, Адана и Владикавказ.

- Кои принципи на журналистическата етика Кеворкян никога не прекрачи? Задавам Ви този въпрос в контекста на днешните турболенции в медийната среда след шеметното преминаване на един тв водещ от другата страна на барикадата? Кои от правилата на Кеворкян днешните телевизионни лица не спазват?
– Кеворкян никога не прекрачи изискването за професионална етика в студиото по време на разговора. Той не загърби много важното етично отношение към всеки събеседник. Все едно дали той е световно известен учен, лауреат на Нобелова награда или най-обикновен работник.

В него има постоянен глад за умен разговор, който, по правило, се разполага отвъд пределите на идеологическите щампи и клишета. Избягването на строго комунистическата фразеология е характерно за журналистическата му работа през цялото съществуване на „Всяка неделя”. Всъщност той никога не прекрачи етичната граница, след която неговите въпроси и цялата програма, биха изглеждали твърде верноподанически към тогава господстващата комунистическа идеология.

Кеворкян не прекрачи и друга, много важна граница, която отделя журналистиката от политиката. Със сигурност е имал безкрайно много възможности да направи именно това - да се възползва от публичната тежест и авторитет на „Всяка неделя”, генерирани три десетилетия, което би му позволило с лека ръка да предефинира своята персона от журналист – на политик, който създава и ръководи партия, с която иска да промени националната съдба. Но той, по-добре от всеки друг, знае, че няма път обратно – от политиката към журналистиката. Че журналистиката е „куче-пазач на обществото”, което се грижи за хигиената в медийната среда и честността в обществените отношения. Че няма как да бъдеш отличен журналист, ако кръвосмесително прекрачваш границата, която всъщност отделя политиката от журналистиката.

- Чета в оценките - "Всяка неделя" беше оазис на истината..." Как една медия може да бъде оазис на истината днес?
– Чрез задаване на честните въпроси от страна на водещия, и получаване на честни отговори от неговите събеседници. Най-характерният пример за този журналистически подход на Кеворкян остава неговото интервю с академик Николай Амосов, проведено в края на 1988г., по Коледа, директно от Киев – чрез телемост. Кеворк безстрашно търси истината, не заобикаля острите, съдбоносните въпроси за своето време.

Ето фрагмент от това знаменито интервю:
–„Кои бяха лъжемитовете, които нанесоха най-голяма вреда на нашето общество?”-пита Кеворкян.
– ”Най-големият лъжлив мит беше митът за неограничената възпитаемост на човека - казва академик Амосов. Извършвайки революцията, и след като променим обществения строй и окачим лозунги по стените, всички бързичко ще станем по-добри. Това е главният мит. Изминаха повече от 70 години, но ние не станахме добри. И втория мит е, че капиталистическата система вече е обречена на бърза смърт. Това също не се потвърди и изглежда няма да се потвърди”.

– Кой от популярните лозунги е бил най-неприемлив за вас?”- пита още Кеворкян.
– „Най-неприемлив лозунг за мен беше „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”, тъй като митът за това, че именно на пролетариата са свойствени всички високи морални качества, не се потвърди в практиката”.

Интервюто на Кеворкян с акад. Амосов отеква като същинска медийна бомба, то действително се превръща в „оазис на истината”, което довежда до спирането на „Всяка неделя”. Ако днес една медия и един журналист имат нужния професионален хъс и кураж да се държат с управляващите именно по този начин, те също могат да станат „оазис на истината”.

- Дешифрирайте, моля, определението "кеворкиране", което беше дадено на събеседването с Кеворкян много отдавна?
– По спомени на актрисата Катя Паскалева, този необичаен глагол се ражда спонтанно в „Клуба на кинодейците”. Всъщност едва ли има друг подобен случай в историята на световната телевизия. Проблемът е кога личното име на един телевизионен водещ се превръща в глагол, а оттук - в телевизионна метафора и символ? И какво означава персонификацията на глаголното действие, което изгубва универсалната си характеристика и (де факто) се редуцира до действията/разговорите/въпросите, които задава един конкретен телевизионен водещ?

