15315 | 19 февр. 2019 | 13:52

Сърбия е заложник на Русия, както и на своята вековна фантазия, че Косово е нейното сърце, казва дипломатът

Д-р Антон Панчев 

Мухамет Хамити е професор по английски език и литература в Прищинския университет, Република Косово. В периода 2002-2006 г. е бил говорител и политически съветник на президента Ибрахим Ругова, а 2008-2012 г. е първият посланик на Косово във Великобритания.

- Проф. Хамити, Република Косово отбелязва 11-годишнината от обявяването на своята независимост и най-важният въпрос за държавата Косово е уреждането на отношенията със Сърбия. Когато реално ще бъдат подновени преговорите между Прищина и Белград за разрешаването на многобройните проблеми?

- Сега, когато Косово навършва 11 години от своето съществуване като независима държава, след една относително успешна консолидация на международната арена, особено през първите години, защото в последно време има забавяния, нашата страна има един проблем (не много проблеми, смятам аз) със северния съсед, някогашен завоевател. Ако се разгледа по-добре, проблемът е повече на Сърбия, отколкото на Косово, макар че последиците ги понася нашата страна: Сърбия отказва да признае реалността на независимо Косово вече 20 години, от освобождението през юни 1999 г., когато нашата страна излезе окончателно от орбитата на Сърбия, в която беше вкарана с насилие, въпреки своята воля.

С голямата помощ на приятелите, на НАТО, на ЕС, на Съединените американски щати, на други страни от целия свят, Косово успя да се възстанови от последиците от войната 1998/99, да възстанови страната, да изгради демократични институции, да спечели битката за широко призната държавност в международен план. Република Косово е страна с всички атрибути на държавността, легитимирана и от решението на Международния съд на справедливостта през юли 2010 г., но която не се радва на универсално признание, членство в Обединените нации, заради противопоставянето на Сърбия и подкрепата на тази последната от Русия. Сърбия е заложник на Русия, както и на своята вековна фантазия, че Косово е нейното сърце.

Преди всичко, Сърбия е жертва на едно самоунищожително поведение за отричане на реалността. Тя все още отрича своята геноцидна политика срещу албанския народ на Косово през деветдесетте години на миналия век. Накрая, начело на Сърбия днес са двама ръководители, президентът Вучич и външният министър Ивица Дачич, които са били членове на военни кабинет на сръбския президент, на „Касапина на Балканите”, Слободан Милошевич. Сам Вучич каза, по време на едно посещение в Митровица, град в северните части на Косово, през септември миналата година, че Милошевич „е бил един голям лидер”, който, за съжаление, не е успял да осъществи своите политики. Политиката на Милошевич беше разрушаването на Косово и създаването на „Велика Сърбия”. За лош късмет на Косово, президентът Вучич е любимият автократ на Запада и на Русия.

- Според Вас, какви теми ще се дискутират на диалога? Ще се разговаря ли за „коригирането на границите” или за „Трепча”?

- След легитимирането на държавността на Косово в неговите граждани, Сърбия започна един процес на оспорването на тази държавност посредством диалога по практически въпроси с Косово, под патронажа на ЕС, който, както лесно се вижда сега в ретроспекция, послужи повече на Сърбия отколкото на Косово. Диалогът, с посредничеството – по-често, на дипломатически език, се нарича „с улеснението” [англ. facilitation] на ЕС – позволи на Сърбия да продължи да подхранва своята фантазия, че Косово не е независима държава, че с успешни маневри процесът на независимостта може да се върне назад благодарение на „неутралната” позиция на ЕС (на това, което се нарича „конструктивна неопределеност” [англ. constructive ambiguity]) и лошото ръководство на този процес от основния политик на Косово през тези години, настоящият президент Хашим Тачи, който беше и министър-председател, и за известно време външен министър на нашата страна. С тази двойна игра (double game) Сърбия успя да напредне в своя процес към членството си в ЕС, докато Косово тъпче на едно място.

