Проф.д-р Маргарита Пешева
Наскоро телевизионният екран на националната БНТ стана по-красив, многоцветен, изпълнен с нови послания и смисъл. Случи се действително щастливо събитие - рубриката „Разкажи ми приказка” извади от пепелта на забравата и продължи традицията на „Лека нощ, деца”, която има над шест десетилетия история.
СЪНЧО Е ПОЧТИ ВРЪСТНИК НА БНТ
Официалният старт на БНТ е на 26 декември 1959г., а рубриката „Лека нощ, деца” започва на 5 март 1960г. или само два месеца по–късно. В тези славни 43 години, рубриката показва много детски филми, различни художествени експерименти, и като цяло утвърждава българската народностна традиция.
В 1961г. куклата „Педя човек, лакът брада”става герой от детската поредица „Лека нощ, деца" с неповторимия глас на актрисата Слава Рачева. В 2011г. „Педя човек, лакът брада” отбелязва 50 години в ефира на БНТ.
В 2003г. тв ръководство сваля Сънчо от програмата на Канал 1 с аргумента, че тази рубрика постига нисък рейтинг, който донякъде оказва отрицателно влияние върху рейтинга на новините ”По света и у нас”. Обществената реакция е много бурна, поради което година по-късно Сънчо отново заема традиционното си място, а неговото сваляне от първа програма е обявено за грешка.
В 2019 г. Сънчо е преместен в програмата на БНТ2, което отново предизвиква протести и недоволство у зрителите. И така до септември 2024 г. когато Сънчо победоносно се връща в своето запазено време и място – преди централните новини на БНТ1.
„РАЗКАЖИ МИ ПРИКАЗКА”
е наистина много успешно продължение на десетилетната традиция на „Лека нощ, деца”. Предаването има модерна визия, то стъпва върху хилядолетната традиция на българските народни приказки, които влизат в диалог с неподправената искреност на децата и техните спонтанни, емоционални и очарователни отговори. Български народни приказки всяка вечер разказват с въображение и талант много известни български актьори, певци и журналисти (Владимир Зомбори, Кръстю Лафазанов, Весела Бабинова, Александър Кадиев, Ани Пападополу, Мая Бежанска, Боряна Граматикова, Мария Илиева и др.).Тези приказни истории връщат в националния екран на БНТ1 нейната обществена мисия в защита на децата и непълнолетните, тяхното запознаване и приобщаване към българската народна приказна традиция. Един малък, но много сполучлив медиен жест на национална съпротива срещу уравниловките на мрежата и културата на Тик Ток, която все по-агресивно завладява младите от най-ранна детска възраст.
Нека видим кои професионалисти участват в създаването на новата тв рубрика, стъпила върху една стародавна телевизионна традиция.
ТВОРЧЕСКИЯТ ЕКИП
„Разкажи ми приказка” се излъчва със съдействието на столичната община, в нея вземат участие деца от няколко детски градини в София. Сценарият и режисурата на „Разкажи ми приказка” е поверена на един от най-добрите тв режисьори у нас Димитър Шарков, който има дълга и успешна медийна кариера. Неговият творчески подпис носят редица тв постановки по произведения на Йордан Радичков, Николай Хайтов, Стефан Цанев, Станислав Стратиев (бих споменала само „Зелен таралеж” по Радичков и „Шарен свят” по Хайтов). Както и десетки музикални и новогодишни програми, тв игрални и документални филми и редица театрални постановки. Той е носител на многобройни награди – от български и световни фестивали. Въобще „Димитър Шарков” от години е безспорна професионална марка, с която всяка тв мрежа по света би се гордяла.
Неговата творческа идея стъпва върху две основни оси – възраждане и съживяване на традицията на българските народни приказки със средствата на тв поетика и прецизиране на творческия екип от медийни изпълнители (талантливи актьори, певци, тв журналисти в ролята на разказвачи ), които с емоция и отдаденост донасят приказката и нейната поука до чудния и шарен свят на децата – искрен, неподправен, парадоксален и много истински.
Същевременно децата – в епохата на социалните мрежи, многобройните сайтове, вездесъщата мрежа Тик Ток и разнообразните развлечения и предизвикателства в интернет далеч не са това, което бяха преди 40 години. Техният свят днес е много по-богат, красив и някак причудлив – на тв екран той сполучливо се пресъздава чрез детските рисунки и компютърната анимация (Ирена Маринова, Яна Бенчева), те разгръщат много красив и хармоничен свят, който предшества контраста на новините, често изпълнени със съобщения за войни, насилие и смърт.
Разбира се, монтажът на двете предавания едно след друго донякъде омекотява/очовечава новините, привнася върху тях живия спомен от приказката, в която оживява дълговечната народностна традиция. Операторската работа е отлична (Пламен Герасимов, Димитър Митов ), разказвачите се представят предимно в общ и среден план, смяната на плановете логически следва приказния разказ, трудностите и преживелиците на неговите герои. Много интересни и оригинални са
ДЕТСКИТЕ ИДЕИ И ВИЖДАНИЯ ЗА ЖИВОТА
Това, което прави впечатление в разказаните приказки дотук, са любопитните, в някои случаи парадоксални, но същевременно много интелигентни отговори на децата. Те безстрашно и с голямо самочувствие отговарят на всеки оценъчен въпрос. Примерно на въпроса: „Може ли славеят да се ожени за царската дъщеря?” (Мария Илиева/ ”Славеят и царската дъщеря”), децата дават няколко съвсем логични отговори: ”Не, защото той е птица , а тя човек”/”птица и човек не може да направят семейство”. А на въпроса: ”Вярвате ли, че има вълшебно перо, с което стават чудеса?”, децата отговарят логично и интелигентно: ”Ако имах вълшебно перо, щях да стана богат”. А на въпроса „али вярват, че в гората живеят горски магьосници”, децата, почти единодушно казват, че „те живеят само в приказките, че всъщност те не съществуват”. На въпроса: ”А вие вярвате ли, че има жива вода?”, децата отговарят:”Има само в приказките жива вода, в живота няма жива вода”/”Ако аз имам жива вода, ще направя така, че никой да не е болен”/”Ако имам жива вода, ще излекувам хората, които са болни”/”Живата вода не съществува, а само тази по реката”(Йоана Буковска ”Жива вода”).
