6008 | 20 март 2023 | 12:45

България трябва да се обяви за зона на мира, за брод за мир. Никакво изпращане нито на оръжие, нито на жива сила. Нашите синове не трябва да стават пушечно месо на чужди интереси, казва преподавателят в СУ

Украйна… Година след началото на войната. Ще се стигне ли до ескалиране на напрежението между Русия и Запада… По темата пред ФАКТИ говори проф. Нако Стефанов, преподавател в Софийския университет и изследовател на Източна Азия.

- Проф. Стефанов, войната в Украйна не стихва. А вече прехвърлихме година? Каква е ситуацията според вас?

- Ако се върнем преди година, тогава се смяташе, че войната може да свърши за две-три седмици. Още тогава казах, че това е много сериозен проблем. Вижте, войната не е Русия – Украйна, а войната е между Запада и Русия, най-вече между САЩ и Русия. ЕС е жертва в тази война. САЩ, тласкайки ЕС в конфликта с Русия, отслабва самия ЕС като геоикономически конкурент, а Русия като геополитически. И аз очаквам тази войната да бъде много дълга и продължителна. Вече прогнозирах, че войната ще има различни фази, но, според мен, тя може да продължи повече от 4-5 години, може и 10 години да отиде. Казвам това, защото сега фазата е една, а след това може да се стигне до всякакви партизански войни. Всичко зависи от ескалацията. Трудно е да се прогнозира времето на една война.

- Сваленият американски дрон нов етап ли е?

- За мен този въоръжен конфликт върви по една макар и много бавна, но възходяща градация на ескалация на напрежението. Именно това е опасното, защото такава ескалация може да доведе до нещо изключително сериозно. Не че самите военни действия в момента не са сериозни, но нещата между Русия и Украйна мога да стигнат до тотална война, до тотално използване на ядрено оръжие, което ще бъде края на човечеството.

Много ме притеснява и нещо, което чувам от изказванията на различни хора у нас по медиите. Скоро чух един анализатор, който каза, че Русия разбирала само от сила. Глупаво е така да се говори. Най-добрият начин да се реши конфликтът е да се седне на масата и да се преговаря, да се търсят начини за решаване на проблема. Тук не става дума за въпрос, свързан със сигурността между Русия и Украйна. Тук става въпрос за международната сигурност, в която се противопоставят две ядрени сили. Трябва да се търси този компромис, а не консенсус. Става дума за компромис между тези основни геополитически сили. Ако не се намери компромис между Русия и Украйна, то в буквалния смисъл човечеството се намира на секунди от Съдния ден.

- Виждате ли Турция като един медиатор в този конфликт. Ердоган опитва да бъде посредник…

- Турция е сред страните, които в най-максимална степен се възползва от този въоръжен конфликт. Турция играе с всички. Доколко Турция е заинтересована от бързо прекратяване на конфликта… Не съм сигурен в това. Просто Турция си има своя стратегия, която се базира едни геополитически лъкатушения, които виждаме. Опитва се да угоди на всички. Така Турция се стреми да засили своя международен статут. От една страна като регионална сила, но и защо не да се превърнат в субглобална сила. Това изобщо не го е изключвам, след като се имат предвид нейните имперски амбиции - и на изток, и на запад. Има и друго.

Принципно Турция никога не е крила тези свои амбиции. Това, според мен, трябва да е един много тревожен сигнал за нас, тъй като част от тези амбиции несъмнено са свързани и с България.

- В смисъл…

- Знаете за Турция и нейната неоосманистка концепция, върху която се базира нейната външна политика като платформа. В тази неоосманистка политика говорим за три момента:

- Пантуранизмът, пантюркизмът. Говоря за съюза на тюркските държави, за страните от централна Азия, за Азербайджан. Но там е и една Унгария като наблюдател, защото тя се смята за туранска държава. Този турански съюз, който се базира на т.н. уралски езици – унгарски, монголски език, това са т.н. турански езици, смята да си сътрудничи тясно и да организират дори и съвместна отбрана.

- Трябва да се каже, че съществува и панислямизъм. Турция несъмнено работи по линия на панислямизма.

- Третото направление е неоосманизма. Турция, в една или друга степен, търси възможност да си върне контрола над страните, които са били подвластни и са били част от Османската империя.

Няма какво да се лъжем! Турция започва да си връща част от контрола у нас. Погледнете търговията - какво се купува, погледнете филмите, погледнете икономиката. Аз не отричам необходимостта от добри съседски отношения, от взаимна търговия и така нататък, но тук става въпрос за нещо по-сериозно. И това е причината България, според мен, да трябва да внимава много в това отношение. Още повече, че Турция никога не е крила неоосманските си претенции. От друга страна, като се имам предвид, че ние сме една страна, която е в много тежка демографска катастрофа, честно казано, даже няма нужда и да ни побутват с нещо. Ние сами ще паднем, защото населението у нас намалява. И, за съжаление, нищо не се прави от управляващите у нас. Те даже не искат да признаят за проблема. Те говорят за кризи, за такава, за онакава, че и в страните от Европейския съюз имало демографска криза. Но това у нас не е криза, у нас е катастрофа. И нещо много важно - тази катастрофа засяга най-вече българския етнос сред гражданите на Република България. Такава катастрофа няма сред другите етноси в Република България, а е именно сред българския етнос. Това е страшното.

- Виждаме бунтове в Грузия. Регионът на бившия СССР май започва да трепери?

- Всичко това е част от тази хибридна война, която се води срещу Русия. Явно целта е да се включат и страните от бившия Съветски съюз, въпреки че някои вече са се включили - като Прибалтика, виждаме Грузия, донякъде може би и централноазиатските републики. Чуваме част от тези страни – визирам Казахстан, да говорят за еднакво дистанциране от всички. Но как трябва да се разбира това, след като Казахстан е част от Организацията на договора за колективна безопасност (ОДКБ) с Русия. Такова заявление говори за друг курс, защото Русия не може да се осланя на Казахстан. Ето, виждате как се води една много сериозна битка между Запада и Русия. Това е още едно доказателство, че нещата не мога да се решат по един конкретен начин, ако се продължава търсенето само на военен път. И аз очаквам, че това ще продължи доста дълго време.

Даже и да се спрат тези горещи фази на войната, ще видим и не изключвам партизанските борби, терористични действия. Нека погледнем какво става в региона на Близкия изток. Там фазите се сменят една след друга, но регионът продължава да бъде огнище на напрежение, огнище на конфликти. И аз очаквам, че нещо подобно може да се случи и в Украйна. И ако това продължи дълго, очаквам в целия конфликт да бъде завлечена и Източна Европа, но и цяла Европа. А това е, може би, е и една от целите на САЩ. Ще видим… България трябва да се обяви за зона на мира, за брод за мир. Никакво изпращане нито на оръжие, нито на жива сила. Нашите синове не трябва да стават пушечно месо на чужди интереси.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!