23966 | 12 март 2026 | 17:33

Войната в Иран засяга световната търговска система в най-лошия възможен момент, когато архитектурата на световната търговия претърпява най-драматичната си трансформация от създаването на системата от Бретън Уудс през 1944 г.

Проф. Димитър М. Иванов, 
доктор на икономическите науки

Войната с Иран въпреки цялата си сложност и глобални последици се свежда до един-единствен въпрос: „Кой може да издържи болката най-дълго?“. Колко още би продължила тази война? С всеки изминал ден, новините за все повече жертви се умножават, както и информациите, отнасящи се до цените на петрола и на газта, до трудносттите, свързани с доставките и за поредното блокиране на търговските вериги.

Но се мълчи и като че ли не се разбира или пък се подценява това, което този конфликт и неговото развитие и ескалация в региона ще доведе в икономически мащаб за целия свят, включително и за България.

Преди близо 107 години, само два месеца след подписването в Париж на 28 юни 1919 г. на Версайския мирен договор, Джон Мейнърд Кейнс, тогава млад икономист, избухна в своите негативни реакции за този договор с едно брилянтно есе от 131 страници, озаглавено „Икономическите последствия от мира“ (1919). В него Кейнс осъждаше Версайския Договор и предсказваше гибел, ако договорът бъде изпълнен. Както знаем, по- късно неговите предвиждания за съжаление се сбъднаха. Във Въведението си Кейнс емоционално пише:

„…Малцина от нас осъзнават с убеждение изключително необичайната, нестабилна, сложна, ненадеждна и временна природа …на икономическата организация, по която Западна Европа е живяла през последния половин век. Ние приемаме някои от най-особените и временни от нашите късни предимства като естествени, постоянни и надеждни и градим плановете си според тях. На тази пясъчна и фалшива основа ние кроим планове за социално подобрение и обличаме политическите си платформи, преследваме враждебността и личните си амбиции и се чувстваме с достатъчно резерви, за да подхранваме, а не да успокояваме гражданския конфликт в европейското семейство.
Ако целенасочено се стремим към обедняването на Европа, смея да предскажа, че отмъщението няма да закъснее. Тогава нищо не може да забави за дълго окончателната гражданска война между силите на реакцията и отчаяните конвулсии на революцията, пред които ужасите на последната германска война ще избледнеят до нищо и която, независимо кой ще бъде победител, ще унищожи цивилизацията и прогреса на нашето поколение. Дори ако резултатът ни разочарова, не трябва ли да основаваме действията си на по-добри очаквания и да вярваме, че просперитетът и щастието на една страна насърчават тези на другите, че солидарността между хората не е фикция и че нациите все още могат да си позволят да третират другите нации като свои събратя?“

Думите на Кейнс и днес са пророчески, макар сега да става дума за друг регион, но, в същото време, за една силно, взаимосвързана икономика. Войната изисква, но и унищожава капитал. И днес виждаме това навсякъде – от САЩ до Близкия изток и особено в Европа. Стагфлационни сили се натрупват по целия свят, докато цената на петрола достига 100 щатски долара. Масивното геополитическо напрежение, повишаването на цените на горивата (вече докосвайки границата от 100 щатски долара) подпалва наново инфлацията, ще наруши крехката стабилизация на търговските доставние вериги (след Ковида) и ще попречи на темповете на растеж. Свидетели сме вече на първата вълна от търсене на антирискови реакции, която разтърсва световните пазари, като интензивното търсене на сигурност вероятно ще подпали цените на златото и на останалите ценни метали. И тук въобще не засягам това, което редица анализатори подчертават, че асиметричните войни винаги имат някои непредвидими елементи, които трябва да се приемат сериозно, защото даже и от военна гледна точка тази война да е изцяло в полза на САЩ от стратегическа гледна точка нещата не стоят по същия начин. Контрареакцията на Иран налага ежедневно нарастващи разходи и рискове за световната икономика.