Още повече, сега, когато се говори за заключителната фаза на диалога, това, което се нарича юридически задължително споразумение между двете страни, което трябва да завърши с признаване на Косово, е отворена темата за границите. Идеята за разделяне на Косово е стара сръбска идея, реактуализирана миналата година под терминологичната маска „размяна на територии”, „коригиране на границите”, които са само евфемизми за разделяне. За съжаление на Косово, президентът на нашата страна, Хашим Тачи, говори за „коригиране на границите” и/или „размяна на територии” в зависимост дали се обръща към националната или международната аудитория. За щастие, нито министър-председателя на Косово Рамуш Харадинай, нито председателят на парламента Кадри Весели (председател на Демократическата партия на Косово, основател и председател на която до преди две-три години беше Хашим Тачи) не подкрепят идеята за дискутиране на границите. Демократичният съюз на Косово (ДСК), най-голямата албанска партия в Косово, понастоящем опозиция, както и другата опозиционна партия, Движението за Самоопределение, са срещу нарушаването на териториалната цялост на Косово.

Самият президент Тачи обаче, но и кръгове от Сърбия и Брюксел, дават да се разбере, че ще се дискутират и вътрешни въпроси на Косово на тези разговори със Сърбия във финалната фаза. Дискутирането на границите и на вътрешните въпроси, включително „Трепча” и „Уйман” (Газивода), или и въпроси на културното наследство на страната, би било фатална грешка за Косово. Много се надявам, че нито Държавната делегация, която е правителствена делегация, защото не включва най-големите албански политически сили, и накрая, нито президентът, няма да приемат да изкарат на масата на преговорите такива въпроси, които са суверенно право на нашата държава.

- Има някои неясноти от организационна страна. Кой ще ръководи косовската страна на тези преговори – президентът или правителственият екип, как ще разделят компетенциите? Ще се уреди ли въпросът за компетенциите посредством Закона за диалога, който се гласува в парламента наскоро?

- Законът за диалога е все още в парламентарна процедура. Платформата на Държавната делегация се одобри на 14 февруари 2019 г. и ще се представи пред парламента за одобрение. Да видим как ще завърши тази работа. Както изглеждат засега нещата, ръководител на делегацията е президентът Тачи. Двамата съпредседатели на Държавната делегация са ръководители на две малки албански политически групировки (има предвид Фатмир Лимай, председател на Социалдемократическата инициатива и Шпенд Ахметай, председател на Социалдемократическата партия). Министър-председателят на страната, Рамуш Харадинай, сам се извади от този процес. Практически абдикира. Това е грешка.

- Ще се включат ли опозиционните партии в диалога? Трябва ли да се разшири форматът на преговорите, например с включването на представители от САЩ?

- Двете опозиционни партии, Демократическият съюз на Косово (ДСК) и Движението за Самоопределение, които се изказват силно срещу идеите на Тачи за коригиране на границите и за дискутирането по вътрешните въпроси, не изглежда, че могат да се присъединят към една такава платформа. Най-голямата политическа сила, ДСК, държавотворната партия на ръководителя на независимостта Ибрахим Ругова, от известно време иска нови избори, за да се осигури легитимност на конституционните институции на Косово, които биха поели върху себе си приключването на процеса за признаване на Косово от Сърбия в актуалните граници и без да се засяга унитарния характер на нашата страна.

Съединените американски щати сами заявиха, че ще се включат, но няма да присъстват на масата на преговорите във финалната фаза на диалога Косово – Сърбия. САЩ са ключова страна за Косово и за целия ни район. Подкрепата на САЩ за независимо и суверенно Косово се препотвърждава непрекъснато. Това е от жизнено значение за нашата страна.

В края на краищата, Република Косово е независима държава и нейните ръководители имат задължението да пазят териториалната цялост на страната, както и пълния ѝ суверенитет. Сърбия трябва да се принуди да признае тази реалност. Няма защо Косово да прави отстъпки на бившия си окупатор, за да удовлетвори неговите апетити. Косово направи болезнени компромиси с Пакета на Ахтисаари по време на международните преговори за определянето на окончателния статут на Косово преди 2008 г. Този пакет, който гарантира на сърбите и на другите малцинства права, които не съществуват никъде другаде, като представителство в местните и централните институции, е въплътен в Конституцията на нашата Република. Този компромис трябва да го приеме и Сърбия, най-накрая.