В контекста на монологичния тв дискурс, превръщането на личното име на Кеворк като тв водещ в глагол е изключително висока оценка за неговата журналистическа работа. И най-вече - за качеството на неговите въпроси към отделните събеседници, които в редица случаи са изненадващи и неудобни. Чрез глагола „кеворкирам” професионалната общност (де факто) признава творческото превъзходство на Кеворк - над всички останали телевизионни журналисти в епохата на монологичния тв дискурс.

В контекста на телевизионната журналистика, глаголът „кеворкирам” означава цялостна редукция на глаголното действие „правя тв предаване/задавам въпрос” до личността на един тв водещ, чиято професионална работа се оценява от колегията като единица мярка за високо качество.

В контекста на телевизионната реторика, глаголът „кеворкирам” обозначава таланта и майсторството на Кеворк да предразположи събеседника в студиото, да „извади” от него каквото пожелае, понякога дори неудобни истини и факти.

В контекста на изграждането на публичен бранд в глобалния медиен свят глаголът „кеворкирам” изпреварващо за времето си, брандира цялото предаване чрез името и личността на водещия, с което изцяло го персонализира. Обозначаването на „Всяка неделя” с личния бранд на Кеворк медийно отъждествява предаването и водещия, те стават неразделни за професионалната общност.

- Има ли матрица за изграждане на смислено, провокативно и грабващо интервю? Какво ни завещава Кеворкян - като се имат предвид структурата на въпросите му, стратегията на думите, които използва, избора на събеседници?
– Матрица, условно казано, защото Кеворк непрекъснато развива и обогатява творческите подходи, които използва в своите интервюта. През годините той прави прецизен избор на събеседниците си, безпогрешно улавя желанията и очакванията на националната душа. По същество успява да извлече максималното от събеседника, неговата изключителна интуиция му помага да създаде различен творчески подход към всеки отделен събеседник. Като водещ неизменно проявява емпатия към събеседника, умее да го слуша, интересува се от истината – за неговата творческа работа, за височините в живота и професията.

Съзнателно, но донякъде и интуитивно, знае как да прикове вниманието на събеседника – чрез чувство за хумор и директни въпроси, чрез всекидневно говорене, което предполага кратки и ясни изрази, а не досадна бъбрива фразеология.

Безспорно е неговото умение да се доближава до всеки събеседник, да намира точните думи за интелектуалеца и работника, които му позволяват да скъси психологическото разстояние и съдържателно да развие разговора.

- Днешните тв водещи се опитват често да надговорят събеседника си. Във Вашето изследване какво сте констатирала - Кеворкян изтъква себе си и или вади всичко от човека, застанал пред него?
– Кеворк, като правило, не изтъква себе си, той се стреми да извади от събеседника най-важното, същественото в неговия живот и професионална съдба. По-скоро успява да покаже емоционална топлота към всеки събеседник, да го предразположи към откровен разговор, което не е присъщо за всеки тв водещ. Има вродено чувство на благородство към събеседника, прощава му някои грешки и неточности.

На себе си много трудно прощава грешките, през годините си „сверява часовника” само с най-близките си хора. Притежава здравословно любопитство към другия човек, без значение неговия статус, образование или обществена позиция. Понякога открива истински „диаманти” сред обикновените хора. Във „Всяка неделя” той не престава да се интересува от техния живот и човешка съдба.

- Близкият план - запазената марка на Кеворкян, който днешните медии не използват. Защо?
– Кеворкян въвежда тази технология във „Всяка неделя”, защото смята, че с помощта на близкия и едрия план, камерата може да улови „географията на чувствата” и смисъла на посланията, които възникват при всеки разговор. Първоначално този метод на композиция на тв изображение не се посреща добре от ръководството на телевизита, защото е нещо ново, различно и донякъде – плашещо. Но едрият план се налага като драматургичен похват във „Всяка неделя”, той среща и голямото одобрение на зрителя.

