Не виждам основания да отстъпим от ветото спрямо Северна Македония

Проф. Нина Дюлгерова: „Навални“ е стар политически проект на Вашингтон за дестабилизация на Русия

36381 | 5 февр. 2021 | 17:24

Склонна съм да приема, че както по отношение на „Уестингхаус“, така и по отношение на Навални, ние сме се съгласили да изпълняваме поръчки, които не са в сферата на нашите национални интереси


Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийна сигурност), доктор по нова и най-нова обща история.  Преподава теория и история на международните отношения във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”и в Югозападния университет “Неофит Рилски”.

- Проф. Дюлгерова, Белият дом има нов стопанин. Усещате ли вече някакъв вятър на промяната в международните отношения?

- Последните избори в САЩ бяха най-сложните и непредсказуеми избори, с висока вибрация. Емоциите бяха повече от прагматизма, имаше и много лични отношения между двамата кандидат-президенти.

Джо Байдън встъпи в длъжност на 20 януари и оттогава насам публичното пространство се изпълни с огромно количество укази, декларации, изказвания. Прави впечатление, че неприязънта към предшественика му може да се определи като желание да елиминира нещо погрешно. От друга – като изпълване със съдържание на девиза, който той издигна: „Америка се завръща“.

- Въпросът е къде се завръща Америка и ще дойде ли с нова сила на Балканите?

- Да, въпросът е дали това завръщане е съпроводено с откровена агресивна политика и незачитане на суверенитета на държавите или е оринтирана по-скоро натам да се премахнат в кратки срокове негативните последствия от управлението на Тръмп.

 

Има и друг момент, свързан и с признанието на новия държавен секретар Антъни Блинкен. Той заяви, че първо трябва да си оправим нещата в нашия двор, после да вървим навън.

 

Като рекапитулация на това, което наблюдаваме в последните десетина дни, може да се каже, че е много неприятна формата на безапелационност, която връща света към последното десетилетие на XX век, когато разпадането на Източна Европа беше съпроводено с агресия и незачитане на правилата на съответните държави. Доказателство може да се намери в тона, с който президентската администрация коментира теми като Северен поток-2, казуса с Република Северна Македония и българското вето върху откриване на процедурата за еврочленство, начинът, по който грубо се намесва във вътрешните работи на Руската федерация по казуса „Навални“. Всичко това преминава под знака на незачитане на цивилизования свят – легитимност, държавност, политически правила на международно общуване.

- По случая „Навални“ битува теза, че това е само първият етап на една добре замислена операция, която обаче бе форсирана, за да се отклони вниманието от случилото се в Капитолия. Какъв е Вашият прочит на този казус?

- „Навални“ е стар политически проект, който е обвързан с идеята на Вашингтон по всякакъв начин да дестабилизира ситуацията в Русия.
Въпреки че Китай показа много бързи темпове на икономическо развитие, политическа консолидация и засилващи се амбиции за господстващо влияние в глобалното пространство, играта на Вашингтон спрямо Москва е от десетилетия и е актуална и днес. Но като се има предвид, че случаят „Навални“ започна да се разгръща по време на първия мандат на Барак Обама, може да се приеме, че като трениран казус сега отново се актуализира.

 

Не трябва да се забравя, че случаят с евентуалното отравяне на Навални с Новичок беше през лятото на 2020 години. Пет месеца Навални живя доста комфортно в Германия и няколко дни преди инагурацията се върна в Русия. За мен това беше знак, че администрацията на Белия дом се опитва със стари методи да възстановява американската политика както спрямо Русия, така и спрямо Европа, която бе ангажирана с този случай.

- Интересното около този случай е, че на политическо ниво Европа реагира, но Германия отказва да спре Северен поток-2 по този повод. Позицията на Берлин може да се преведе и така: човешките права са ни скъпи, но и газът ни е важен. Всяка държава защитава интересите, които са от стратегическо значение за нея?

- Склонна съм да приема, че в политически план Европа по стара инерция следва САЩ. Това не се забелязваше в мандата на Тръмп, точно обратното – имаше поредица от факти, които ни даваха правото да говорим за еманципация на Европа.

Реториката е едно, но нека гледаме фактите. Все още Европейският съюз не е наложил санкции на Русия заради казуса „Навални“.

