26309 | 30 март 2016 | 15:20

Председателят на Конституционния съд проф. Борис Велчев само за 10 минути, след срещата си с проф. Консоло, придвижи до кмета Фандъкова предложението в памет на Антонов да бъде именувана улица в София

Хубава, широка улица да носи името на покойния Сергей Антонов, несправедливо обвинен за атентата срещу папата през 1981 г. и оправдан от адвокат Джузепе Консоло преди 30 години- на 29 март 1986 г.

За това говориха при срещата си двама конституционалисти - проф. Консоло, който е у нас по повод годишнината и проф. Борис Велчев, председател на българския Конституционен съд.

Проф. Велчев прие италианския гост на 30 март сутринта, малко преди Консоло да бъде удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на СУ. Срещата, осъществена със съдействието на Института за стратегии и анализи, се оказа много плодотворна.

Десет минути след разговора Борис Велчев вече бе придвижил инициативата за улица на името на Антонов до знанието на кмета на София и "рапортува"  малко по-късно за свършената работа на декана на Юридическия факултет на СУ проф. Сашо Пенов.

"Улицата или площадът трябва да са големи и широки, а не просто някое малко място с табела, за да изчистим само съвестта си пред един човек, който не заслужаваше тъжната си съдба", подчерта на няколко пъти при различни разговори Джузепе Консоло. Той предложи на  табелата да се изпише  единствено: "Сергей Антонов. Мъченикът".

"Вие олицетворявате не само качествата на учения, вие сте един голям приятел на България", заяви проф. Велчев, който беше подготвил "малка изненада" за госта си. На срещата изненадващо присъства и  конституционният съдия Константин Пенчев, който преди 30 години в качеството си на млад дипломат е бил през цялото време в залата на процеса в Рим срещу Сергей Антонов.

Проф. Консоло разказа на какъв натиск е бил подложен в Италия, след като е поел защитата на българина. "На 25 ноември 1982 година /ареста на Антонов/  Конституцията  у нас беше нарушена и се започна една несъществуваща "българска следа", която нанесе рани на тази Конституцията, не по-малки от раните на папата, нанасени от Агджа. Всички приятели ме изоставиха, бях гледан от разни псевдодемократи с пренебрежение като "адвокат, който защитава терорист". Преди това бях адвокат на американското посолство. Отнеха ми веднага правата. Заявих им: "Не ми пука нито за вашия президент, нито за САЩ!" Нашето министерство на правосъдието ме заплаши, че ще ме оттеглят от професията. Аз защитавах Антонов безплатно. Приех това дело, не защото още отначало знаех, че Антонов е невинен, а защото е срам в страна, която се нарича демократична, да не се вземе под внимание презумцията за невинност и с лесна ръка да се хвърли в затвора човек, чиято единствена вина е неговата невинност", обяви развълнуван проф. Консоло. На няколко пъти той подчерта, че навремето България не е реагирала достатъчно категорично срещу тази клевета. "Сега, когато минаха толково години от този срамен процес, България реагира. И трябва да е горда със своя народ и със Сергей Антонов", заключи италианският магистрат.

В следобедените часове гостът бе приет и от вицепрезидента Маргарита Попова. Срещата отново бе изключително емоционална. Г-жа Попова също пое ангажимент да говори с кмета Фандъкова за инициативата на проф. Консоло, който изяви желание да "сложи скромния си подпис" под писмото, което ще бъде изпратено до кмета  и Общинския съвет на София. .

Час след срещата стана ясно, че Йорданка Фандъкова вече е задвижила процедурата.

Антонов почина в забрава през 2007 г. в малкия си апартамент на улица "Сердика" в София. Той  излезе от затвора преди 30 години благодарение на усилията на италианския адвокат, който не се уплаши да поеме защитата му в "процеса на века".

Проф. Консоло, който преподава конституционно право в Рим, не можа да посети България почти три десетилетия - до 2015 г., когато бе гост на СУ и изнесе публична лекция. Година по-късно той вече получи заслуженото си призание за направеното за България - стана Почетен доктор на Алма матер.

След оправдаването на Антонов Джузепе Консоло никога не е разговарял с него, нито го е виждал. Въпреки това днес при разговорите в София очите му се напълниха със сълзи, когато настоя паметта на невинния българин, издържал на такъв огромен натиск,  да бъде почетена поне с улица на негово име..

Такава инициатива вече има от няколко години, но тя така и не е финализирана в общинския съвет на София.