23072 | 9 дек. 2019 | 14:17
След като в заповедта на ДНСК за спиране на строителните работи на "Златен Век" бе поставен въпросът относно становище, касаещо прилагането на чл. 153 на ЗУТ, то Административния съд София-град, като институция, която е в правомощията си да коментира, взе отношение и посочи категорично, че разрешението за строеж на сградата "Златен Век" е в сила най-малко до 2028 г.
В потвърждение на заключението за валидност се изказаха и едни от най-видните правни специалисти в България: проф. Огнян Герджиков, проф. Дончо Хрусанов, проф. Иван Тодоров, проф. Иван Русчев, проф. Димитър Костов, Явор Зартов и други.
В тази връзка, изказването на мнения от страна на граждани и институции, които нямат правомощия да дават равностойни експертни становища, е допустимо в една демократична държава, но дотолкова, доколкото не провокира фалшиви новини и не нанася материален и икономически ущърб на физически или юридически лица. Което, освен всичко останало, е и наказуемо!
Но явно тенденцията за изграждане на политически имидж чрез инсинуации, фалшиви новини и черен ПР все още не е излязла от мода у нас. И това в повечето случаи се прави с цел да се отклони вниманието на обществото от некадърността на самите субекти, които разпространяват тези фалшиви новини.
Абсолютна манипулация на общественото мнение бе и информацията, която ИК Лозенец разпространи, че Народното събрание е признало, че строежът "Златен Век" е незаконен!
Затова, за да разграничим аргументираните становища от манипулативните, потърсихме проф. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ за експертен коментар на казуса, тъй като той е един от анализаторите му и го познава в детайли.
- Проф. Герджиков, с какви мотиви ДНСК спира строежа на сградата „Златен век“? Има ли отношение валидността на разрешението за строеж към спирането?
- Строежът е спрян поради констатирани технически несъответствия между одобрените проекти и изпълнени работи – неизпълнени отвори в плоча и други подобни, които според инвеститора са имали временен характер и са били технологично необходими към етапа на проверка. Тези несъответствия са били отстранени още преди издаването на заповедта за спиране, но въпреки това тя е издадена.
В заповедта за спиране ДНСК не твърди, че разрешението за строеж е изтекло. Нещо повече – преди няколко дни ДНСК отново потвърди че никога не са констатирали незаконен строеж, както и че съобразно сочена в решението на съда практика на ВАС, десетгодишният срок спрямо издаденото разрешение за строеж ще изтече през 2028 г.
Ако някой има по-различно тълкувание на тези въпроси, то аргументите му не се подчиняват на закона и на решенията на българския съд.
- Първоинстанционният съд вече се произнесе по жалбата срещу заповедта за спиране на строежа. В решението си съдът взел ли е отношение по валидността на разрешението за строеж?
- Да, Административният съд обяви заповедта на ДНСК за спиране на строежа за незаконосъобразна. В мотивите към решението си съдът прие, че новата редакция на нормата на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ следва да се прилага за правоотношенията, които не са приключили към датата на влизането й в сила, респективно към всички разрешения за строеж, чиито срок не е изтекъл към тази дата.
Съдът също така посочи, че считано от датата на последната презаверка, Разрешението за строеж за сградата „Златен век“ ще има действие най-малко до 2022 г. А ако се има предвид константната практика на ВАС, във връзка с действието на заповедите по чл. 154 от ЗУТ, с които се одобряват съществени промени по време на строителството, то срокът на разрешението за строеж ще изтече едва през 2028 г., тъй като за строежа последно е издавана заповед по чл. 154 от ЗУТ през 2018 г.
- Защо съдът е коментирал валидността на разрешението за строеж, след като строежът е спрян поради технически несъответствие с одобрения проект?
- В заповедта за спиране, като условие за продължаване на строителството след отстраняване на констатираните технически несъответствия, началникът на ДНСК е изискал предоставяне на становище от главния архитект за валидността на разрешението за строеж.
Наред с всичко останало, в жалбата на собственика на строежа е атакувано като недопустимо поставянето на такова условие и са представени аргументи за валидността на разрешението за строеж.
Именно във връзка с това съдът е взел отношение в мотивите на решението си относно недопустимостта на искането за становище от главния архитект, приемайки, че началникът на ДНСК сам е компетентен да прецени валидността на разрешението. И след като съдът подробно е изследвал въпроса на базата на закона, правната доктрина и константната практика на ВАС, е приел, че разрешението е валидно и ще бъде такова до 2028 г.