Даже и утре войната да приключи, икономическото й въздействие, вълната от нея върху цените на енергийните материали, върху пазарите, върху търговските вериги, върху правителствените разходи, върху инвеститорите и бизнеса, върху ежедневните домакински разходи в много страни по света ще продължи за най-малко година. А ако не приключи бързо?

И затова е изключително важно да се анализира колко надалеч би могло тази вълна да се разпространи? Какво всичко това ще означава във финансов аспект?

Първото, което всеки си мисли и говори, е влиянието върху енергетиката. Но това държа да подчертая далеч не е всичко. Даже е само видимата част на айсберга.

Не става въпрос само за опасността от растящите цени на петрола и на газта. Става дума за комплексната взаимовръзка и логическа верига на тези цени с всички останали основни макроикономически показатели, които се влошават и които много хора, политици, институции, а и правителства все още не отчитат в своите реакции и планове и така подценяват комплексните рискове. В реалната икономика и финансите, негативните фактори не се неутрализират, а се натрупват и винаги водят до една дестабилизиращ синергетичен ефект.

Дори частичното прекъсване на доставките на милиони барела петрол на ден и над 100 милиарда кубически метра втечнен природен газ годишно води до шок в доставките с исторически размери. В момента целият регион на Близкия изток е на път да стане нестабилен. Въпреки че пазарите реагират сравнително по-бавно, виждаме една истинска корекция на пазара на акции, продължително прекъсване на веригата на доставки както за Китай, така и за Европа, и дилема за основните централни банки по отношение на запазването или не на основните лихвени проценти.

Нещо повече, войната в Иран засяга световната търговска система в най-лошия възможен момент, когато архитектурата на световната търговия претърпява най-драматичната си трансформация от създаването на системата от Бретън Уудс през 1944 г. Досегашната система на световната икономика не се срива, но бе в процес на фундаментална реорганизиция около това икономическата и технологичната суверенност да замени ефективността на свободния пазар като организиращ принцип на световната търговия. И сега, на фона на натиска от тарифната офанзива на Тръмп и продължаващата фрагментация на веригите за доставки след Covid и войната в Украйна, световната търговска система влезе в нов огромен конфликт.

Навсякъде, където погледнеш, както пееше в 1964 г. Боб Дилън, „Времената се променят – водите около теб са се надигнали, И приеми, че скоро Ще си намокриш до костите, Ако времето ти е ценно, По-добре започни да плуваш, Или ще потънеш като камък, Защото времената се променят “ - с огромни нови проблеми, които се появяват почти ежедневно.

Даже и сравнително винаги по-внимателният в оценките си МВФ този път не закъсня и ясно предупреди (на 9 март т.г.), че „продължителните военни действия в Близкия изток могат сериозно да засегнат пазарите и икономиките по света, създавайки „нова нормалност“, на която политиците трябва да се подготвят. …В тази нова глобална среда трябва да мислим за немислимото и да сме подготвени“. Според МВФ страните трябва да подредят вътрешните си политики, за да имат капацитет за справяне с кризите.

И МВФ са прави. Поредното нарушаване на веригите на доставки ще принуди още повече страни и компании да преминат към по-скъпи и неефективни способи на управление на запасите си, издигайки достъпността до тях като главен критерий. Продължаването на войната в региона под каквато и да е форма би довело до огромни сътресения в веригата на доставки за целия свят, не само за енергията, но и за торовете, сярната киселина и хранителните доставки. При този сценарий голям брой икономики биха могли да претърпят инфлационен срив или стагфлация. И пак подчертавам, че не става дума само за петрол. Става дума и за торове (произведени от природен газ); за пластмаси (от многото нефтохимикали, произведени от газ и петрол); за композитни материали, използвани за производството на фюзелажи в самолетите и др. И няма по-голямо находище на тези въглеводороди никъде другаде в света, освен тук.

Под голям въпрос е дали изобщо ще можем да ги извлечем от земята. Най-важното събитие, което повлия на пазарите, беше новината, че Катар затваря съоръжението в Рас Лафан. Рас Лафан е най-големият газов терминал на планетата, а Северното находище е най-голямото газово находище. Всъщност, то е нещо повече от това. То е най-големият източник на енергия навсякъде – по-голям от всяко нефтено находище или уранова мина.