При някои приказки, децата дават противоречиви отговори, например те трудно разбират какво е предателство, за тях този въпрос е сложен, ето защо дават необикновени, но в отделни случаи, логични отговори:”Предателство е да оставиш човек да се оправя сам”/”Предателство е да се откажеш”/”Аз не знам какво нещо е предателството”.
Прави впечатление, че всички отговори на децата показват тяхното самочувствие и увереност, бързото им развитие за тази крехка възраст. Децата не са страхуват от трудните въпроси, постоянно търсят верни и донякъде логични отговори. Всъщност това е поколението, което в зрелия си живот постоянно ще бъде в компанията на изкуствения интелект, с неговите големи предимства и сериозни опасности. Явно, тепърва ги очакват битки и сражения, ето защо им е нужно самочувствие и вяра в своите възможности.
И така, каква е основната поука от възраждането в програмата на БНТ1 на тази
ОТКОЛЕШНА ДЕТСКА РУБРИКА?
Поуките са няколко.
Първата поука е, че развитието и закрилата на детската аудитория е неразделна част от обществената мисия на БНТ.
Обществената мисия
на БНТ я задължава да предоставя предавания, които утвърждават ценностите на демокрацията и съдържат достатъчно разнообразна социалнозначима информация за зрителите в качеството им на граждани - икономическа; политическа; културна; научна, образователна. При това на всички платформи, чрез които един обществен доставчик днес предлага аудиовизуално съдържание. Това означава: повече актуално-публицистични предавания; повече разследваща журналистика; повече документални предавания по важни социални въпроси; мерки за защитата на децата и непълнолетните от търговски съобщения за храни с високо съдържание на мазнини/сол/натрий и захар и алкохолни напитки, според ревизираната Директива за аудиовизуалните медийни услуги; мерки за защита на непълнолетните от вредно съдържание в традиционните и в услугите по заявка ; мерки за защита на потребителите от подбуждане към насилие и омраза в традиционните и в услугите по заявка.
Мисията задължава обществените медии чрез програмната си политика да осигуряват защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, националната наука, образование и култура за всички български граждани, без оглед на етническата им принадлежност. Което означава: повече предавания, които представят най-добрите български постижения в областите на науката, изкуството и културата; представяне на произведения от български автори; поощряване на българското изпълнителско изкуство.
Връщането на БНТ към хилядолетната традиция на българската народна приказка е важна част от мисията на обществената национална телевизия. Приобщаването на детската аудитория към мъдростта на българската нация, отразена в нейния фолклор, сполучливо представена от български актьори, певци и журналисти е неразделна част от обществената мисия на БНТ.В този смисъл, възраждането на детската рубрика „Лека нощ, деца” чрез „Разкажи ми приказка” е безспорен творчески успех на БНТ, който развива и доказва нейната обществена мисия.
Втората поука е, че за една национална обществена телевизия никога не е късно в своята програма да се върне към едно стойностно предаване, с професионални медийни средства да го обнови и преформатира, като го съобрази с голямата промяна в онлайн комуникацията, социалните мрежи и изключителното богатство на детско съдържание онлайн, което конкурира всички други производители на тв съдържание. Националната телевизия поема творческия риск да възроди една десетилетна рубрика, която има дълги традиции и медийни практики. Но този творчески риск е напълно оправдан. Това показват пийпълметричните изследвания. По данни на агенция ГАРБ, от старта на рубриката през септември 2024г. досега, нейният среден рейтинг е 2,3%, а аудиторният дял е 6,3%, което е много добър резултат. Той показва стабилна и лоялна тв аудитория, част от която е запазила детските си спомени от „Лека нощ, деца”. И днес предава щафетата на своите пораснали деца и внуци.
Третата поука е, че развитието на тази много популярна тв рубрика възражда и медийно пресъздава българската народна приказка – казано метафорично, изважда я от медийния килер, като й дава простор и шанс да се докаже пред съвременната детска аудитория, която отдавна има високо самочувствие и изисквания. Много ценна е идеята да се разказват само български народни приказки. Което е шанс и възможност съвременните деца на България да разширят и обогатят своите знания и представи за България и българската народна традиция.
Четвъртата поука е, че ако искаме да бъдем приети в голямото семейство на обединена Европа, трябва най-напред да се докажем в национален план, да се научим да ценим и уважаваме своята култура и традиции, с поетични и художествени средства да приобщаваме следващите поколения към истинските национални ценности, идеи и постижения, въплътени в българското/родното/познатото/емоционално близкото. Всичко, което покрива и изразява рекламния слоган „Изберете българското”.