Тоест, съдът не само е имал необходимост да изясни ролята на Главния архитект на общината в казуса, но и е изследвал закона на базата на съществуващата вече практика – нещо, което може да бъде само от полза както на ДНСК, така и на останалите институции, които ще работят с подобни казуси.
Не бива да забравяме, че тази промяна в ЗУТ, засяга множество обекти от първа и втора категория като всички по-главни инфраструктурни проекти – метростанции, магистрали, железопътна инфраструктура и други. И ако не се изясни този въпрос веднъж за винаги, има опасност да се минира строителството на множество мащабни проекти в страната.
- Какви са следващите стъпки в процедурата?
- Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от ДНСК пред ВАС. Въпросът относно законосъобразността на заповедта за спиране ще се реши окончателно от този съд.
До приключване на съдебното производство никой няма право да приема за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. И всички трябва да се съобразят с това, а не да се манипулира общественото мнение. При това от хора със съмнителна правна експертиза, но за сметка на това - със силни медийни образи.
- Миналият месец в медиите излязоха публикации, че Народното събрание било признало, че строежът е незаконен. Как ще коментирате тези публикации?
- Оказа, че въпросните публикации реферират към становище, подписано от Председателя на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, в отговор на запитване от Инициативен комитет „Лозенец“ относно прилагането на новите разпоредби на чл. 153 и 154 ЗУТ.
Становището изразява единствено личното мнение на председателя на въпросната комисия как, според него, трябва да се тълкуват посочените текстове от закона. Нещо повече, в становището изрично е подчертано, че по никакъв начин не се взема отношение по конкретния казус „Златен век“, с който авторът на становището нито е запознат, нито има компетентност да се произнася.
В този смисъл е напълно манипулативно и недобросъвестно публикуване на статии, които реферирайки към въпросното становище, недобросъвестно внушават, че „принципното“ становище е относимо към казуса „Златен век“ и че Народното събрание е признало сградата за незаконна – нещо, което Народното събрание нито е направило, нито е компетентно да направи.
Тъй като въпросът не е бил обсъждан на заседание на която и да е от комисиите в Народното събрание, дори е учудващо защо това становище е издадено на бланка на Народното събрание и с подпис на председател на комисия.
Това позволи и медийно интерпретиране на писмото на председателя на комисията, при което, макар вносителите на искането за становище да са поставили принципни въпроси, на които са получили и принципни отговори, очевидно са имали намерение да „пришият“ отговорите към конкретния казус, изопачавайки написаното от председателя на комисията. Така едно „принципно“ становище е използвано по безпринципен начин за въвеждане в заблуждение на обществеността.
- Въпросното тълкуване на председателя на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление има ли задължителен характер?
- Не, разбира се. Автентично тълкуване може да бъде направено само от Народното събрание, чрез приемане на тълкувателен закон. Освен че в случая не може да се говори за автентично тълкуване, не може да става и въпрос за задължително тълкуване на закона. Това е само лично мнение на председателя на комисията, което никого не обвързва.
И още нещо заслужава да се добави по случая.
Преди време видях по телевизията кметът на "Лозенец", който беше категоричен, че „Златен век“ е незаконен строеж и той щял да го събори. Останах поразен. Как е възможно орган на изпълнителната власт да демонстрира такова неуважение към правото. Първо, той няма правомощие да събаря каквото и да е било. И второ, кое му дава основание да твърди, че строежът е незаконен, след като веднъж – Административният съд обяви в решението си, че строежът е законен, ДНСК – също, а освен това цяла плеяда изтъкнати български професори, както и бивш председател на отделение на Върховния съд, изказаха категорични мнения за законността на „Златен век“. Подобно поведение на човек, който разполага с власт, да не зачита правото, което очевидно и не познава, разколебава правовия характер на държавата ни.
Визитка
Проф. Огнян Герджиков е юрист, политик, председател на 39-ото народно събрание (2001-2005), председател на Комисията по правата на човека в 40-ото народно събрание (2005-2009 г.), служебен министър-председател на България в периода януари-май 2017.
Носител е на орден „Стара планина”, 20 години председател на Арбитражния съд на Българската стопанска камара от 1999 г., професор в СУ „Св. Климент Охридски”.
Ръководител е на Катедрата по гражданскоправни науки при Юридическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски” от 1993 до 1997.
Мобилна верси
RSS
