21228 | 12 март 2021 | 17:14

Всичко негативно, което можеше да се каже на висок глас със съответния сленг – вие сте мутри, мошеници, вече е изказано, извъртя се по време на протестите и загуби силата на своето психологическо въздействие

- Как ще охарактеризирате предизборната кампания по време на пандемия, проф. Проданов?
- Такава кампания досега не е имало. Ако направим сравнение с другите страни, които проведоха избори по време на пандемията, виждаме, че навсякъде избирателната активност бе ниска. Не можем да очакваме, че у нас ще бъде кой знае колко по-различно. Още повече, че ние сме вкарани в една колективна реалност на целия свят, при която във всяка минута ни облъчват с информация. Тя, образно казано, ни бие го главите. И насажда страх.

- Посланията на политическите партии стигат ли до гражданите в тази обстановка?
- Ще им е трудно, още повече, че няма да стигат до тях по обичайния начин. От една страна виждаме намаляване ролята на традиционните медии, включително и на телевизиите, за сметка на социалните медии. Имаме много силни поколенчески различия. Младото поколение почти не гледа телевизия и не чете вестници, по-възрастните пък са пред телевизора. Това оказва своето влияние върху предизборната кампания. Различните послания стигат до хората по различен начин. В социалните мрежи хората са в „стаи“, където информацията стига до тях чрез колективен, общностен тип възприятие, тя повече или по-малко е пречупена през този общностен тип възприятие.

И предизборната кампания няма да доведе до съществени промени. Остротата на възприемането на едни или други послания по телевизията също е отслабена, поради заливащата ни информация как заболеваемостта върви нагоре, как се променя възрастовият състав на заболелите от коронавирус. Повишава се равнището на страха. В масовата психология страховият синдром ще играе съществена роля. Страхът ще оказва влияние не само върху това дали хората ще гласуват или няма да гласуват, но и върху това как възприемат нещата.

- За кого ще играе страхът – за опозицията или за управляващите?
- Засега управляващите по-успешно се възползват от този страх. Те използват и мултиплициращия ефект на социалните мрежи. Министър-председателят Бойко Борисов, следвайки модните световни тенденции, премести пиара си в социалните мрежи. Той обаче използва и факта, че всичко, което излъчи, веднага отива в телевизионните канали. Той великолепно отиграва една или друга ситуация. Прехвърля по-неприятните неща към Щаба. Той има предимство, тъй като месец – два преди да започне излъчването на платените клипове на партиите, той по същество си водеше тази кампания. У нас няма „проверка на фактите“ за това, което говори министър-председателят. Ще дам един пример със САЩ, където Тръмп също бе преместил предизборната си кампания в социалните мрежи. Но там има т.нар. факт чекър – проверка на фактите. „Вашингтон пост“, например, „проверяваше“ така всяко изказване на Тръмп и „измерваше“ неговата истинност. И в края на годината можеше да каже – че президентът Тръмп през годината каза толкова и толкова неверни неща. У нас това го няма. Затова един бързо реагиращ на ситуацията политик може да говори каквото си иска. И след седмица или две, при този гигантски поток информация, който ни залива, никой няма да си спомни какво е казал.
Големият проблем на всички, които са извън ГЕРБ е, че 30 коалиции или партии ще се появяват по телевизията, а малко хора ще ги гледат. И това също се удавя в потока информация, особено за коронавируса, от който се страхуват всички.

- Каква е вашата прогноза за резултатите от вота?
 - Това са избори, които трудно се прогнозират, но като тенденция се виждат няколко неща. На първо място ще имаме по-ниска избирателна активност. От друга, поради страха, за който говоря, някои от прогнозите на социолозите може да се окажат неверни. Не мисля, например, че партията на Слави Трифонов ще бъде толкова значима, както изглежда сега. Обикновено на избори най-сигурни са твърдите избиратели, твърдият електорат, а при „Има такъв народ“ няма твърд електорат. Страхът от коронавируса възпрепятства протестния вот.

Има и друг момент, който засяга главно опозицията. Всичко негативно, което можеше да се каже на висок глас със съответния сленг – вие сте мутри, мошеници, вече е изказано, извъртя се по време на протестите и загуби силата на своето психологическо въздействие. Има една умора на възприятието – да, да, това съм го слушал, това го знам. Ако не стане нещо неочаквано, което да бъде подхванато от социалните мрежи, ще имаме премерване на твърдите електорати. Тук БСП има проблем, свързан с това доколко страхът би имал възпиращо въздействие.

- БСП мобилизирана ли е?
- Трудно ми е да преценя. Тя има два вида електорат. Единият е най-твърд, който всекидневно „консумира“ това, което излъчва телевизията на БСП и пише в. „Дума“. БСП има и един по-широк електорат, който гледа обичайните телевизии. БСП ги няма със силата, която да преобърне нещата, да представи нещо ново, различно, с което да привлече колебаещите се. А точно на тях най-силно ще въздейства страхът.
БСП направи добре, че включи в гражданката си квота не просто популярни лица, а добри експерти. Силното експертно начало в политиката е много важно.

- Виждате ли вероятност БСП да излъчи правителство и министър-председател?
- По принцип всичко е възможно, но сама не би могла, трябва да направи мнозинство с някоя от другите партии. Засега е трудно да се каже, че може да сформира мнозинство, защото двете други партии, за които се очаква, че ще получат много гласове са ГЕРБ и ДПС. БСП трудно би се съгласила да сформира мнозинство с тях. По-вероятно би могло да се говори за програмно правителство, в което няма толкова силен ангажимент на политици, а по-скоро – на експерти, за да може да се привлече допълнително доверие. Иначе ще бъде много трудно.

- Социолозите предвиждат нестабилност – парламент, в който ще има много политически сили, които трудно ще намерят съгласие. Как е по-честно към избирателя – да се търси създаване на кабинет на всяка цена или да се върви на предсрочни избори?
- По-вероятно е 45-ият парламент да се опита да състави правителство, като се има предвид тренда на заболеваемостта. Уплашеният избирател иска стабилност. Той не иска нови избори. Той иска някой да му създава сигурност. И ще бъде по-склонен да преглътне някаква симбиоза, която да не бъде толкова политизирана – с повече експерти, а не политици, отколкото отново и отново да се гласува. Още повече, ако заболеваемостта расте, не можем да очакваме, че този супер уплашен избирател ще иска нови избори.

- От какъв кабинет има нужда страната?
- Има нужда от кабинет с много силно експертно начало. Имаме нужда и от лавиращи добре политици, които не просто се опират на новия голям брат, а мислят и за България.