17305 | 17 апр. 2020 | 22:17

Целта е Искрата да достигне чрез глобалната ИНТЕРНЕТ мрежа до всяка една точка на света, където вярващите да запалят Благодатния огън, да го разнесат и да почувстват топлината на вярата, която да запали пламъка на обичта в сърцата им.

Идеята на този проект е свързана с възможността за дигитално пренасяне на Благодатния огън с помощта на съвременните комуникационни и информационни технологии.

Целта е Искрата да достигне чрез глобалната ИНТЕРНЕТ мрежа до всяка една точка на света, където вярващите да запалят Благодатния огън, да го разнесат и да почувстват топлината на вярата, която да запали пламъка на обичта в сърцата им.

- Проф. Денчев, разбрах, че тези дни успешно е реализирана една ваша идея, свързана с дигитално „пренасяне“ на Благодатния огън. Бихте ли споделили както идеята, така и нейната реализация.
- Да, вярно е, че направихме действащ образец на моята концепция за пренасяне на огън от една точка на света до друга, но за съжаление този образец няма да бъде използван (поне през тази година) за пренасяне на Благодатния огън от Ерусалим до София.
За да не дразня излишно вашето любопитство ще ви кажа, че идеята ми дойде спонтанно в главата миналия четвъртък (10.04.2020 год) когато се разхождах из двора на къщата си в един от промеждутъците от непресъственото обучение на студентите, на които чета лекции по Системен анализ.
Аз твърдя, че всяка материална същност по пряк или косвен начин може да се превърне в информация (енергия) и в тази връзка давам различни примери на студентите. Един от тези примери е т.н. Проект „Дъга“, по известен като проекта „Филаделфия“ в резултат на който през 1943 год. един американски боен кораб, заедно с екипажа се дематериализира на пристанището на гр. Филаделфия и след съвсем кратко време отново са материализира на друго пристанище, отдалечено на повече от 200 км. Мисля, че сега не е интересно да давам физическа аргументация на този експеримент, а само ще спомена, че той е проведен с активното участие (на различни негови етапи) на Алберт Айнщайн и Никола Тесла.  

- И все пак кое Ви накара да мислите в тази посока ?
- Аз съм вярващ човек и мен ме вълнуват всички проблеми, свързани с Българската православна църка. Като всички вярващи и аз разбрах, че поради причини, свързани с коронавируса тази година, се отлага пътуването на правителствения самолет до Йерусалим. Помислих си дали не е възможно по някакъв друг начин да пренесем Благодатния огън от Йерусалим до София. Разбира се, първата идея която ми дойде в главата, беше тази която впоследствие реализирахме. Реших да се допитам и до един колега - физик от БАН проф. Лъчезар Аврамов от Института по електроника. Питането ми към него беше дали няма да е по ефектно тази идея да се реализира с помощта на съвременни лазерни технологии. След кратка конкултация стигнах до извода, че моята първоначална идея е по лесна за реализация.

- Споделихте ли с някой друг Вашата концепция ?
- Да обадих се на един студент от УниБИТ – Денислав Кънев, който учи магистратура по специалност Информационни системи и технологии и работи в компютърната лаборатория на университета. Споделих с него идеята и след два часа той ми върна разговора и ми каза, че е сформирал работна група от един наш бивш студент – Атанас Стоев и колеги от една партньорска софтуерна компания RTS – Николай Кръстев, Димитър Рангелов и Петър Панов. На следващия ден аз се срещнах с групата и те вече ми демонстрираха работен прототип.
Паралелно с тази група, говорих и с д-р Калин Димитров – бивш наш студен и докторант, от световния софтуерен гигант SAP, който ми каза, че също ще се включи в реализацията на идеята, но предпочита да работи сам. (По-късно, той също направи работещ прототип и ми изпрати демонстрационен клип).

- Информирахте ли някой от държавното ръководство или пък от Църквата за това постижение на Вашата група ?
- Да. Спомням си, че звъннах съвсем формално и екзалтирано на вице-премиера г-н Томислав Дончев. Обадих се и на г-н Емил Велинов – директор на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет. Звънях и на няколко митрополити, както и на епископ Герасим – Главен секретар на Светия синод. За съжаление техните коментари бяха диаметрално разнопосочни и това малко охлади моето искрено намерение да реализирам нещо в полза на Църквата, което до този момент не беше правено. Все пак сме в XXI век, века на информационните и комуникационните технологии. Въпреки, че повечето от тях се изказаха положително за идеята, аз реших повече да не настоявам.

А и на следващия ден от Министерския съвет ми върнаха съобщение, че църквата е отделена от държавата и те нямат намерение да се месят.