- Увеличава се натискът от страна на САЩ за премахването на таксата спрямо Сърбия, докато министър-председателят на Косово отказва промяна на политиката. Поставени ли са на изпитание отношенията между Косово и САЩ?

- По някакъв начин тези отношения са поставени на изпитание. Това не трябва да се случва по никакъв начин. Ръководителите на Косово, президентът, министър-председателят и председателят на парламента, трябва да намерят начин, за да излязат от този порочен кръг. Истина е, че таксата на Косово за сръбските стоки се установи след една агресивна и много публична кампания на Сърбия за отменяне признаването на Косово. Докато работят срещу Косово, дори се хвалят със своите резултати за минирането на Косово в международен план, бившите сътрудници на Милошевич, Вучич и Дачич, трябва да очакват силната реакция на Косово със законовите средства, които нашата страна има на разположение. Икономическият натиск е много мирно средство. Ако работят срещу нас, няма защо да очакват да им отворим нашия пазар.

Косово трябва да работи тясно с нашите съюзници, на първо място със САЩ, но и със страни от ЕС, поддръжници на независимо Косово, за да осигури пълна реципрочност в своите отношения със Сърбия. Таксата може да се премахне и вярвам, че ще се премахне бързо – но трябва да се гарантира, че Сърбия ще се от каже от агресивните си политики срещу Косово. Тук, споменатите страни могат да изиграят своята роля. Сърбия не може да говори за нормализация на отношенията с Косово само за очи – колкото да си осигури прогрес към ЕС – и да минира Косово, възпрепятствайки влизането на Косово в международната система. Още по-малко да прави вътрешни спънки на Косово, използвайки сръбския политически контингент в Косово, който е дирижиран от Белград. В Косово има място за нормален живот на албанското мнозинство и на малцинствата, включително сърбите. Но това може да се направи, като сърбите приемат и признаят напълно държавата Косово.

- През януари Косово се сблъска със социално напрежение. Успокои ли се ситуацията със Закона за заплатите и с мерките, предприети от правителството?

- Социалното напрежение се увеличава. Законът за заплатите и мерките на правителството само влошиха положението. Правителството на министър-председателя Харадинай, което прокламира себе си като правителство на големите решения, удвои заплатите на министър-председателя и на неговите съветници, около 35 души, и почти удвои заплатите на министрите. Нашите управници имат по-големи заплати отколкото техните колеги в съседните страни. Това беше „голямото” решение, което възмути хората и увеличи апетитите на гражданските служители, на учителите, на работещите в здравния сектор, на държавната администрация. Едно необмислено решение на министър-председателя и неговия тесен кръг и спешното приемане на Закона за заплатите, който сега изглежда, че не удовлетворява никого, макар че бюджетната сума за заплати е значително увеличена, повиши недоволството. За лош късмет, критичните гласове в цялото косовско общество са заглушени. С такива необосновани увеличения на заплатите може да се застраши бюджетната стабилност на държавата. Много се надявам, че това съобщение ще имат смелостта да го произнесат хората, на първо място опозиционните партии, без да се страхуват, че губят електорат, казвайки истината.

- Какво е решението в тази ситуация, когато правителството и институциите на Косово се намират пред много вътрешни и външни предизвикателства и в същото време правителствената коалиция има проблеми с осигуряването на парламентарното мнозинство – разширяване на правителствената коалиция или предсрочни избори?

- В положението, в което е Косово – в една институционална парализа, с народно недоволство, с всеобщо обществено недоволство – страната има нужда от възстановяване на демократическата легитимност на институциите, на парламента и на правителството. Това най-добре ще стане с нови избори, които трябва да доведат до по-достойно представителство. За това е нужна всеобща обществена мобилизация, осъзнаване, че с лоши представители Косово не може да има напредък. Още по-малко, когато, понастоящем, нито управляващите, нито опозицията нямат ясно мнозинство, за да управляват страната. Предизвикателствата пред Косово са големи, както във вътрешен, така и във външен план. Толкова големи, че аз самият мисля, че имаме нужда от едно правителството на националното спасение, с такава функция, дори и ако наименованието не е такова. На 11-годишнината от независимостта на нашата скъпа страна, е настъпило времето за дълбоко отрезвяване.