Заради проекта „Северен поток-2“ сблъсъкът Берлин-Вашингтон е доста сериозен. Тези дни президентската администрация остро заяви, че той не трябва да се осъществява. Отново се говори за зависимост от Русия, но истината е, че засяга американските интереси в Европа.
С впечатляваща откровеност, нападелно и без всякаква толерантност се иска днес и сега да се анулира проектът.

- Какви са интересите и отношението на САЩ към енергийните проекти в България?

- Анализаторите са убедени, че по отношение на „Балкански поток“ трудно ще се стигне до санкции, тъй като там в изграждане на компресорните станции участват и американски фирми. Макар че това е относително понятие. Относително е и доколко и как САЩ, следвайки корпоративните глобални интереси, няма да елиминират някоя американска фирма. Все пак съм склонна да приема, че санкции за „Балканска поток“, където остана доизграждането на компресорните станции, няма да има.

На българска територия в сферата на енергетиката в последните седмици наблюдаваме също един откровен геоенергиен диктат, свързан с болезнената тема за ядрената енергетика.

От много време в политическото пространство не е имало такава интензивност по тази тема, като започнем с динамичното участие на американския посланик в София по казуса с АЕЦ „Козлодуй“. В нейната реторика бе включен и все още непостроеният АЕЦ „Белене“. Оттук именно излезе информацията, че в АЕЦ „Козлодуй“ може да се приложи хибриден проект – да се използват руските реактори за изграждането на 7-ми и 8-ми блок с американско ядрено гориво.

 

Американската посланичка обиколи премиера, президента и след това Борисов авторитетно заяви, че в АЕЦ „Козлодуй“ може да се сложат руските реактори, купени за строителството на АЕЦ „Белене“.

Подобно безотговорно политическо говорене е опасно, защото коментираме документи и обстоятелства, свързани с руската енергийна платформа. Учудващо е с каква лекота се коментират въпросите.

Вчера (б.а – 4 февруари) отново в присъствието на посланик Херо Мустафа, АЕЦ „Козлодуй“ сключи договор с „Уестингхаус Електрик Швеция“ за анализ и основно за използване на алтернативен тип ядрено гориво за V блок на атомната ни централа.

До 2024 година този блок се захранва от „Росатом“ по договор, който е цялостна и завършена конструкция на един работещ проект. В момента се подписват документи, с които вероятно се прави първата стъпка към аналитичен доклад, където да се обоснове, че V блок след 2024 г. може да се захранва със свежо ядрено гориво от „Уестингхаус“. Питана ли е руската страна при тези договори?

- Нека се върнем отново към случая „Навални“. Преекспонира ли се казусът у нас?

- В момента – да. България е една от малкото държави от ЕС, които остро критикуват поведението на руските власти към Навални и към протестиращите в негова защита.
Склонна съм да приема, че както по отношение на „Уестингхаус“, така и по отношение на Навални, ние сме се съгласили да изпълняваме поръчки, които не са в сферата на нашите национални интереси.

- Има ли изостряне на дългогодишния конфликт у нас между русофили и русофоби по повод скандала с Навални? Очаквате ли засилване на напрежение по тази линия?

- Честно казано, не. Преди избори всеки говори каквото си иска.  В контекста на вашия въпрос за преекспонирането и изострянето на конфликта по оста Русия един от ориентирите е кой къде какво говори. Имам предвид традиционните медии, а не социалните мрежи.
Според мен темата за Навални омръзна на всички. Когато едно нещо се върти, но се знае, че няма да има промяна или решение, с течение на времето то се превръща в част от ежедневието и никой не му обръща внимание.

- И друга тема започна да набира скорост – за активното участие на България в проекта „Триморие“, чието председателство поемаме по инициатива на президента Радев. Добре информирани ли са вече българите какво представлява този проект, какви са целите му?

- „Триморието“ е интересна тема с близо 100-годишна давност. Това е актуализиран проект, но инициативата първо не разполага с много пари. Второ, с предложението на нашия президент страните-участнички от 12 трябва да станат 14, като се включат Гърция и Кипър. Трето, не е много ясно какво и по какъв начин ще се реализира тази инициатива. През 2017 година тогавашният президент Доналд Тръмп участва в срещата на страните-участнички и идеята беше да се създаде един пояс, с който да се спре възможността Русия да транзитира конвенционални суровини на Запад.