Едрият план се използва, за да се поставят определени акценти, да се разгърне драматургията на комуникацията между водещия – събеседника – и зрителя. Събеседниците се отличават не само по своята култура, профил и характер, но и по различния ефект на присъствие, който те показват по време на разговора. При някои от тях този ефект е изключително силен – например Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Михаил Горбачов, Николай Хайтов и др. Това е характерно най-вече за артистични личности, за които сцената и играта са част от професията и техния характер. Едрият план в редица случаи е визуално доказателство за тяхната искреност или неискреност в студиото, защото няма къде да се скрият от камерата. Тя винаги ги намира и неизбежно прави „рентгенова снимка” на техните невидими страсти и желания.

- Има ли "неудобни въпроси"? Трябва ли интервюиращият да "щади" събеседника си? Има ли праг за навлизане в душата му, в личния му живот? Докъде трябва да стигне разголването?
– Неудобни въпроси има, но Кеворкян има вродено чувство за мяра докъде водещият има право да стигне в разголването. Той не се бои да зададе неудобен въпрос, чрез който да подчертае някои действия на събеседника, които не срещат обществено одобрение. В рубриките „Събеседник по желание” и „Гореща линия” той постоянно издебва момента, за да зададе и някои неудобни въпроси, свързани с личния или професионалния живот на събеседника. Обикновено ги задава с благ тон, с усмивка и подчертана небрежност.Тези въпроси се появяват изневиделица в разговора, събеседникът въобще не е готов за тях, което предизвиква и неговата искрена реакция.

- В какво вярва Кеворкян? Кои са неговите морални жалони? От кои свои убеждения той не отстъпи?
– Основната му вяра е в истината. Въпреки всичко и всякакви препятствия - професионални, политически или морални. Неслучайно това е девизът на „Всяка неделя”- „Истината винаги е над нас!”. Този девиз принадлежи на англичанина Мълъри, който през 1926 г. успява да стигне на по-малко от 100 метра от върха Еверест, преди да изчезне завинаги.

- Защо никоя телевизия днес не може да има програма като "Всяка неделя"?
– Националният тв екран днес се изпълва с множество програми, предавания и водещи, но тяхното нарастващо количество, за жалост, е далече от високото тв качество, което националната телевизия създаде, когато беше сама на медийното игрище. В отминалата епоха на монологичния дискурс, телевизията беше не само филмова, театрална или художествена зала, но истински Университет за знания, социални практики и срещи с големи личности. Монологичният тв дискурс създаде подходящи условия за поява на редица качествени тв предавания и журналисти. Това направи възможно успешното развитие на „Всяка неделя” и на Кеворкян, чийто телевизионни постижения, и до днес остават ненадминати.

За това много увлекателно разказва известният литературен историк Михаил Неделчев:” ”Всяка неделя” имаше особен ефект и този ефект беше уникален. Смисълът на предаването беше в една съборност, т.е. всяка неделя „Всяка неделя” се гледаше от всички. Това беше една своеобразна неделна следобедна църква…Особената магия на предаването се криеше в ефекта на свързване на всички българи чрез „Всяка неделя”. Приносът на „Всяка неделя” е в три неща. Първо – наложи категорично самия Кеворкян като свръхтопжурналист, като една публична фигура. Второ – бяха представени множество не само гледни точки към различни проблеми, но и се демонстрираше какво означава личностното присъствие в културата, в обществения живот чрез теми, които до този момент не бяха теми на журналистиката. Трето – обедини всички българи и се създаде един ефект на свързване. Днес това не може да стане, заради плурализма в медиите и в обществения живот, но за времето си беше изключително важно”.

Истината днес е, че Кеворкян, с огромен талант и желязна воля, действително превърна миналото на „Всяка неделя”– в телевизионна история, която е задължителна част от нашата обща национална съдба.