Въпреки, първоначалното вдигане на цените на златото, нещата и в тази област не са съвсем ясни. Дали ще се запази интересът към златото от страна на световните централни банки, които бяха основните институционални купувачи досега? Или страните ще решат, че в един все по-несигурен свят, натрупването на запаси от петрол, храни и торове изведнъж има повече смисъл от натрупването на златни кюлчета. Ако се окажат под натиск, централните банки биха ли започнали да продават част от златото си, за да защитят валутните си курсове или да закупят храни?

Досега множество анализатори пропускат ключовият въпрос – този за основните лихвени проценти.
По-високите цени на петрола ще повишат значително инфлацията на потребителските цени. Този риск вероятно ще принуди основните централни банки и най-вече Европейската Централна Банка (ЕЦБ) да поддържа лихвените проценти „по-високи за по-дълго“ или дори да ги повиши, за да се бори с нарастващите разходи за енергия. Европейската централна банка е изправена пред истинска дилема. Инфлацията в сектора на услугите все още е устойчива, а петролният шок би довел до по-висока обща инфлация – но в същото време перспективите за растеж се влошават под комбинираното въздействие на тарифите, несигурността, а и сега енергийните разходи.

А това повишение на лихвените проценти ще доведе най-неефективните сектори на редица икономики до рецесия, тъй като цената на капитала ще надвиши възвръщаемостта на капитала в тези сектори.

Обменните Курсове: По принцип винаги, когато цената на петрола се повиши, това оказва голямо влияние върху обменния курс. Доларът винаги поскъпва, защото е основната валута свързана с петрола. Така че, ако изведнъж продажбите ви спаднат и разходите ви за заеми се повишат, това увеличава уязвимостта ви. Затова доларът поскъпва. Обикновено еврото поевтинява.

Валутите, считани за сигурно убежище, като американския долар (USD), японската йена (JPY) и швейцарския франк (CHF), ще бъдат най-търсени, докато световните пазари на акции може да бъдат подложени на огромен натиск за продажби.

Като цяло, войната в Иран изправи световната икономика пред нестабилна 2026 г. Тя е на път към по-нататъшна социална и икономическа фрагментация и към засилване на негативните резултати за бизнеса, домакинствата, множество сектори и страни.

Търговските последствия вече се проявяват: застрахователите отменят застраховки, премиите за превоз се повишават, а корабите променят маршрутите си или спират транзита; нарушени са въздушните коридори между Европа и Азия. Допълнителните ефекти се простират далеч отвъд енергетиката. Всъщност, комбинацията от по-високи енергийни разходи, нарушена логистика и общо сътресение на доверието ще удари значително и върху обема и растежа на световната търговия.

Страните от Еврозоната и като цяло Европа ще са най-уязвимият регион от случващото се в Близкия Изток. Европа е мястото, където макроикономическите последици се усещат най-силно. Сега регионът може да се сблъска с енергиен шок в допълнение към търговския шок на тарифите. Европа внася практически цялото си петрол и значителна част от втечнения природен газ.

В България, основните държавни институции у нас, правителството, Съветът по Национална Сигурност към МС, а и новият президент отрекоха опасността от икономически рискове в следствие на войната в Иран. Това бе твърде повърхностна и рискована оценка, несъобразена с реалната ситуация в региона на Близкия Изток и ескалиращите търговски, икономически и финансови последствия.

В България и днес е налице по-висока инфлация и продължаващо свиване на разполагаемите доходи, особено в долната част на спектъра на доходите. Не може да се отрече, че с приемането на еврото, натискът върху разполагаемия доход, предизвикан от инфлацията, е безспорно гореща политическа тема, която ще бъде експлоатирана и по време на предстоящите избори. Важно е да се отбележи, че този натиск у нас наблюдава в момент, когато цените на бензина са все още недостатъчно повлияни от войната в Иран. Ако това се промени, политическото настроение у нас може да се промени много бързо и да стане много по-нестабилно.