След това инициативата се изпълни с ново съдържание – дигитализация, компютъризация, наука, образование. В един момент нещата се размиха. „Триморието“ се превърна в деликатна политическа тема, която се използва като аргумент с антируска насоченост, но като цяло форматът няма действия, финанси и яснота кой ще бъде ръководител на този проект. Ротационният принцип е хубаво нещо, но като се има предвид, че Полша е с амбицията да е в основата на възродената инициатива, като се има предвид, че и Унгария и други държави от този конгломерат от страни имат претенции да водят инициативата, моята теза е, че тя ще постигне съдбата на европейските инициативи Черноморска синергия и Дунавската стратегия.

- Българите ще приемат ли активно участие в инициатива, чиято същност е сдържането на Русия?

- Този въпрос трябва да го разгледаме в две проекции.
Първо, българското общество е миролюбиво. То не е запознато в детайли с която и да е инициатива, ако не му се обърне специално внимание през медиите, че това е добре за нас.

Втората проекция е свързана с политическия ни елит, който, както виждаме, не е независим. Той се опитва чрез послушание навън да си решава въпроса за властта вътре. Типичен пример е сложният и многопластов конфликт президент-премиер. В този контекст трудно можем да кажем доколко прагматизмът и общественият интерес ще намерят своята конкретна защита, след като всичко, което се пласира в публичното пространство, преминава през призмата на защита на чужди интереси и през силната емоция за защита на собственото его, а не на държавния интерес.

- След смяната в Белия дом ще успеем ли да балансираме между интересите на Русия и на САЩ в България?

- Не бих отговорила с да или не. България отново се използва за терен, на който се борят чужди интереси, използвайки послушния български политически елит.

 

Случи се и една странна размяна на реплики на българска територия. Първо, американското посолство излезе с позиция, в която обяви, че корупцията вреди на България. Това също е намеса във вътрешните ни работи, въпреки че виждате колко сме послушни.

- А защо трябваше да му отговаря руското посолство в София?!

- Да, интересен е казусът. Руското посолство, въпреки нашите арнируски позиции, излезе и защити България по повод изказванията на американската страна.
Затова подчертах, че България се превръща в терен на засилваща се противоположност между Москва и Вашингтон и в този контекст не съм убедена, че българските политици заемат позиция, която е в наша защита.

Винаги си задавам въпроса срещу какво ние правим всичко, което ни поискат американците. Поискахме отпадане на визите, още пътуваме с визи. Платихме милиарди за изтребители на картинка.

- Вашата прогноза: ще се огъне ли нашата позиция за Република Северна Македония под външен натиск?

- Не виждам основания да отстъпим. Там се развива друг интересен процес. До миналата седмица Северна Македония бе ориентирана натам със зъби и нокти да се бори за откриване на процедурата за еврочленство. Внезапно Скопие започна ясна и динамична политика на връщане към Сърбия. Това е доказателство, че казусът със Северна Македония трябва да се решава не чрез сблъсъка София-Скопие, а чрез преговори Белград-Москва-Вашингтон.

Европейските институции в момента не могат да излязат с ясна визия за утрешния ден на Съюза. Противоречивите изказвания на лидерите от европейската общност не дават основание да смятаме, че има някаква визия и стратегия за разширяването на ЕС чрез включването на Западните Балкани.

 

Освен приказки и предложения нищо конкретно няма.
Затова към скептик за натиск спрямо България или за промяна на позицията на София. Дори да падне ветото, евроинтеграционният процес може да трае дълги, дълги години.


От категорията

Проф. Огнян Герджиков: Неграмотност, облечена във власт - най-страшното съчетание

-1509605176.jpg

Няма съмнение, че държавата ни ще бъде осъдена и ще плащаме всички ние, вместо ...

22 юни 2021 | 23:13

Симеон Николов: Европа все още е силно зависима от САЩ

Симеон Николов-1472586819.jpg

"Има редица вътрешни проблеми, които пречат на Европа да бъде ...

22 юни 2021 | 15:45

Der Spiegel: Истинското лице на Путин и лицемерието на Запада

-1604657579.jpg

Русия многократно е подавала ръка на Запада и е получавала пренебрежителен ...

23 юни 2021 | 20:05

Д-р Войн Божинов: Македонизмът се строи върху антибългаризма

Д-р Войн Божинов-1604923342.jpg

"Поведението на приятелите ни от Берлин не е дипломатично. Лошо ...

23 юни 2021 | 16:04