- Защо наричате Кеворкян - тореадор? Какво побеждава той? Има ли нещо, за което може да бъде критикуван? Може ли днес да кажем на младите - не правете като Кеворкян?
– Всеки голям медиен успех е жестоко състезание с „бика вътре в теб”, който непременно трябва да победиш, за да успееш. Малкото студио на „Всяка неделя” се оказа онази медийна корида, на която се провеждат много и различни сражения. На водещия Кеворкян - с неговия екип и събеседниците, на събеседниците – с водещия и коварството на студиото и камерите. На телевизионния разговор – с националната аудитория и идеологическото твърдоглавие на управляващата политическа класа. На водещия – с медийната гилдия, която често не е готова да понесе толкова голям професионален успех.

Телевизията е „площад” и същевременно „корида”, защото в нейната тръба е заложена онази публичност и популярност, която я превръща в предпочитано зрелище за публиката.”Всяка епоха ражда героя, който й е нужен – казва Унамуно. Героят се вдъхновява от истинските идеи за времето си, единствените велики идеи на епохата си; чувства нуждите на своето време –единствено необходими за епохата…Героят не е нищо друго, освен индивидуализирана колективна душа…героят е първообраз и продукт, духовният средец на народа…Героят е негова съвест и израз на неговите въжделения”.

Кеворк е именно такъв герой – той е продукт на своето време и епоха, в него се въплътява „индивидуализираната колективна душа”, над която той властва цели три десетилетия. С рядка дарба, талант и поразителна сила на характера, Кеворкян съумя да превърне „Всяка неделя” в истинска територия за култура и духовни събития, която изпреварва времето, руши стереотипите, преборва предразсъдъците. И през годините дава шанс на силните, талантливите и смелите. На онези истински герои, които вървят срещу течението, постоянно търсят предизвикателствата, и не се страхуват да размахват „аления плащ” на промяната.

Неговата телевизионна кариера и днес остава образец за следване, ето защо към младите тв журналисти бих отправила призива: ”Правете като Кеворкян! Бъдете умни, трудолюбиви, никога не мислете, че знаете всичко, че сте постигнали върха в професията! Не се отпускайте, постоянно се развивайте, откривайте новото и оригиналното в този много тежък телевизионен занаят! Не се отчайвайте от трудностите – те най-често развиват характера и ви помагат по-бързо да стигнете до истината и верните професионални решения!”

И не забравяйте, че от малката медийна територия на „Всяка неделя” всъщност започна голямата промяна. Онова значимо културно и духовно разширяване, което доведе националния поглед до други страни, цивилизации и личности. Нарастването на света и живота във „Всяка неделя” неизбежно промени националния поглед.

Може би „чрез” историята на „Всяка неделя” де факто могат да се разкажат историята и постиженията на народа и България, от които нямаме причина да се срамуваме.
Може би качествената журналистика на Кеворкян днес е особено нужна на новото поколение журналисти, които се нуждаят от свой образец за следване.

Всъщност всеки истински творец постоянно търси най-трудните пътища към победата. На арената цената на победата на тореадора се определя от силата и могъществото на бика, от неговата съпротива дълго да се бори и да оцелява въпреки всичко. Но заедно с това – от силата и волята на тореадора да посреща упорството на бика и да се бори с него до последна капка кръв. Такава е ужасно трудната битка, която Кеворкян цели три десетилетия води на „телевизионната арена”. Тя показва отличната му професионална подготовка, несломимата му вяра в себе си като телевизионен журналист, но и смазващата сила и мащаб на неговия характер и воля. Тореадор.

- Дълги години сте работили върху книгата. Какво си помислихте, когато сложихте последната точката на това пътуване във времето на "Всяка неделя"? Не изпитвате ли носталгия?
– Изпитах облекчение, че успях да стигна до финала на това дълго и рисковано научно изследване. Тази книга непременно трябваше да бъде написана, защото разказва за едно изключително телевизионно постижение, което е пример и гордост за националната душа. Но и защото историческият поглед към големия професионален успех, винаги е памет, морал и справедливост.