Когато комплексните икономически и финансови последствия от войната в Ирак стигнат до България, те ще си взаимодействат с отслабената ни финансова устойчивост, човешка устойчивост и способността ни да се възстановяваме. И сега, като имаме предвид какво се случва с динамиката на инфлацията, с острата политическата нестабилност и поляризация в страната, с войната около нас, с липсата на бюджет и на фона на нарастващата ни външна задлъжнялост, то е очевидно че са налице сериозни причини да сме силно разтревожени.

Затова предлагам министър-председателят да поръча час по-скоро изготвянето на един обективен междуминистерски анализ/доклад за икономическите, търговските и финансови рискове пред които е изправена България заради войната в Иран.

Един такъв анализ следва да покрива цялата верига от взаимносвързани показатели и фундаменти на националната ни икономика, като се започне от:

- цените на енергийните продукти – разполагаеми резерви и запаси;

- нарастването на инфлационното напрежение по групи цени и сектори;

- влиянието на нарастващата инфлация върху лихвените проценти, респективно очакваните действия от страна ЕЦБ и на българската Централна Банка;

- влиянието на евентуалното повишение на лихвените проценти върху ипотечни и потребителски кредити, върху жилищния пазар и други сектори;

- до какво изменение би довело промяната на лихвените проценти върху месечните бюджети на домакинствата (които ще бъдат най-ударените!);

- как спадът на стойността на акциите на фондовите борси ще афектира сметките на пенсионерите у нас в частните пенсионни фондове;

- какво ще е отражението върху инвестициите в национален мащаб;

- какво ще бъде влиянието на войната върху бюджетните разходи, защото един голям регионален конфликт може да изиска значително допълнително държавно финансиране и как това ще се отрази на бюджетния ни дефицит;

- разходите за отбрана и за засилване на националната ни сигурност ще изискат и още по-голямо вземане на дълг и то вероятно при по-висока цена – как всичко това ще се отрази върху цялостната ни фискална ситуация? И по-специално, когато разходите следва да нараснат едновремено и с нарастването на инфлацията.

Всички тези важни последствия/някои от тях само рискове засега – разбира се, че не се появяват за една нощ, но те растат и ще растат едно върху друго. Така че, като насложим всичко това заедно, надявам се, че разбираме пред какво може да се изправи националната ни икономика. Това е цялостната логична верижна реакция на тялото на икономиката ни и на нейната обкръжаваща среда. И всичко това, в крайна сметка ще се стовари върху ежедневния живот на всеки.

Лошите кредити вероятно ще се увеличат. Силно съм разтревожен по отношение на ниските равнища на доходното разпределение на домакинствата, на по-бедните социални слоеве. При тях цените в евро, стойсността на услугите в евро ще засилят своето напрежение върху стандарта на живот и ще повишат без никакво съмнение размера на техните дългове. Всичко това ще се усложни ако са налице и допълнителни грешки в икономическата и финансова политика. Ако ниско-доходните домакинства намалят своето потребление, не защото не искат да харчат, а защото не могат да харчат, това постепенно ще зарази и по-горните слоеве. И ще удари върху темповете ни на растеж. Така че почти за всички навигацията в тази изключително несигурна обкръжаваща икономическа и социална среда ще стане още по-сложна.
И то на фона на изчерпано обществено доверие и на фона на минимум два големи национални избори през 2026 г.

Затова предлагам, такъв доклад да бъде изготвен бързо и да бъде предложен на разглеждане както от страна на новия Президент, така и от новия парламент избран след изборите.

Време няма. Ситуацията е свръх опасна в икономическо отношение. България може да влезе в порочния цикъл на една постоянна фискална криза лекувана с неефективни краткосрочни мерки, с бюджети правени за политическо оживяване, а не за стратегисшко възраждане на икономиката ни.

Една стратегическа държава би разгледала всички по-горни аргументи и предложения като червена тревога и би действала решително.

Лондон-София, 12 март 2026 г.