13250 | 10 юли 2026 | 15:21
В предишното правителство министърът на МОН Красимир Вълчев се беше активирал и "религия и добродетели" можеше да мине през НС, но не го направиха. Имаха готовност, каза в интервю пред БНР проф. Иван Желев, бивш преподавател в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", работил и в дирекция "Вероизповедания" на МС.
Той коментира темата за въвеждането в училище на предмета "религия и добродетели" и дали ще бъде задължително изучаването.
Отпора на родителите и протестите срещу въвеждането на религия в училище проф. Желев определи като "димки за незнаещи хора":
"Колко са тези, които протестират? Ако се направи референдум, колко хора искат да се въведе този предмет, не говорим само за християнството, а така, както е формулирано "добродетели и религии"?
Децата трябва да получават информация за тази религия, белязала нашия народ и култура ни толкова години. Разбира се резултатът ще е в полза на този предмет, но никой не дръзва. Сега разчитаме на организация с един файтон хора, които правят демонстрации. Ами това ли ни е обществото?"
Според ученият точно това, от което се опасяват родителите - индоктринация, няма как да се случи, по начина, по който е направена програмата и учебниците.
"Хората, одобрявали учебниците от 1 до 12 клас не са работили за Православната църква, а за МОН и са си свършили добре работата.
Според мен има неизживени неща от комунизма, защото той си отиде, но остави незаконното си дете в България – атеизма и безбожието", коментира проф. Желев.
И обяснява, че предметът "религия" няма да бъде задължителен във втората му част, а по избор:
"Който не иска да не учи добродетели. Въпросът е дали ни слушат или не децата. Имам внуци и знам, че децата ще узреят за съветите, а сега кой дава съвети? Идват от социалните мрежи със съмнително съдържание."
Професорът смята, че "в парламента трябва да погледнат сериозно на въпроса и да се вземе решение, дали от следващата учебна години или по следващата, но да се вземе решение, а не да се отлага въпросът:
"Когато политиците се срещат с ръководители на вероизповеданията дават прекрасни обещания, а след това не ги спазват."
За него си остава въпросът дали настоящите управляващи ще имат куража да приемат предметът да се изучава в училище.
Според него картината донякъде се дължи и на общото религиозно състояние на народа ни:
"Ние не сме най-религиозните, ако се сравним с Румъния, Сърбия, Гърция дори с Турция.
Източник: БНР
Мобилна верси
RSS
